Традиции в Новогодишната нощ

Eтнологът Иглика Мишкова,  уредник в Националния етнографски музей при БАН, разказва пред Агенция „ Фокус”  за традициите  в Новогодишната нощ.

Какво трябва да има на новогодишната трапеза?

Тя трябва да е много богата, е категорична г-жа Мишкова,  както е и тази на Бъдни вечер, но се различава с блажните ястия. След като постите са приключили, едно от задължителните ястия е варената свинска глава или пълнена кокошка, петел, пуйка. Един от изключително важните елементи от трапезата е хлябът. Той има кръгла форма, символиката на кръга е ясна – това е безкрайното, съвършеното, цикличното. Хлябът е украсен с различни стилизирани изображения. На практика пластичната украса на хляба много често повтаря украсата характерна за бъднивечерския хляб. От там много често той все още се нарича погача. В различни региони на страната в този хляб се слага пара, други прибавят различни дрянови клончета. В по-голямата част от страната задължително се приготвя баница – в нея се слагат дрянови клончета с пъпки, както и някои други малки предмети като парички. Всяка дрянова пъпка или клонче е наречена с някакъв късмет. Това, което правят и днес голяма част от фирмите производители на кори за баница, е да поставят различни късмети – това се свързва отново с някогашната традиция. Другите храни на трапезата са същите, като на Бъдни вечер. Добре е да се сложат жито и орехи. Задължително вечерята се прекадява, защото това е втората кадена вечеря след коледната. При него обаче трябва да се прекади и цялата къща, не само трапезата. В новогодишната вечер хлябът се разчупва, гадае се за късметите. Като всяка една подобна трапеза, свързана с някакъв повратен момент в природата, отново се извършват различни гадания. Това са предсказания за времето, за реколтата, за бъдещия живот на всеки член от семейството. В някои краища на страната очакват да разберат кой ще бъде човекът, който ще кисне на вечерята, като на кисналия се дава първият приплод от домашните животни. В много райони в огъня се хвърлят дрянови пъпки, а понякога и житни зърна и се наричат за всеки член от семейството. Дали пъпките ще пукат или ще подскачат, се гадае за здраве и за живот. В други региони гадаят с листа от бръшлян, които се бележат и се пускат в паница с вода от реката. На някои места пък гадаят със сол и люспят лук за това какво ще бъде времето. С първата хапка от трапезата се гадае за задомяване. А в много региони от страната неженените членове на фамилията – и момците, и момите всъщност са слагали първия залък от хляба под възглавницата и се е смятало, че този, който сънуват, ще е техният бъдещ жених. 
 

Кои обичаи трябва да се спазват за добра поличба за идната година? 

Основата е в хляба, разказва г-жа Мишкова, хлябът е най-важен на трапезата. На практика при българите той се свързва с всеки обичай и заема централно място. Той се намира в нашата култура и е безкръвна жертва, това е главното обредно магическо средство във всеки един празник, във всеки един ритуал. Въпреки голямото регионално разнообразие, въпреки различните практики, приготовлението и консумацията на обредния хляб във всеки един върхов момент, било то от календарния или от човешкия жизнен цикъл, е разпространено не само в цялата етническа територия, това е обичаят, останал жив и до днес. Човек идва на този свят с хляб, с хляб се маркират основните моменти от неговия живот и си отива от живота с хляб. Това е един от основните моменти, които се споменават и в прошението: „Отче наш, насъщния ни хляб дай ни днес”. Все още на много места е жив и обичаят да се хвърлят дрянови пъпки в огъня в жилищата, в които има запален огън, допълва г-жа Мишкова.

Коментирайте