На днешната дата – 18 януари, се навършват точно 50 години от две паметни за Добруджа и всички добруджанци събития. Първото е възвръщането на химна „О, Добруджански край”, който след 23-годишно /1945-68/забвение е реабилитиран. Второто е първата копка на КК Албена, който превръща добруджанското крайбрежие в едно от най-красивите места по българското Черноморие.
Какво се случва на 18 януари 1968 година.
Тодор Живков пристига на посещение в Добрич /тогава Толбухин / заедно с председателя на Народното събрание Георги Трайков. Официалният повод е първата копка на КК Албена, като наименованието на работния проект тогава е КК " Балчик - юг". Управляващите са подбрали внимателно средствата, с които да повдигнат духа на добруджанци. Срещат се с тях в препълнения салон на читалище "Йордан Йовков". След като говори за значението на проекта, първият държавник изрича думите: "Сега Добруджа ще стане наистина земен рай. Както се казва и в нейния химн". Прозвучават музиката и текста на "О, Добруджански край ", който след 23-годишно забвение е реабилитиран. Хоровете го включват в репертоарите си и концертите започват и свършват с него. Песента - марш "О, Добруджански край" е написана по идея на композитора Александър Кръстев, през 1914 година от поета Любомир Бобевски в сладкарница " Охрид" /сградата на ЦУМ/. Условието на Кръстев към Бобевски е едно - в текста да се говори само за Добруджа. Произведението грабва сърцата на българите и е обявено за втори български химн. На 6 септември 1916 г. при обсадата на Тутракан полковите музики и войниците, по предложение на Бобевски, свирят и пеят марша без прекъсване, докато не превземат града. След падането му Бобевски получава сабята на пленен румънски полковник. Три години по-късно Бобевски е обвинен за "интелектуален виновник" за поражението и е пратен в затвора. На 1 април 1942 г. народните представители пеят на крака в Народното събрание в негова чест "О, Добруджански край " и го реабилитират. Гласуват му и народна пенсия. През 1948 г. по предложение на пролетарския поет Людмил Стоянов тя е намалена до минималната. Бобевски почива през1960 г. на 82 години. Авторът на музиката Александър Кръстев влиза с българската армия в Добруджа през 1940 г. Вдъхновен и щастлив той стои прав върху първия танк, преминал границата. Народът го аплодира, а той пее своя марш. Почива във Варна на 66 години през 1945 г.
"О,Добруджански край " е любим марш на цяла България в продължение на 30 години /1914 -1944/. През 1921 г. Александър Стамболийски го обявява за химн на Земеделския съюз. През 1940 г. вестник " Утро" пише: "О, Добруджански край " е вторият български химн. Пее се от всички свободни и несвободни българи. Разлива се из цялата ни родина, а вълните на радио София го разнасят по целия свят". През 1945 г. новата власт обявява творчеството на Любомир Бобевски за шовинистично. Забранено е, а текстовете и партитурите на любимата добруджанска песен са унищожени. До 18 януари 1968 г. потъва в забрава.
Илия Кишишев
Какво се случва на 18 януари 1968 година.
Тодор Живков пристига на посещение в Добрич /тогава Толбухин / заедно с председателя на Народното събрание Георги Трайков. Официалният повод е първата копка на КК Албена, като наименованието на работния проект тогава е КК " Балчик - юг". Управляващите са подбрали внимателно средствата, с които да повдигнат духа на добруджанци. Срещат се с тях в препълнения салон на читалище "Йордан Йовков". След като говори за значението на проекта, първият държавник изрича думите: "Сега Добруджа ще стане наистина земен рай. Както се казва и в нейния химн". Прозвучават музиката и текста на "О, Добруджански край ", който след 23-годишно забвение е реабилитиран. Хоровете го включват в репертоарите си и концертите започват и свършват с него. Песента - марш "О, Добруджански край" е написана по идея на композитора Александър Кръстев, през 1914 година от поета Любомир Бобевски в сладкарница " Охрид" /сградата на ЦУМ/. Условието на Кръстев към Бобевски е едно - в текста да се говори само за Добруджа. Произведението грабва сърцата на българите и е обявено за втори български химн. На 6 септември 1916 г. при обсадата на Тутракан полковите музики и войниците, по предложение на Бобевски, свирят и пеят марша без прекъсване, докато не превземат града. След падането му Бобевски получава сабята на пленен румънски полковник. Три години по-късно Бобевски е обвинен за "интелектуален виновник" за поражението и е пратен в затвора. На 1 април 1942 г. народните представители пеят на крака в Народното събрание в негова чест "О, Добруджански край " и го реабилитират. Гласуват му и народна пенсия. През 1948 г. по предложение на пролетарския поет Людмил Стоянов тя е намалена до минималната. Бобевски почива през1960 г. на 82 години. Авторът на музиката Александър Кръстев влиза с българската армия в Добруджа през 1940 г. Вдъхновен и щастлив той стои прав върху първия танк, преминал границата. Народът го аплодира, а той пее своя марш. Почива във Варна на 66 години през 1945 г.
"О,Добруджански край " е любим марш на цяла България в продължение на 30 години /1914 -1944/. През 1921 г. Александър Стамболийски го обявява за химн на Земеделския съюз. През 1940 г. вестник " Утро" пише: "О, Добруджански край " е вторият български химн. Пее се от всички свободни и несвободни българи. Разлива се из цялата ни родина, а вълните на радио София го разнасят по целия свят". През 1945 г. новата власт обявява творчеството на Любомир Бобевски за шовинистично. Забранено е, а текстовете и партитурите на любимата добруджанска песен са унищожени. До 18 януари 1968 г. потъва в забрава.
Илия Кишишев
Снимка:Издателство "Матадор"