Стефан Спасов: Театърът трябва да е основното средище на култура в града

Режисьорът Стефан Спасов спечели конкурса за директор на Драматичен театър “Йордан Йовков“, проведен от Министерство на Културата на 23 март. На него се явиха двама кандидати – актьорът Валери Марков от трупата на театъра и режисьорът Стефан Спасов, който от 2015 година поставя в на добричка сцена. Негови са постановките „Гераците“,  „Зорба Гъркът“, „Преспанските камбани“, „Женско царство“, „Арсеник и стари дантели“, "Примадони", "Големанов" и други.

Стефан Спасов е роден на 18 юни 1974 година в София. Завършил е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "актьорско майсторство за драматичен театър" в  класа на проф. Снежина Танковска и Андрей Баташов.
Магистратура по режисура завършва при проф. Красимир Спасов. За първи път поставя на сцената на ДТ ”Йордан Йовков” по покана на директора Иван Мандев пиесата „Тестостерон” на  Анджей Сарамонович.
 
- Г-н Спасов, това е първото ви интервю за медийна група „Добруджа“, след като на 23 март се явихте на конкурс за директорското място в ДТ “Йордан Йовков“ и го спечелихте. Кое от концепцията Ви се хареса на комисията от Министерство на културата?
Трябва да се играе повече. Трябва да има по-разнообразен репертоар, трябва да се пътува, трябва да се привлекат млади хора и това е заложено в концепцията ми.
Това, че ме познаваха, че са гледали мои представления в София, сигурно също има своето значение. Тези представления, които сме правили тук, в Добрич, през годините, аз не се съмнявам в тяхното качество, стига да имат по-дълъг живот. Важно е как да стигат до по-широк кръг публика, как да подновим турнетата си и как да помислим за по-нови спектакли с по-голям бюджет. Как да поканим външни актьори, сценографи, композитори…
Да започнем да си позволяваме по-скъпи продукции с външни лица и по-дълъг живот.
- Искате да се отвори театъра и към публика, но и към актьори, защото сега имате 12 актьори в трупата и то над 40 години?
Не, имаме и по-млади трима-четирима. Но естествено трябва още да привлечем. Ние нямаме друг избор освен да играем по-често. Особено след пандемията, когато театрите започнаха да работят. Ако не повишим броя на представленията в месеца и самата посещаемост, няма как да продължаваме нататък. Това е пътят - репертоарът по-разнообразен и датите все по-чести.
- Възможно ли е да представяте спектаклите си в страната, нещо което се е случвало и преди?
Да, мислим за подновяване на турнетата първо във Варна. Имаше такава традиция, когато вадим премиера – едната да се играе във Варна. Едната тук, а втората беше във Фестивалния комплекс във Варна. Мисля, че тази практика ще я подновим.
Сега ни предстои турне в Стара Загора и София – в Театъра на българската армия, веднага след двете премиери на „Боряна“. Пътуваме с „Примадони“, било е заложено преди аз да става директор.
Аз стъпвам на нещо, което е правено и до сега през годините и то в добра посока. Въпросът е, че трябва да утроим усилията си.
- Какъв е начинът да дойде публиката?
Начинът е качествен спектакъл. Доволната публика е и най-добрата реклама. Много от хората не са стъпвали в театъра, не знаят какво се прави и не сме стигнали до тях. Говоря за училищата, за кварталите. Става дума за по-активна организация и по-активна реклама на това, което правим. Да, включваме и радио „Добруджа и предстои да видим как да сме си полезни.
Истинските актьори искат да играят. Няма актьор, на който да не му се играе. Не познавам такива. Този, на който не му се играе, трябва да си намери друг театър.
- Каните ли външни гост-актьори? В „Боряна“ имате гост…
Да, в „Боряна“ играе Гергана Христова, актриса от Младежки театър „Николай Бинев“-София. В разговори съм с колеги, които да започнат репетиции още в края на този сезон. Има време обаче да споделя този проект…
- Ще допуснете ли под покрива на ДТ “Йордан Йовков“ да се играят гостуващи постановки? Те сега играят в Младежкия център, където не винаги е удобно с голям декор...
Да, разбира се! Добре дошли са! Важно е това място да е основното средище за култура в града. Нека хората да разберат, че в театъра се случват най-важните културни събития в града.
- Нуждае ли се театърът от подкрепа от институции?
Винаги. Всеки театър се нуждае от подкрепа. Имаме предварителни разговори с кмета. Доволен съм от тези разговори и смятам, че той ще си удържи на думата. Имаме обещани общински жилища за млади актьори, които ще поканя. Имаме обещание и за това, зимните месеци да играем в Органова зала. През зимата все още не можем да си позволим да отопляваме голяма сцена. Играем винаги в камерна зала, а това съвсем не е достатъчно. Затова ще можем да ползваме Органова зала като наша сцена през зимата. Докато намерим начин да направим ремонт или да отоплим по-адекватно голяма зала.
- Има ли възможност да представяте репертоара си и в добруджанските общини?
В разговор сме с кметовете, как да помогнат с частични откупки. Да можем да гостуваме в Тервел, в Балчик, Каварна. Още в края на месеца ще гостуваме в Генерал Тошево с „Том, Дик и Хари - Трима братя тъпанари“.
Стремим се с известни имена да привлечем публиката. Въпросът е каква драматургия ще им предложим. Не просто да ги поканим, това не върши работа. Името привлича, разбира се, но за мен е важно този актьор, който ще дойде, да има и творческо предизвикателство. Мислим за това. С Николай Урумов, например, мислим да направим една прекрасна пиеса на Нийл Саймън. Може да се говори и за други имена, но разговорите предстоят. Двама режисьори ще работят с трупата, един млад колега, завършил при Маргарита Младенова и Иван Добчев, ще прави пиеса за камерна сцена в края на годината.
Нуждаем се от подкрепата на публиката, от нейното отношение, а ние ще се погрижим за това – тя да харесва онова, което й предлагаме.
- Акцент в концепцията Ви беше създаването на младежка театрална студия. Ще се реализира ли идеята?
Да, още от новия сезон, от септември ще започне да функционира актьорска школа към театъра. Тя ще се води от колеги от трупата.
- Установихте ли вече какво е състоянието на театъра, на тази голяма къща?
Най-важното – имаме една прекрасна зала със 130 места, камерна зала, но тя не е достатъчна за да ни покрива нуждите. Задължително е да се намери начин голяма сцена да работи през зимата. Дали ще можем да си позволим да кандидатстваме по проект, или да намерим средства да отопляваме сами – това е проблем, който трябва да се реши. Има нужда и от обновяване на фоайетата, но това е по-скоро козметичен ремонт. Когато голяма сцена работи и през зимата, ще се случат нещата. Сега изглежда неуютно.
- Кажете ни за най-новия спектакъл на театъра „Боряна“, какво да очаква публиката?
Направихме един класически прочит на Йовковата пиеса. Тук има една добра традиция да се прави Йордан Йовков. Добре разчетохме материала и има прекрасни актьорски постижения. Играем до края на май в Добрич, имаме две дати през юни и през юли ще я представим във Варна. 

Коментирайте