Историята на Ансамбъл „Добруджа” е свързана и с творческата биография на проф. д-р Костадин Бураджиев, който наскоро чества своя 60-годишен юбилей. Роден е през 1958 г. в Пловдив.
Дългогодишен диригент и главен художествен ръководител на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа” – Добрич, с който е изнесъл многобройни концерти в България и много страни по света. С Ансамбъл “Добруджа” има издадени четири дългосвирещи грамофонни плочи и шест компактдиска. Многобройни са и участията в ежегодния преглед „Нова българска музика“ с Хора и Оркестъра на Ансамбъла.
За творческата си дейност е носител на престижни държавни и международни отличия и награди, сред които: „Сребърна лира”, „Златна лира”, „Кристална лира” и „Кристално огърлие” – награди на Съюза на българските музикални и танцови дейци; Световен хоров шампион с Академичен народен хор – от Световна хорова олимпиада в Австрия, 2008 г.; Почетен плакет и Почетна грамота на Министерството на културата за висок принос в развитието на българската култура; Гран При за хорова музика – Австрия; Академична награда „Голям меден чан“ – 2019; Национална награда „Нестинарка“ – 2019; Златен век и печат на цар Симеон Велики на Министерство на културата - 2019;
От 1998 г. е хоноруван, а от 2001 г. става и щатен преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив по дирижиране на народен оркестър и народен хор.
Главен диригент на Академичния народен хор от есента на 2004 г.
Издал е различни пособия за народни инструменти, между които и четири сборника за тамбура, сборници с песни за народен хор, пиеси за народен оркестър. Автор е на редица публикации и монографии.
- Проф. Бураджиев, какви спомени остави у Вас времето, в което бяхте ръководител на ПФА „Добруджа”?
Започнах работа в Ансамбъла през 1983 година като диригент на Хора. Бяха трудни години, защото аз дойдох с друга визия и представа какво трябва да се прави в един ансамбъл, как трябва да звучи един народен хор. И няколко години беше доста тежко да преодолеем тези мои изисквания. Но, слава Богу, срещата ми с Красимир Кюркчийски през 1989 година завърши този труден период, когато той оцени високо моята работа, постигнатото с Хора на Ансамбъла. Така да се каже – излезе наяве правотата на моите изисквания. Самите певици добиха увереност, че не сме работили напразно.
Още през 1985 година, на прегледа на държавните ансамбли в Кюстендил, беше обсъдено и това, че съм нов човек в Ансамбъла, внесъл съм нови неща. Хорът върви в правилна посока и след това - от 1990 година, последваха в продължение на шест години участия на Хора и Оркестъра на ежегодния преглед „Нова българска музика” – един много висок и престижен форум.
- Тоест, успяхте да изведете Хора и Ансамбъла на едно академично ниво...
Смятам, че по време на моето управление Ансамбълът беше на едно от най-високите нива в България. Ние бяхме наравно с ансамблите „Пирин” и „Тракия”, както и с държавния „Филип Кутев”. И съм горд с този факт, защото само двата ансамбъла – „Пирин” и „Добруджа”, имаха директни излъчвания на своите премиери по националната телевизия. Нещо, което другите ансамбли не са постигали.
Ние, с колегата Христо Христов, успяхме да изградим един отличен танцов състав, привличайки млади хора, добруджанци, завършили хореографско училище. Това беше една моя мечта – да имаме красив танцов състав, с технични момчета и момичета. Признавам си, че е имало моменти, в които съм се разплаквал от умиление, гледайки състава. Искам да цитирам мъдра мисъл на един от моите учители - Кирил Стефанов, който ми е казвал: „Никога не забравяй, че танцовият състав е визията на един ансамбъл, оркестърът е основата, а хорът – парфюмчето, което трябва да сложиш в една програма.”.
- Направихте и сериозна академична кариера…
Да си призная, никога не съм мислил за това. Моите мисли винаги са били свързани с това, че ще работя дълго време в Ансамбъл „Добруджа”. Но така се случиха нещата, по обективни и субективни причини напуснах Добрич в края на 2000 година, когато Общината беше решила, че няма нужда от Ансамбъл „Добруджа”. Радвам се, че още на следващата година Ансамбълът бе възстановен. Но аз вече бях много изнервен и изморен от постоянните атаки срещу Ансамбъла. Не знам от какво бяха породени. Може би, защото много работихме, имахме успехи, явно на някого това не се е харесвало.
Но щастлива случайност ли, съдба ли – точно по това време се отвори преподавателско място в Академията в Пловдив и започна моят академичен стаж.
- Жив ли е фолклорът днес? Все повече хора виждаме увлечени от традициите, фолклора, миналото ни…
Жив е, но се нуждае от защита от мръсните ръце, които посягат към него. Защото в последно време всеки мисли, че може да работи с фолклора. Това е тревогата ми в момента. Защото всички сме свидетели, казвам го директно, какви извращения се правят. Полуграмотни хора, чули някаква песен… Филип Кутев има една мисъл: „Фолклорът е просто нещо, но не е за прости хора”.
Искам да пея, искам да танцувам - е много хубаво нещо. Но когато искаш да се качиш и на сцена, там вече критериите са други. Домашното, самодейното музициране и танцуване е едно, а сцената – съвсем друго. Тя изисква съвсем други качества, друг подход и много знания.
Дългогодишен диригент и главен художествен ръководител на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа” – Добрич, с който е изнесъл многобройни концерти в България и много страни по света. С Ансамбъл “Добруджа” има издадени четири дългосвирещи грамофонни плочи и шест компактдиска. Многобройни са и участията в ежегодния преглед „Нова българска музика“ с Хора и Оркестъра на Ансамбъла.
За творческата си дейност е носител на престижни държавни и международни отличия и награди, сред които: „Сребърна лира”, „Златна лира”, „Кристална лира” и „Кристално огърлие” – награди на Съюза на българските музикални и танцови дейци; Световен хоров шампион с Академичен народен хор – от Световна хорова олимпиада в Австрия, 2008 г.; Почетен плакет и Почетна грамота на Министерството на културата за висок принос в развитието на българската култура; Гран При за хорова музика – Австрия; Академична награда „Голям меден чан“ – 2019; Национална награда „Нестинарка“ – 2019; Златен век и печат на цар Симеон Велики на Министерство на културата - 2019;
От 1998 г. е хоноруван, а от 2001 г. става и щатен преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив по дирижиране на народен оркестър и народен хор.
Главен диригент на Академичния народен хор от есента на 2004 г.
Издал е различни пособия за народни инструменти, между които и четири сборника за тамбура, сборници с песни за народен хор, пиеси за народен оркестър. Автор е на редица публикации и монографии.
- Проф. Бураджиев, какви спомени остави у Вас времето, в което бяхте ръководител на ПФА „Добруджа”?
Започнах работа в Ансамбъла през 1983 година като диригент на Хора. Бяха трудни години, защото аз дойдох с друга визия и представа какво трябва да се прави в един ансамбъл, как трябва да звучи един народен хор. И няколко години беше доста тежко да преодолеем тези мои изисквания. Но, слава Богу, срещата ми с Красимир Кюркчийски през 1989 година завърши този труден период, когато той оцени високо моята работа, постигнатото с Хора на Ансамбъла. Така да се каже – излезе наяве правотата на моите изисквания. Самите певици добиха увереност, че не сме работили напразно.
Още през 1985 година, на прегледа на държавните ансамбли в Кюстендил, беше обсъдено и това, че съм нов човек в Ансамбъла, внесъл съм нови неща. Хорът върви в правилна посока и след това - от 1990 година, последваха в продължение на шест години участия на Хора и Оркестъра на ежегодния преглед „Нова българска музика” – един много висок и престижен форум.
- Тоест, успяхте да изведете Хора и Ансамбъла на едно академично ниво...
Смятам, че по време на моето управление Ансамбълът беше на едно от най-високите нива в България. Ние бяхме наравно с ансамблите „Пирин” и „Тракия”, както и с държавния „Филип Кутев”. И съм горд с този факт, защото само двата ансамбъла – „Пирин” и „Добруджа”, имаха директни излъчвания на своите премиери по националната телевизия. Нещо, което другите ансамбли не са постигали.
Ние, с колегата Христо Христов, успяхме да изградим един отличен танцов състав, привличайки млади хора, добруджанци, завършили хореографско училище. Това беше една моя мечта – да имаме красив танцов състав, с технични момчета и момичета. Признавам си, че е имало моменти, в които съм се разплаквал от умиление, гледайки състава. Искам да цитирам мъдра мисъл на един от моите учители - Кирил Стефанов, който ми е казвал: „Никога не забравяй, че танцовият състав е визията на един ансамбъл, оркестърът е основата, а хорът – парфюмчето, което трябва да сложиш в една програма.”.
- Направихте и сериозна академична кариера…
Да си призная, никога не съм мислил за това. Моите мисли винаги са били свързани с това, че ще работя дълго време в Ансамбъл „Добруджа”. Но така се случиха нещата, по обективни и субективни причини напуснах Добрич в края на 2000 година, когато Общината беше решила, че няма нужда от Ансамбъл „Добруджа”. Радвам се, че още на следващата година Ансамбълът бе възстановен. Но аз вече бях много изнервен и изморен от постоянните атаки срещу Ансамбъла. Не знам от какво бяха породени. Може би, защото много работихме, имахме успехи, явно на някого това не се е харесвало.
Но щастлива случайност ли, съдба ли – точно по това време се отвори преподавателско място в Академията в Пловдив и започна моят академичен стаж.
- Жив ли е фолклорът днес? Все повече хора виждаме увлечени от традициите, фолклора, миналото ни…
Жив е, но се нуждае от защита от мръсните ръце, които посягат към него. Защото в последно време всеки мисли, че може да работи с фолклора. Това е тревогата ми в момента. Защото всички сме свидетели, казвам го директно, какви извращения се правят. Полуграмотни хора, чули някаква песен… Филип Кутев има една мисъл: „Фолклорът е просто нещо, но не е за прости хора”.
Искам да пея, искам да танцувам - е много хубаво нещо. Но когато искаш да се качиш и на сцена, там вече критериите са други. Домашното, самодейното музициране и танцуване е едно, а сцената – съвсем друго. Тя изисква съвсем други качества, друг подход и много знания.
Коментирайте
1 USD = 1.76423 BGN
1 GBP = 2.35096 BGN
1 CHF = 2.082 BGN
