Радина и Борислав – заедно от любов към авиацията

Те са курсант-сержанти от Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Те са Борислав Иванов от Добрич, специализация „Летец-пилот“ и Радина Бодурова от Хасково, специализация „Ръководител въздушно движение“, като само след седмици започват четвърти курс от обучението си.  
През март Радина спечели голямата награда „Студент на годината“ на Националното представителство на студентските съвети в  България, а Борислав бе един от тримата победители в конкурса „Лица на Българската армия“, организиран за трета поредна година от Централното военно окръжие.
Запознават се преди три години по време на медицинските прегледи за кандидатстването в Долна Митрополия и оттогава са заедно. През тези три години тяхното обучение върви повече от успешно.
Как изглежда обучението във военновъздушното училище, какви са техните цели и мечти, ето какво споделиха те в студиото на медийна група „Добруджа“.

- Откъде дойде любовта Ви към авиацията?
Р.Б.: При мен е главно от баща ми, тъй като той също е военнослужещ във ВВС. Има стереотип, че щом съм дете на военен, той ме е накарал. Не е така. Той ми даде идеята и ме попита дали имам интерес към тази професия. Тогава се запалих по идеята и ето ме тук.
- Борислав, ти си завършил ФСГ „Васил Левски“, нищо общо с пилотирането на самолет?
Б.И.: Да, завършил съм средното си образование в Добрич, във Финансово-стопанската гимназия, със специалност „Митническа и данъчна администрация с немски език“. Това е сфера, която няма нищо общо в авиацията, където реших след това да се развивам. В нашето семейство винаги сме уважавали традициите и ценностите. Затова избрах този начин на живот и да се развия като не просто военен, а като военен пилот във Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Любовта ми към авиацията има своето обяснение. Тъй като Добрич се гордее със своето летище, за жалост в минало време, но то остава в историята като едно от най-значимите военни летища в България. Моите баба и дядо са ми разказвали как тук през целия ден над града са преминавали самолети и това запали желанието ми да се интересувам повече по темата и оттам се запали и искрата към авиацията.
- Как се осъществява приемът в това висше училище? Какви тестове се минават?
Р.Б.: Приемът се състои от 4 части: общообразователен тест, физическа, психологическа и медицинска част. Медицинската част за пилотите и за ръководителите на полети е различна. За нас стандартите са малко по-занижени, защото на нас няма да ни се налага да изпитваме тази натоварвания като пилотите.
Б.И.: Лично за летец-пилот е най-трудната медицинска част. Авиолекарската комисия трае 4 дни във Военно-медицинска академия в София. Медицинските прегледи са доста задълбочени, след това се минава авио психологическо изследване, което се извършва от специалисти психолози.  Има и специален тест за пилотите, наречен „Вихрен“. Това е комплексен тест за различни способности. В края на всички тестове и изследвания, ако всичко е наред, се преминава успешно, но само този етап.
- Има ли някакви физически изисквания, например за височина?
Б.И.: Да, има норми за височината – минимална и максимална, която мисля, че беше 185 см.
- Предстои Ви да бъдете четвърти курс. Явно се развивате много добре, защото наградите следват една след друга. Преди няколко месеца Радина получи голямата награда „Студент на годината“ в България. С какво я заслужи?
Р.Б.: Тази награда се дължи на целия труд, който съм положила през изминалата година. Участвах в множество конференции – както на национално, така и на международно ниво. На някои от тях имам и призови места. Отделно участвам в Авиокосмическото общество на нашето училище, което е свързано с НАСА за откриване на астероиди. Отделно съм носител на стипендия на фондация „Еврика“. Бях и на авиационен семестър, организиран от Военновъздушните академии на Румъния, Гърция и Португалия. Предстои да се организира и от нашето, но тогава аз бях единственият представител на България. Там изучавахме допълнителни 10 предмета, различни от тези, които изучавам тук. Там имам отлични оценки по всичките 10. Пак там, изкарахме курс, свързан с европейската сигурност и бях наградена със сертификат.
- Борислав, ти също си сред отличените за 2022 г. от Националното представителство на студентските съвети.
Б.И.: Да, аз бях избран за подгласник в категория „Сигурност и отбрана“. Благодарение на моите постижения и усилия през годината, имах късмета да бъда удостоен с този приз. Мисля, че бях избран именно заради участието ми заедно с Радина в международни и национални форуми. Аз също съм стипендиант на фондация „Еврика“. Бях на международен стаж в Полша, който се проведе тази година през март и април във Варшава.
- Освен това тази година си избран и за едно от „Лицата на българската армия“...
Да, това е може би най-голямото ми постижение за тази година. Имах честта да бъда един от тримата избрани за „Лица на българската армия“.
- Какво следва от това, че си избран за „Лице на българската армия“?
Имам доста големи отговорности, заедно с моите двама колеги, които също са избрани. Имаме задачата да разпространяваме  информация за военната професия, най-вече сред младите и да засилим интереса им за постъпване в армията. Освен това да възвърнем авторитета на военната професия, тъй като в наше време голяма част от населението гледа с насмешка.
- Всеобщото схващане у хората е, че дори и да имаме пилоти, нямаме самолети. Така ли е?
В момента българската армия се намира в труден етап. Не съм компетентен по тези въпроси, но каквато и да е обстановката, винаги трябва да има летателен състав, който дори и да няма полети, трябва да провежда постоянна наземна подготовка, която да го поддържа във всяка една ситуация.
- Спомена подготовка. Предполагам, че вече си се качвал на самолет?
Да, в края на втори курс завърших успешно моя летателен стаж на самолет Zlin Z242L. С този стаж успях да защитя лиценз за любител пилот с общ нальот 50 часа, които са задължителните. Догодина, през втория семестър очакваме втория стаж.
- Радина, твоята специалност също е свързана с военните полети. Къде ще работиш, след като завършиш?
Когато завършим, ни разпределят по базите. То зависи на първо място от свободните места, а самото разпределение става по успех. Първият има право да избира къде да отиде. След разпределението, има етап на приучаване на конкретното летище и конкретната позиция. Едва след това започваме сами да ръководим полети, като в началото сме наблюдавани от по-старши от нас. 
- Борислав, при теб има ли някакъв избор, след като завършиш?
Да, както при всички специализации, разпределението по базите става на елиминационен принцип – този, който е с най-висок бал има право да избира къде да продължи своето развитие. Възможностите са военните бази в България, като Граф Игнатиево, Враждебна, Безмер и Долна Митрополия, както и вертолетните бази - Чайка и Крумово.
- Не споменахме, че Вие сте двойка. В Долна Митрополия ли се запознахте?
Р.Б.: Не. Стана малко преди това, на медицинските прегледи.
- И вече 3 години сте заедно?
Да. (усмихват се)
- Радина е ръководител на полети, а ти – пилот. Означава ли, че тя командва?
Б.И.: За някои хора означава това, но професионалното направление не трябва да се смесва с личния живот. Ние сме военни и трябва да изпълнявам заповеди, така че всяка една нейна насока или заповед трябва да се изпълни от мен като пилот. Извън военната професия, смятам, че трябва да има баланс.
- Сега Ви предстои да завършите и да започнете работа по професията, за която учите. Как обаче се виждате след 20 години например. Какви са целите Ви?
Р.Б.: След 20 години се надявам да имаме едно хубаво семейство, с едно или две деца, ще видим. Надявам се обаче да сме се развили в нашата професия, защото това е пътят, който сме избрали да извървим. Не знам какво ще се случи, защото могат да ни изпратят на различни обучения в чужбина, които ще ни помогнат много да се усъвършенстваме в професиите. Най-много се надявам да се заедно и да сме здрави.
 - А един военен пилот докъде може да стигне?
Б.И.: Не трябва да се поставят лимити. Както един самолети може да лети доста високо, така и ние трябва да се целим винаги нависоко. Не си поставям някакви граници. Винаги се стремим да се дадем най-доброто от себе си, да се представим подобаващо и да допринесем максимално за развитието на нашата страна, защото ние сме бъдещето.
- А имало ли е момент, в който си мислил за отказване заради страх?
Всеки човек има своите страхове, но без да се изправиш срещу страха, няма как да го преодолееш. Имало е в началото някакво притеснение от непознатото и може би страх, но след като се изправиш срещу него и го преодолееш, ставаш по-уверен.
- Радина, твоята професия също е много отговорна предвид това, която трябва да прави един ръководител на полети.
Да, наистина моята професия е много отговорна и трябва всичко да се върши с голямо внимание. Всяка наша дума, ако е грешна, може да повлияе на пилота. Миг невнимание може да бъде фатален, затова отговорността е голяма, но с нашата подготовка, мисля, че това няма да е проблем.
- Какво правите в свободното си време?
Б.И.: Обичаме да спортуваме, най-често заедно. Обичаме да пътуваме. Любим ни е планинският туризъм, особено през лятото обичаме да изкачваме върхове, като преди две седмици изкачихме връх Вихрен, който е най-трудният в България.
Р.Б.: Обичаме да се разтоварваме като излизаме с нашите приятели, защото те са много важна част от нашия живот, защото освен семействата, те са хората които ни подкрепят и ни мотивират да продължаваме.

Коментирайте