"Да разлаем кучетата" с тази постановка в средата на юли в Добрич идва трупата на Театъра на Армията.Представлението е на 15 юли. Билетите за зала "Добрич" вече са в продажба. Една от най-известните трупи в страната играе под режисурата на Иван Урумов.
На сцената ще видим - Милен Миланов, Васил Михайлов, Иван Налбантов | Гост, Стефка Янорова, Борислав Стоилов,Георги Кадурин, Мирослав Косев, Веселин Анчев, Тигран Торосян, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Мирослав Пашов
Сценография и костюми: Нина Пашова. Музика: Дони - Добрин Векилов. Режисьорът дръпва завесата за да сме наясно,че:
„Световна глобализация или национална идентичност?” – това е въпросът!
Все по-често тези основни за човека и обществото фактори застават на две срещуположни, враждуващи страни. Хората и обществата в съвременния свят, като че ли изпадат в заблудата, че за да живеем заедно в едно „голямо село” трябва задължително и априори да изповядваме едни и същи ценности, вери, морални догми и да имаме едва ли не една и съща представа за това как да съществуваме. Това означава тотално да се унифицираме и обезличим, което ми се струва твърде опасна и позната идеология. И още по-страшното е, че това не се налага от някъде високо, от някой голям и силен, а започва да става един вид по вътрешно убеждение, като някакъв естествен подбор. А в своята същност, човекът е създаден да бъде различен и уникален. И обществата по своя национален, религиозен, както и по-какъвто и да било друг обединяващ ги признак, всъщност са създадени да бъдат различни. И именно всички тези различия ни правят индивидуални, уникални и точно за това ценни и нужни едни другиму. Ето защо, всеки със своята неповторима идентичност може да бъде ценен и ценен в това глобално село, в което цветното и пъстрото, а не сивото и скучното правят съществуването ни богато и красиво. Значи, вероятно смисълът е да се учим и обогатяваме взаимно, а не да се конфронтираме и делим заради това че сме различни. Следователно, въпросът не е: „… или …”, а е световна глобализация и национална идентичност – заедно и поотделно.
На сцената ще видим - Милен Миланов, Васил Михайлов, Иван Налбантов | Гост, Стефка Янорова, Борислав Стоилов,Георги Кадурин, Мирослав Косев, Веселин Анчев, Тигран Торосян, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Мирослав Пашов
Сценография и костюми: Нина Пашова. Музика: Дони - Добрин Векилов. Режисьорът дръпва завесата за да сме наясно,че:
„Световна глобализация или национална идентичност?” – това е въпросът!
Все по-често тези основни за човека и обществото фактори застават на две срещуположни, враждуващи страни. Хората и обществата в съвременния свят, като че ли изпадат в заблудата, че за да живеем заедно в едно „голямо село” трябва задължително и априори да изповядваме едни и същи ценности, вери, морални догми и да имаме едва ли не една и съща представа за това как да съществуваме. Това означава тотално да се унифицираме и обезличим, което ми се струва твърде опасна и позната идеология. И още по-страшното е, че това не се налага от някъде високо, от някой голям и силен, а започва да става един вид по вътрешно убеждение, като някакъв естествен подбор. А в своята същност, човекът е създаден да бъде различен и уникален. И обществата по своя национален, религиозен, както и по-какъвто и да било друг обединяващ ги признак, всъщност са създадени да бъдат различни. И именно всички тези различия ни правят индивидуални, уникални и точно за това ценни и нужни едни другиму. Ето защо, всеки със своята неповторима идентичност може да бъде ценен и ценен в това глобално село, в което цветното и пъстрото, а не сивото и скучното правят съществуването ни богато и красиво. Значи, вероятно смисълът е да се учим и обогатяваме взаимно, а не да се конфронтираме и делим заради това че сме различни. Следователно, въпросът не е: „… или …”, а е световна глобализация и национална идентичност – заедно и поотделно.