Проф. Христо Кафтанджиев: Уча бъдещите рекламисти да не използват неетични практики, бизнесът се интересува повече от комуникативните техники, отколкото от етичните аспекти

Немалко търговци и производители смятат, че рекламата може да реши всичките им проблеми, дори тези с некачествена стока. Но има един основен закон на американския учен Политц, който е изследвал ефективност на реклама. Въз основа на доста проучвания той формулира закона – колкото е по-добра една реклама и колкото по-лоша е стоката, толкова по-бързо разбираме колко е лоша стоката. Така, че никаква полза няма да се опитваме да мамим потребителя. Качествено произведена стока, нормална, а не свръхпечалба, осигуряват щастие и за търговеца, и за потребителя.
 
Това казва в новия епизод на подкаста „Ние, потребителите“ професор Христо Кафтанджиев - доктор на филологическите науки, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, автор на книги и научни статии по реклама и семиотика, лектор в международни бизнес конференции.
 
Той разказва, че по-големите му курсове пред студенти започват с юридическите аспекти на рекламната дейност, включват примери от съдебната практика и разяснения относно рисковете от ангажиране на наказателна отговорност при използване на неетични практики. „Такъв курс не би бил излишен и по отношение на търговци и производители, които поръчват рекламата и крайният продукт зависи повече от тях. Но бизнесът повече се интересува от комуникативни техники, не толкова от етичните аспекти.“, добавя проф. Кафтанджиев.
 
В подкаст епизода той развива и тезата си, че „университетите са „академични супермаркети“, които трябва да работят на пазарен принцип, за да получават студентите качествена образователна услуга. „Програмата е гласувана от академичния съвет и им се налага. Студентите, както и учениците, нямат тази правна култура да знаят, че са потребители на образователна услуга, че тя може да е далеч по-качествена и че от тях зависи до голяма степен да бъде такава. Има заместник-декан по учебната част, пред когото могат да се оплачат. Ако е стабилен университетът, би трябвало да има и орган, който да отговаря за качеството на обучението, както е в Софийския университет. Проблемът, според мен, е че от законодателна гледна точка има много общи формулировки, без конкретни изисквания. Дори при добро желание на декана и заместник декана или ректора, в катедрата може да си гласуват каквото си искат, без връзка с качеството на съответната дисциплина. И студентът не получава това, за което е платил.“, обяснява той. 
 
Проф Кафтанджиев дава пример с американски университети, където по закон при въвеждане на дисциплина трябва съответните програми задължително да се представят от различни преподаватели и на основата на сравнение да се види коя е по-добрата. Т. нар. наукометрични данни доказват, че даденият преподават е по-подходящ от другия – публикувани книги и учебници по дисциплината, научни статии, реферирани в сериозни научни списания, резултати от анкети със студентите, преподаване в чужбина и пр. Той е на мнение, че в България трябва да се въведе същият принцип чрез законодателни промени, като изразява готовност да участва в работна група за изготвянето на проект на текстовете, които да залегнат в Закона за висшето образование и в съответните правилници. И подчерта, че това е важно и от гледна точка защитата на университетите и на МОН.
 
„Ако е нормален супермаркетът, избираш от няколко бранда. Например, в България има повече от 10 марки кисели млека. Влиза студентът в академичния супермаркет и там, образно казано, има само едно мляко, което хареса на мениджъра понеже производителят му е приятел. Т.е. има една академична дисциплина, нямаш избор, това купуваш, то естествено не отговаря на качеството и излизаш недобре подготвен. Така си пазаруваш. Не могат специалистите в Министерство на образованието да разберат, че това е услуга и тя трябва да бъде конкурентна на пазарен принцип.“, посочва той.

Коментирайте