Да се каже, че има криза в туризма е определено е силно твърдение, има нормализиране на пазара по отношение дестинация България, това казва в интервю за МГ“Добруджа“ проф.Стоян Маринов преподавател в Икономически университет-Варна. Три години бяхме в доста сериозен възход, не благодарение на съотношението качество-цена на нашия туристически продукт , а по-скоро на кризата в която бяха изпаднали големите дестинации, като Турция, Тунис, Египет, заради влошени отношения с Русия, заради геополитически проблеми, посочва професорът. Той дава за пример Турция, която през 2016 година губи над 3 милиона руски туристи, паднаха за една година на 400 хиляди. Тези туристи се пръснаха по други дестинации включително и в България, посочва Стоян Маринов. Немски туристи пък, които се опасявали от сигурността си в Тунис и Египет също са се насочили към българския пазар. Положението при тези дестинации се нормализира и те си върнаха туристите.
Този сезон за родния туризъм ще бъде сравнително по-слаб от предходния, прогнозира проф.Маринов. Според него обаче това е нормална ситуация за продукта който предлагаме. По отношение на българските туристи Маринов счита, че се спекулира в социалните мрежи. По негови данни около 700 хиляди туристи се посрещат по родното Черноморие от години. Това са 15-20 % от всички летовници. По думите на университетският преподавател отливът на български туристи ще е минимален, а дори може и да няма отлив. Курортите са намалили цените в категорийни хотели поради свободни места и това ще доведе българи по морето смята той.
Като пример за курорт, който е запазил облика си и не е презастроен проф.Маринов дава КК“Албена“. Там много хотели бяха реновирани , а зелените площи и пространствата са добре поддържани. В „Албена“ процентът български туристи е доста по-висок между 30-40%. Еуфорията от последните успешни години накара някои хотелиери да повишат цените, но сега ще трябва да ги намалят, така проф.Маринов коментира несъответствието между цена и качество. В Турция, където цените са доста по-високи, но има достатъчно туристи се правят намаления от по 30%, а такова намаление при нас не може да се види. Специалистите по маркетинг би трябвало според преподавателят по туризъм, да следят какво прави конкуренцията.
Проф.Маринов одобрява промените в законодателството свързани с къмпингуването. Той намира новите изисквания по-скоро като норми за къмпингуване. За пример дава Испания, Германия, Франция където има чудесни къмпинги и правилата се спазват. В България по думите му къмпингите бяха занемарени. Необходими е местата за къмпинг да бъдат приведени към определено качество и равнище. Да се създадат и нови къмпинги защото има платежоспособни туристи.
Преподавателят в Икономически университет счита, че в България има стратегия за туризъм ,но и с това често се злоупотребява. Има стратегия има и закони, но ние не изпълняваме нито стратегията нито законите, заобикаляме ги. Затова и от 30 години се получиха безобразията по туристическите обекти. Не беше правилно организирана територията край плажовете, получи се презастрояване, а това не е залегнало в нито една стратегия или закон. Сега имаме свръх предлагане за което няма достатъчно търсене, смята Стоян Маринов. Структурните промени не водят до нищо добро, коментира преподавателят по туризъм. Той е за оставане на министерството на туризма, въпреки появилите се предложения за закриването му. Съвсем друг е въпроса колко ефективно работи то и кадрите които са във ведомството, да бъдат по-свързани с туризма.
Проблемът с кадрите в туристическия бранш не е само български. По всички дестинации със сезонен туризъм се усеща тази липса, посочва проф.Маринов .Точно сезонността се оказва бич в реализацията на кадрите. Проблем е и ниското заплащане в сравнение с други страни. Затова българите ходят там, където заплащането и сезона са почти двойни. Има и ограничени добри примери в които се съчетава летен и зимен туризъм и там задържат кадрите като им плащат повече.
Основната причина за спад на руските туристи по българското Черноморие са конкурентните дестинации, коментира проф.Стоян Маринов. По думите му руснаците определено харесват турските курорти, но определено има какво да се направи и за облекчаване на визовия режим. Според него трябва да се направи сравнителен анализ на визовия режим у нас и в Гърция. Оказало се ,че и Гърция и Кипър са по-бързи и с по облекчени процедури. По тези бюрократични причини загубихме и туристите си от арабските страни.
Успеха на Гърция като предпочитана дестинация, проф.Стоянов коментира с обективни и субективни фактори. Гърците имат 14 хиляди км. крайбрежна ивица, а ние с 354 км, няма как да ги догоним. Дългото крайбрежие е и предпоставка да няма презастрояване, както при нас, казва Маринов.По отношение на достъпност трябва да ги стигаме и задминаваме дори, смята професорът. Субективните причини пък са свързани със собствениците с мениджърите и с отношението към храната. Туристите обичат топла, пареща храна подчертава ученият, който е минал по всички стъпала на туристическия бранш. Със студена супа разочароваме туристите , а това е нещо което лесно може да се реши. Обслужването е другият решаващ фактор по отношение на примамване на туристи. В Гърция и Турция има усмивка и позитивизъм, казва университетският преподавател.
Туристите от бившия соц.лагер са тук, смята още професорът. Поляците имат над 10% дял в чуждестранният туристопоток към България. Същото важи за Чехия за Словакия. Нощуващите румънци по нашето Черноморие са над 300 000, а 1 милион идват като посетители. Не успяхме да задържим немските туристи ,но при великобританците имаме постижения, споделя наблюденията си Стоян Маринов. Младите британци харесват нашите курорти, заради партита и алкохол. Британският пазар ще е спасение за туризма в България, пресмята Маринов.
Като фактор привличащ туристи професорът посочва и подобреното качество и чистотата на морската вода през последните години. 1 милион 600 хиляди туристи са посетили Черноморието през 2015 година, миналата година 2 милиона и 600 хиляди сме стигнали, посочва Маринов като обосновава оптимизма си по отношение на туризма и на сезона. По думите му при тези обстоятелства е нормално тази година да паднем до 2 милиона или под тази цифра. Свидетел съм на качествени обекти, не са преобладаваща част, но стават все повече, подхранва професорът вярата в бъдещето на ресора. Той говори и за опита, който студентите трупат в наши и чуждестранни дестинации. В университетите са отпаднали ограниченията за прием в специалност „Туризъм“. Държавната поръчка е за 160 студенти за УИВ , а за колежа 250 места. Почти двойно са били кандидатите да учат „Туризъм“
Проф.Стоян Маринов преподава в Икономически университет –Варна от 1989 година. Вече 30 години е преподавател във висшето училище, където е завършил. Работил е като екскурзовод, като управител на Спортно информационен център, оглавявал е планов отдел, бил е икономически директор. Изпълнителен директор на „Слънчев бряг“. Работата в практиката несъмнено го е обогатила и той не се е откъснал съвсем. В момента е и член на УС на Варненската туристическа камара.
Репортаж на Стефан Калев и Севдалина Сарандева
.gif)
Този сезон за родния туризъм ще бъде сравнително по-слаб от предходния, прогнозира проф.Маринов. Според него обаче това е нормална ситуация за продукта който предлагаме. По отношение на българските туристи Маринов счита, че се спекулира в социалните мрежи. По негови данни около 700 хиляди туристи се посрещат по родното Черноморие от години. Това са 15-20 % от всички летовници. По думите на университетският преподавател отливът на български туристи ще е минимален, а дори може и да няма отлив. Курортите са намалили цените в категорийни хотели поради свободни места и това ще доведе българи по морето смята той.
Като пример за курорт, който е запазил облика си и не е презастроен проф.Маринов дава КК“Албена“. Там много хотели бяха реновирани , а зелените площи и пространствата са добре поддържани. В „Албена“ процентът български туристи е доста по-висок между 30-40%. Еуфорията от последните успешни години накара някои хотелиери да повишат цените, но сега ще трябва да ги намалят, така проф.Маринов коментира несъответствието между цена и качество. В Турция, където цените са доста по-високи, но има достатъчно туристи се правят намаления от по 30%, а такова намаление при нас не може да се види. Специалистите по маркетинг би трябвало според преподавателят по туризъм, да следят какво прави конкуренцията.
Проф.Маринов одобрява промените в законодателството свързани с къмпингуването. Той намира новите изисквания по-скоро като норми за къмпингуване. За пример дава Испания, Германия, Франция където има чудесни къмпинги и правилата се спазват. В България по думите му къмпингите бяха занемарени. Необходими е местата за къмпинг да бъдат приведени към определено качество и равнище. Да се създадат и нови къмпинги защото има платежоспособни туристи.
Преподавателят в Икономически университет счита, че в България има стратегия за туризъм ,но и с това често се злоупотребява. Има стратегия има и закони, но ние не изпълняваме нито стратегията нито законите, заобикаляме ги. Затова и от 30 години се получиха безобразията по туристическите обекти. Не беше правилно организирана територията край плажовете, получи се презастрояване, а това не е залегнало в нито една стратегия или закон. Сега имаме свръх предлагане за което няма достатъчно търсене, смята Стоян Маринов. Структурните промени не водят до нищо добро, коментира преподавателят по туризъм. Той е за оставане на министерството на туризма, въпреки появилите се предложения за закриването му. Съвсем друг е въпроса колко ефективно работи то и кадрите които са във ведомството, да бъдат по-свързани с туризма.
Проблемът с кадрите в туристическия бранш не е само български. По всички дестинации със сезонен туризъм се усеща тази липса, посочва проф.Маринов .Точно сезонността се оказва бич в реализацията на кадрите. Проблем е и ниското заплащане в сравнение с други страни. Затова българите ходят там, където заплащането и сезона са почти двойни. Има и ограничени добри примери в които се съчетава летен и зимен туризъм и там задържат кадрите като им плащат повече.
Основната причина за спад на руските туристи по българското Черноморие са конкурентните дестинации, коментира проф.Стоян Маринов. По думите му руснаците определено харесват турските курорти, но определено има какво да се направи и за облекчаване на визовия режим. Според него трябва да се направи сравнителен анализ на визовия режим у нас и в Гърция. Оказало се ,че и Гърция и Кипър са по-бързи и с по облекчени процедури. По тези бюрократични причини загубихме и туристите си от арабските страни.
Успеха на Гърция като предпочитана дестинация, проф.Стоянов коментира с обективни и субективни фактори. Гърците имат 14 хиляди км. крайбрежна ивица, а ние с 354 км, няма как да ги догоним. Дългото крайбрежие е и предпоставка да няма презастрояване, както при нас, казва Маринов.По отношение на достъпност трябва да ги стигаме и задминаваме дори, смята професорът. Субективните причини пък са свързани със собствениците с мениджърите и с отношението към храната. Туристите обичат топла, пареща храна подчертава ученият, който е минал по всички стъпала на туристическия бранш. Със студена супа разочароваме туристите , а това е нещо което лесно може да се реши. Обслужването е другият решаващ фактор по отношение на примамване на туристи. В Гърция и Турция има усмивка и позитивизъм, казва университетският преподавател.
Туристите от бившия соц.лагер са тук, смята още професорът. Поляците имат над 10% дял в чуждестранният туристопоток към България. Същото важи за Чехия за Словакия. Нощуващите румънци по нашето Черноморие са над 300 000, а 1 милион идват като посетители. Не успяхме да задържим немските туристи ,но при великобританците имаме постижения, споделя наблюденията си Стоян Маринов. Младите британци харесват нашите курорти, заради партита и алкохол. Британският пазар ще е спасение за туризма в България, пресмята Маринов.
Като фактор привличащ туристи професорът посочва и подобреното качество и чистотата на морската вода през последните години. 1 милион 600 хиляди туристи са посетили Черноморието през 2015 година, миналата година 2 милиона и 600 хиляди сме стигнали, посочва Маринов като обосновава оптимизма си по отношение на туризма и на сезона. По думите му при тези обстоятелства е нормално тази година да паднем до 2 милиона или под тази цифра. Свидетел съм на качествени обекти, не са преобладаваща част, но стават все повече, подхранва професорът вярата в бъдещето на ресора. Той говори и за опита, който студентите трупат в наши и чуждестранни дестинации. В университетите са отпаднали ограниченията за прием в специалност „Туризъм“. Държавната поръчка е за 160 студенти за УИВ , а за колежа 250 места. Почти двойно са били кандидатите да учат „Туризъм“
Проф.Стоян Маринов преподава в Икономически университет –Варна от 1989 година. Вече 30 години е преподавател във висшето училище, където е завършил. Работил е като екскурзовод, като управител на Спортно информационен център, оглавявал е планов отдел, бил е икономически директор. Изпълнителен директор на „Слънчев бряг“. Работата в практиката несъмнено го е обогатила и той не се е откъснал съвсем. В момента е и член на УС на Варненската туристическа камара.
Репортаж на Стефан Калев и Севдалина Сарандева
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.67408 BGN
1 GBP = 2.25925 BGN
1 CHF = 2.10078 BGN
