Проф. Теодора Павлович: За три години „Черноморски звуци”се превърна във водещо събитие в хоровото изкуство

За четвърта поредна година, през юни, Балчик се превръща в сцена на хоровото изкуство. В Белият град се събират хорови формации от страната и чужбина, които в една благородна надпревара мерят сили, сравняват постижения, учат едни от други и творят съвместно. От 4-ти до 8-ми юни се проведе четвъртото издания на Международния хоров фестивал „Черноморски звуци". Участие в него взеха хорови формации от България, Румъния, Италия, Дания, Франция, Турция, Гърция. Фестивалната проява бе журирана от международно жури с председател Теодора Павлович.
Теодора Павлович е професор по хорово дирижиране в НМА „Панчо Владигеров" и СУ „Климент Охридски". Нейното име е включено в международното издание „Кой кой е в хоровата музика". През 2008 година е избрана за Вицепрезидент за Европа на Международната федерация за хорова музика, а от 2010 година е Председател на Артистичната комисия на Световния младежки хор.

С какви очаквания и настроения приехте поканата да журирате четвъртото издание на Международния фестивал „Черноморски звуци"?

Много се радвам да бъда отново в Балчик, след толкова години. Чувствам се чудесно. От събитието имам големи и високи очаквания, защото през изминалите три годни този фестивал си завоюва славата на едно от водещите събития в България в този вид изкуство. Нещо, заради което поздравявавм д-р Валентина Георгиева, защото останалите събития имат един по-дълъг период на израстване. Докато Валентина успя за един кратък период, наистина да привлече вниманието както на българската хорова гилдия, така и на международната. Аз съм с високи очаквания и мисля, че голямята битка ще се води в категорията фолклорни хорове, защото има участници-състави с много добра слава, които като почнат да се конкурират, ше се получи интересно състезание.

Като имате предвид страните, които участват и познавате тяхната хорова култура, какво предвиждате?

Това е трудно да се каже, тъй като не всички страни имат еднакво развита хорова култура. Например, такава страна е Гърция. Гърция има няколко интересни състава, като репертоар и визия, но участникът тук, не е от тях. Нямам мнение за турския състав, защото не съм го слушала, а датският хор е с български диригент и той изпълнява фолклорен репертоар.
Всъщност, едно ново течение, което от скоро се налага, е тази комбинация на стилове. Имаме много колеги, които живеят и работят в чужбина.
Много ми е интересно, как ще се случи това състезание, но все пак не трябва да забравяме, че то е фестивал. Има си специални конкурси, на които се борят големите състави. Тук нямаме за цел да превръщаме изкуството в спортно събитие. Целта на това събитие е хората да изпитват радост от музицирането, от музиката. От това, което виждат и чуват.

Какви са позициите на българската диригентска школа и нейната следа в световен аспект?

Да, добра е. Ние сме малко консервативна хорова школа. В света вече се налагат по-малките формации, които са световно явление. Тези, които са по-професионално ориентирани. Вече е нещо естествено комбинацията с популярна музика. Тази тенденция съществува в целия свят. Тя се прави и у нас.

Нали, това е начинът за привличане на друг вид публика, на по-широка публика?

Да, така е. Аз работя с хора на Класик ФМ и този вид музика вече много се налага и харесва и ние сме като поп звезди. Билетите в София се разпродават с месеци напред. Много колеги ме упрекват и казват, че предавам идеите на нашите професори, но не мисля, че това е така. Музиката трябва да доставя радост на публиката си. Ако залата е празна, какви послания и на кого ще ги отправяме?

Какви са тенденциите в хоровото изкуство?

Аз съм свързана с хоровото изкуство, вече повече от 40 години. Последните 20 години то много се промени. Аз съм човек, който много лесно възприема нови идеи, нови тенденции и това, което се случва в севета през последните 20 години, страшно влияе и върху нас. Тенденцията е обща и намира почва на всички нива и ширини. Промените в България се случват малко по-трудно, защото сме консервативан страна, но въпреки това, се случват. По света вече има различни видове хорови формации - джаз, госпъл, върви се към по-леки жанрове, защото това е популярната музика. Това, което за тях е популярна музика, за нас това е фолклора. Има народни песни, които се знаят от всеки българин. Този факт впечатлява музикантите и хористите по света, защото в много страни, фолклорът е изчезнал, по една или друга причина. У нас обаче той е жив и съчетанието му с друг вид музика, компилациите, които се правят са добри. Изкуството е за публиката. Време е да се появяват събития, на които хората да идват усмихнати и да си тръгват усмихнати.

Снимка: БНР