Тепърва предстои да жънем слънчоглед. Стартът ще бъде в по-слабите на вид полета в края на тази седмица, като активната жътва на слънчоглед ще е през следващата седмица. Това каза за медийна група „Добруджа“ Нели Стоянова – председател и агроном на земеделската кооперация „Възраждане“ в добричкото село Паскалево. Тя заяви, че по отношение на добивите не е оптимист и по-скоро се надява да бъдат достигнати резултатите от миналата година – около 200-220 кг/дка. Сушата в периода на вегетацията, рязката промяна от студено в горещо време, както и големите жеги по време на опрашването бяха стресови за растенията. Затова резултат, като миналогодишният при слънчогледа, би бил добър, коментира председателят на ЗК „Възраждане“.
Този път царевицата ще се жъне след слънчогледа, но, по думите на Нели Стоянова, оптимистичните очаквания за добивите и при тази култура са по-скоро за нивата от 2024 г. – 300-360 кг/дка.
Доволни сме от тазгодишните добивите пшеница и ечемик, а рапицата бе компромисен вариант. Имаше много студове преди и по време на цъфтежа, но и като цяло есенниците се представиха добре, категорична е тя. Но добави, че на фона на ниските цени и пазарите на зърно в момента тези добри резултати не компенсират загубите, които ще бъдат нанесени от реколтата от слънчоглед и царевица.
Според председателя на кооперацията в с. Паскалево, цените на зърно в момента са нереални. Инфлацията постоянно расте и всеки от нас усеща това по джоба си. В същото време цените на нашата стока са ниски и се определят не от произведените количества, преходните запаси и т.н., а от геополитически събития. Това не е нормално, коментира Стоянова. Последно цената на пшеницата бе 0,36 - 0,37 лв./кг, а на слънчогледа – 0,85-0,87 лв./кг., което при оптимистичния вариант за добив от 200 кг/дка при слънчогледа означава приход от 170 лв. С тази сума няма как да се покрият разходите и да отговориш на очакванията за размера на рентата, поясни тя.
В земеделската кооперация се обработват 10 000 дка земя. Около 50 на сто от площите са с есенници – пшеница, ечемик и рапица, а останалите декари са със слънчоглед и царевица. Това е правилното разпределение и от агрономическа гледна точка, независимо от непредвидимите климатични условия и колебанията в пазарите на зърно, категорична е Нели Стоянова. Според нея рентите тази година в най-добрия случай ще бъдат като миналата година или дори с по-малък размер, обясни тя.
Нели Стоянова сподели разочарованието си от това, че част от парите, които трябва да са за земеделието, Европа насочва в посока въоръжаване. Фокусът на европейската политика води сектор „Земеделие“ към затриване. Независимо от твърденията, че европейските политики са насочени към малките земеделски производители, те са непосилни за тях, заради изключително обемната документация, заяви председателят на кооперацията.
А конкретно за земеделските кооперации в България, Нели Стоянова обясни: „Земеделските кооперации в България и разбирането за кооперативи в Европа са две много различни неща и това е в ущърб за нас. Ние сме различни структури, които освен това поддържат селата живи. Ако ние бъдем приравнени към кооперативите, според разбиранията на ЕС, то в даден момент ще престанем да съществуваме, счита председателят на ЗК „Възраждане“ с. Паскалево.
Репортаж на Галина Бозукова и Петър Петров
Този път царевицата ще се жъне след слънчогледа, но, по думите на Нели Стоянова, оптимистичните очаквания за добивите и при тази култура са по-скоро за нивата от 2024 г. – 300-360 кг/дка.
Доволни сме от тазгодишните добивите пшеница и ечемик, а рапицата бе компромисен вариант. Имаше много студове преди и по време на цъфтежа, но и като цяло есенниците се представиха добре, категорична е тя. Но добави, че на фона на ниските цени и пазарите на зърно в момента тези добри резултати не компенсират загубите, които ще бъдат нанесени от реколтата от слънчоглед и царевица.
Според председателя на кооперацията в с. Паскалево, цените на зърно в момента са нереални. Инфлацията постоянно расте и всеки от нас усеща това по джоба си. В същото време цените на нашата стока са ниски и се определят не от произведените количества, преходните запаси и т.н., а от геополитически събития. Това не е нормално, коментира Стоянова. Последно цената на пшеницата бе 0,36 - 0,37 лв./кг, а на слънчогледа – 0,85-0,87 лв./кг., което при оптимистичния вариант за добив от 200 кг/дка при слънчогледа означава приход от 170 лв. С тази сума няма как да се покрият разходите и да отговориш на очакванията за размера на рентата, поясни тя.
В земеделската кооперация се обработват 10 000 дка земя. Около 50 на сто от площите са с есенници – пшеница, ечемик и рапица, а останалите декари са със слънчоглед и царевица. Това е правилното разпределение и от агрономическа гледна точка, независимо от непредвидимите климатични условия и колебанията в пазарите на зърно, категорична е Нели Стоянова. Според нея рентите тази година в най-добрия случай ще бъдат като миналата година или дори с по-малък размер, обясни тя.
Нели Стоянова сподели разочарованието си от това, че част от парите, които трябва да са за земеделието, Европа насочва в посока въоръжаване. Фокусът на европейската политика води сектор „Земеделие“ към затриване. Независимо от твърденията, че европейските политики са насочени към малките земеделски производители, те са непосилни за тях, заради изключително обемната документация, заяви председателят на кооперацията.
А конкретно за земеделските кооперации в България, Нели Стоянова обясни: „Земеделските кооперации в България и разбирането за кооперативи в Европа са две много различни неща и това е в ущърб за нас. Ние сме различни структури, които освен това поддържат селата живи. Ако ние бъдем приравнени към кооперативите, според разбиранията на ЕС, то в даден момент ще престанем да съществуваме, счита председателят на ЗК „Възраждане“ с. Паскалево.
Репортаж на Галина Бозукова и Петър Петров