Доктор Надежда Драгомирова Иванова е внучка на полковник Юрдан Иванов, чието име носи село Полковник Иваново в община Добричка. Полковник Иванов е бил командир на 16-и пехотен ловчански полк, взел участие в Добричката епопея. Загинал е през 1916 година. Надежда Иванова е дъщеря на най-малкия от неговите трима синове – Драгомир. Родена е на 10.10. 1961 година. Живее и работи като лекар, със специалност „Педиатрия”, в София.
Надежда Иванова поясни, че името на полковник Иванов е изписано в кръщелното му свидетелство с „Ю”.
По думите й той бил интелигентен човек, честен и добронамерен към войниците, както и много добър мотиватор. Винаги първи в боя, предвождайки останалите, сподели тя за медийна група „Добруджа”. По време на битка е ранен при Бериш Тепе, Северна Добуджа, пренесен е в лазарет в Румъния, където умира. Тежка е съдбата на семейството му след неговата смърт. Съпругата му - Стефана Иванова остава с трите им момчета - Боян, Асен и Драгомир. Поради невъзможност да се грижи сама за тях напуска Велико Търново и заминава за София, където живеят нейни близки, от които обаче не среща разбиране и очакваната помощ. Това я принуждава да се обърне с молба за подкрепа към Царя, в резултат на което е назначена на работа в царския двор. Стефана Иванова умира по време на атентата в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 година, където е придружавала царското семейство. Така децата й остават пълни сираци и са изпратени в сиропиталище за деца на загинали военни, допълва още Надежда Иванова. Там, поради влошено здравословно състояние, умира най-големият – Иван, а Асен и Драгомир, по-късно постъпват в училище за подготовка на военни кадри. Асен става военен, докато Драгомир го напуска и започва да учи „Право” в Софийския университет, разказва неговата дъщеря. След приключване на обучението си, заминава за Виена, където отново учи „Право”, но вече на немски език. Избира да се върне в България, защото, както казва дъщеря му, единственият му близък човек е неговият брат, който живее в София. В спомените за живота си баща ми винаги беше много обран, защото е претърпял много неудачи, поради своята биография, добавя Надежда Иванова.
Надежда Иванова поясни, че името на полковник Иванов е изписано в кръщелното му свидетелство с „Ю”.
По думите й той бил интелигентен човек, честен и добронамерен към войниците, както и много добър мотиватор. Винаги първи в боя, предвождайки останалите, сподели тя за медийна група „Добруджа”. По време на битка е ранен при Бериш Тепе, Северна Добуджа, пренесен е в лазарет в Румъния, където умира. Тежка е съдбата на семейството му след неговата смърт. Съпругата му - Стефана Иванова остава с трите им момчета - Боян, Асен и Драгомир. Поради невъзможност да се грижи сама за тях напуска Велико Търново и заминава за София, където живеят нейни близки, от които обаче не среща разбиране и очакваната помощ. Това я принуждава да се обърне с молба за подкрепа към Царя, в резултат на което е назначена на работа в царския двор. Стефана Иванова умира по време на атентата в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 година, където е придружавала царското семейство. Така децата й остават пълни сираци и са изпратени в сиропиталище за деца на загинали военни, допълва още Надежда Иванова. Там, поради влошено здравословно състояние, умира най-големият – Иван, а Асен и Драгомир, по-късно постъпват в училище за подготовка на военни кадри. Асен става военен, докато Драгомир го напуска и започва да учи „Право” в Софийския университет, разказва неговата дъщеря. След приключване на обучението си, заминава за Виена, където отново учи „Право”, но вече на немски език. Избира да се върне в България, защото, както казва дъщеря му, единственият му близък човек е неговият брат, който живее в София. В спомените за живота си баща ми винаги беше много обран, защото е претърпял много неудачи, поради своята биография, добавя Надежда Иванова.
Аудио:
Коментирайте
1 USD = 1.78909 BGN
1 GBP = 2.33711 BGN
1 CHF = 2.08222 BGN
