Приютът в кв.Рилци излезе над земята, трябват пари и строители, за да го има /ВИДЕО/

Бавно трудно и полека с добри хора и дарители приютът в кв. Рилци в Добрич излиза над земята . Строежът за подслон на 50 души започва през 2013 година. Отец Стоян Иванов, който тогава ръководи църковното настоятелство на храм”Св.Троица”  разбира ,че построеният вече приют в двора на храма не може да прибере всички желаещи. Пълен е . Винаги има повече хора от колкото могат да приютят. На църковна земя в бившето ТКЗС до овчарниците преди две години започва строежът.  Теренът е откупен от отец Стоян. Докато е жив бившият архиерейски наместник, момчето с църковно потекло  Стоян Иванов  завършва мазето до кота нула, разказва приемникът на храмовото настоятелство  отец Емануил. Строежът е благословен и от Варненско Преславският митрополит Йоан. Започват градежа  с 30 000 лв. Парите все не достигат. На този етап има дарени още тридесетина хиляди, с които трябва да завършат първият етаж. ФК”Добруджа” наскоро дарили близо 800 лева от продажба на билети. Макар и по-малко, дарения могат да постъпват всеки ден. Стига да има разбиране. Фирма „Валентино”, които строят Градински център непосредствено до приюта, дарили лепило. Балчишката фирма  „Стройперфект” ЕООД   набавила строителни материали. Ако всеки, който може помогне със средства труд и материали до четири месеца обектът може да бъде изграден. Първият етаж, който вече  е добил някакви очертания  по проект включва трапезарии, лекарски кабинети и приемни. На горните два етажа ще има 18 стаи. На обекта сега работят седем души, двама майстори един младеж от църковния приют и доброволци.  Идват строители трудят се безвъзмездно, но това не може да продължава дълго, казва отец Емануил. Те имат семейства и трябва да им се плаща макар и символично. Имаме  недостиг на хора , работна ръка  на материали и пари, признава божият човек. Ако може шапката на злобата да бъде вградена  в строежа и да изчезне веднъж за винаги и това ще е добре. Майсторът  Ервин Риза  с въздишка потвърждава вече казаното от отеца - бавно и трудно е да се строи така, на час по лъжичка. Не знам до кога ще издържим жали се строителят. Младият Александър, който от три години живее в приюта към храм „Св.Троица” сега е от най-доверените хора на отец Емануил. Не се плаши от работа. Напротив казва, че му е по сърце да гледа стопанството. На неговите крехки плещи лягат животните. Свиня майка с четири прасенца, две крави заплодени и теленце, кокошките. В другото време е на строежа. Останалите домуващи в приюта са му приятели , едно семейство са. Благодарен е на добрите хора. Изрежда отец Емануил, Петър, Велико и отец Иван, като такива. Признава, че е вярващ и че ще продължи да живее свързан с храма и приюта. А за стопанството с което се изхранват домуващите може много да се разказва. Имат градини в с.Победа и с.Коритен. Засели са картофи, пипер домати. Всичко което е необходимо за една кухня. О църковните земи очакват добра реколта от пшеница и царевица. Продажбите пак ще се влеят в строежа. Там потъват и парите от меда добит от пчелина за който отец Емануил се грижи сам и признава ,че му е слабост. Приживе отец Стоян искал да се получи един затворен кръг- приют-стопанство и възпитание в труд на тези на които е потребно  да си стъпят на краката за да продължат живота си. Сега сигурно от небесното царство наблюдава, какво се случва върху здравите темели които е положил. За да ти дадат трябва да дадеш, тази максима е водеща за вярващите хора. Никой от нас не знае в каква ситуация може да попадне и дали няма да му се наложи да похлопа на вратата на приют. За да му отворят трябва да е направил добро. Да е дарил каквото и колкото му е на сърце и по джоба. 

Коментирайте