Петър Ралчев: Удовлетворението от музиката не може да се сравни с нищо

Световноизвестният виртуоз на акордеона Петър Ралчев посети Добрич, за да проведе майсторски клас с възпитаниците на школата по акордеон към читалище „Йордан Йовков - 1870“, с ръководител Деян Дженков. Визитата на Ралчев е по покана на Дженков, а кулминацията беше съвместен акордеонен концерт в Младежки център „Захари Стоянов“
Петър Ралчев работи индивидуално с всеки един от участниците в класа в продължение на около 40 минути. Най-малкият акордеонист е на 5 години, а най-възрастният – на 50, припомни Деян Дженков. Към майсторския клас се включиха и ученици от Националното училище по фолклорни изкуства „Филип Кутев” в Котел, с преподавател Пламен Димитров, които също взеха участие в концерта на 22 юни.
Майсторският клас и акордеонният концерт се реализират по проект, финансиран по Програмата за любителско изкуство на Национален фонд „Култура”, уточни Деян Дженков. В рамките на проекта ще бъде закупен още един акордеон за школата, а концертният в момента се ремонтира със средства на читалището.
 
- Г-н Ралчев, добре дошли в Добрич. Всеки път за нас, добруджанци, е чест, когато имате възможност да Ви посрещнем в нашия край. Какъв е поводът за визитата Ви сега? 
Поводът е покана от Деян Дженков за среща с неговите ученици – акордеонисти. Бих казал, че това е една творческа среща. Вече имах възможност да се видя, да поработя с учениците на Деян и да Ви призная, като ги гледам – все едно виждам себе си преди много години. Желанието, с което искат да овладеят акордеона – това всъщност е най-важното.
А колкото до гостуванията ми тук, в Добруджа, честно казано ми се иска дори още по-често да идвам тук, защото имам много приятели, колеги музиканти и винаги е интересно и вълнуващо да се видим, да посвирим заедно.
 - Да Ви върна към Вашите първи стъпки с акордеона. Кое беше основното, най-важното, което научихте тогава и се придържате към него и до днес?
Тогава фолклорната музика като че ли звучеше и се чуваше много повече и беше нормално почти във всяко второ-трето семейство някое от децата да свири на музикален инструмент. Акордеонът беше доста популярен и в музикалните училища и школи имаше много деца. Така че аз от дете съм приел за нещо нормално, че ще свиря на акордеон. Докато сега може би за децата това е малко странно, защото времената са други, интересите са по-различни вече. А мисля, че трябва да ценим тази музика и българският фолклор въобще, защото това е едно от най-ценните неща, които имаме, а виждаме, че пренебрегваме доста неща. Това не би било добре за българина и българщината.
 - Вие, от своя страна, какви съвети дадохте на музикантите в школата тук?
Най-основното е това – да бъдат много всеотдайни към това, което правят. Да свирят с голямо желание и да не се отчайват, ако някога нещо не се получи или не постигнат нещо. Не всичко става от раз. Трябва много упоритост, последователност, труд и най-вече много любов към това, което правят. Да отделят време всеки ден за музиката и ще получат едно удовлетворение, което не може да се сравни с нищо друго.
- Вашето пожелание към приятелите и почитателите Ви тук, в Добруджа?
Да бъдат здрави, да имат хубави и приятни мигове. И винаги да са така гостоприемни, да вярват в доброто и музиката винаги да ги съпътства.
 
 

Коментирайте