Три поколения на 8-ми март: Енергията на този ден е невероятна, жените сякаш разцъфват

На 8-ми март в предаването „Тя…жената!” гостуват дами от три поколения: Димитричка Иванова, нейната дъщеря Николета и най-малката представителка в семейството - Йоана Ненчева. Разговорът с по-нежната половина на фирма „Ив  Кар Спорт” Добрич протича около скоростите в живота - в личен и професионален план, около лукса да си позволиш по-бавните обороти, за да се насладиш на всичко, което ти се случва в него, докато препускаме в делника и налагащата се понякога замяна с ръчна скорост.
 
- Какво е за вас 8-ми март? От една страна този ден е много обичан и ценен от жените, но от друга – иронизиран. Има жени, които не го уважават толкова и смятат, че жената трябва да се почита всеки ден. Вие, от коя страна сте?
Димитричка: Всичко е въпрос на усещане. За мен е празник. Не заради това, че само в този ден празнувам като жена, но енергията на този ден е невероятна. Сякаш всяка жена се усеща по един разцъфващ начин. Забелязали ли сте, как дори помежду си, ние жените, когато си честитим празника, насреща грейва една прекрасна усмивка. Това ми харесва – зареждам се напълно в този ден.
Николета: На първо място денят е много специален, защото почитам мама. А в следващия момент – аз самата, като майка, празнувам със своите деца. Това е най-любимото – да получиш обич и уважение във вид на картичка, на песничка, на цвете. Дори само заради това си струва този празник да бъде почитан.
Но нека не забравяме, че самият празник няма нищо общо с майчинството. На 8-ми март отдаваме почит към всички онези силни жени, които са проправили пътя дотук. За да стоим днес наравно до мъжете във всички сфери от живота.
Йоана: За мен е ден на мама и на баба. Но не само на 8-ми март, обичам да ги изненадвам и да им правя подаръци и в останалите дни от годината.
- Ако трябва да навлезем в тематиката на вашия семеен бизнес – продажба и обслужване на автомобили, каква е скоростта, която избирате в бизнеса и в личния си живот?
Димитричка: Скоростта зависи от етапа на живота ни. Понякога се налага да се превключи на скорост в режим „спорт“. Толкова всичко е интензивно и трябва да се свършат много неща наведнъж. Но смятам, че вече съм в етап от живота, в който трябва да съм на режим „автоматични скорости“ не за друго, а за да имам възможност, докато живея или работя, да се радвам на малките неща, на живота около мене – децата, приятелите, прекрасната природа.
Николета: Моята динамика на ежедневието предполага ръчна скоростна кутия. Темпото, с което живеем, ни налага малко по-високи обороти от нормалното.
- По какъв начин успехите в професионалната ви реализация се отразяват на реализацията ви като жени. Налага ли се да правите някакви компромиси?
Димитричка: Няма как да вървим напред, ако не правим компромиси. Енергията, която се отдава в бизнеса, е много голяма, затова и трябва да се правят компромиси още от първия миг. Да си призная, в началото трудно разграничавах личния живот от служебния. Няма да забравя един случай – отиваме да купуваме авточасти, защото тогава нямаше куриерски фирми, ние си доставяхме всичко сами, и толкова съм се вглъбила какво да изберем, какво би се търсило при нас, и чувам отстрани една дама да обяснява, че отива да си купи парфюм и се колебае каква марка да избере. Тогава се замислих, че по отношение на парфюмите не знам за какво става въпрос. Дотолкова бяхме концентрирани върху бизнеса и загубили интерес към всичко странично. Но това беше само в един период, след това започнахме да намираме все повече време за себе си и хобитата си.
От колко години сте заедно с Вашия съпруг Иван Иванов – и в бизнеса, и в живота? Вие сте почти денонощно заедно…
Димитричка: От 42 години. Не е лесно и за двама ни. Всеки иска по някакъв начин да си почине от другия, в хубавата му форма разбира се. Просто свикваш – винаги да е около теб, да споделяш, да разчиташ, да знаеш какво мисли дори без да си говорите… Но смятам, че това е само от ползва.
- При такъв един пример, каква е мечтата на по-младите?
Николета: При нас, по-младите, като че ли липсва търпението. Вечно бързаме, вечно искаме всичко да се случва сега и веднага. Мисля, че съм взела от родителите си толерантността и отношението, но животът днес се развива по съвсем различен начин. С различна скорост, различни приоритети и по-малко компромиси.
- Г-жо Иванова, кой е най-важният житейски урок, който искате дъщеря Ви да научи като жена?
Димитричка: Урок е силно казано, но мисля, че трябва да поработи върху няколко качества, за да се чувства добре и да живее с лекота. Това не спирам да й повтарям. Защото вечното бързане, тази целеустременост, без да си тук и сега… Може би и аз съм била така на нейните години, но не искам тя да стига до моите, за да го разбере. Да погледне света около себе си.
Но в същото време й се възхищавам за това, че на нейните години аз не бях толкова жена. Не излъчвах такава красива женственост. Това е нещо, на което не спирам да й се радвам, а и да се уча. Даже и от Йони се уча. Тя е едно изключително сръчно същество, женско (смее се). Беше много по-женствена, обаче реши да спортува едни мъжки спортове (кикбокс – бел. ред.). Надявам се един ден отново да отключи тази грация, тази невероятна женственост, която е заложена в нея.
- А каква е мечтата на Николета за Йоана? Каква млада дама искате да бъде тя след време?
Николета: На първо място искам да е добра – в сърцето си, в мислите, в чувствата си. След това – да не спира да изисква първо от себе си. Да държи на образованието и да стигне до там, докъдето мечтае.
- А на какво се възхищаваш у твоята майка?
Николета: За любовта и топлината, в която растях и ме отгледа. За грижите. За това, че никога не спира да вярва в мен. Дори повече отколкото аз самата. Аз съм много динамичен човек, в главата ми за секунди минават толкова много планове, решения, емоции. Тя е човекът, който успява да успокои топката, да балансира: „Спри! Живей го този живот! Огледай се!“.
- Йоана, как възприемаш мама и баба? Като приятелки?
Йоана: Баба определено като приятелка. А мама е и приятел, но и майка.
- И двете, освен бизнеса, от години работите много и в полза на обществото. А отскоро вече включвате и Йоана. Какво ви кара да отделяте време и за обществото, членувайки в Инър Уил  - дамския клуб към „Ротари“ – една от най-големите доброволни организации на жени в света?
Димитричка: Не мога да кажа какво ме кара, просто имам потребност и искам да го правя. Макар са съм само една брънка от цялото, смятам, че ако повече хора се обединим и работим за конкретни каузи, светът ще стане още по-добро място.
Николета: Енергията, която получавам там, е невероятна. Ние сме като перли в една огърлица. Да помагаш, да си съпричастен – това ме кара да се чувствам жива.
Йоана: Когато съм с мама и баба на тези събития, се чувствам полезна, че помагам. През лятото с моя приятелка правихме гривнички за благотворителност, а със събраните пари купихме разни неща за училище и зарадвахме деца, останали без родители.
- С какво чувство започва денят ви? Какво ви движи напред? Откъде черпите сили?
Димитричка: Желанието за живот, за промяна. Желанието да даваш и да получаваш.
Николета: Дисциплина, любов и мечти. Това са нещата, които ме мотивират.
- А как релаксирате, когато намерите време за себе си?
Димитричка: С книга на терасата. Или на разходка в парка. Правя го все по-често и съм толкова щастлива. Затова и съветвам Николета да намира време за такива тихи моменти…
Николета: Мечтая за тях (смее се). Но не си го позволявам често, нямам тази възможност. Но при първия удобен момент гледам да съм със семейството, децата, защото растат много бързо и всеки един момент заедно е ценен.
- За какво мечтаете?
Димитричка: Всички да са здрави. Имам щастието да ги виждам почти всеки ден и за това мечтая – да са здрави и всеки да е щастлив от това, което прави. А за себе си – обожавам да пътувам и няма да спра да мечтая за това.
Николета: Мечтая да мога да си позволя повече свободно време. Така да съм си подредила нещата, че да няма нужда от физическото ми присъствие. Мечтая да съм здрава, както и всички около мен, и да пътувам. Много да пътувам.
Йоана: Мечтая си да стана зъболекар. Да бъда много добра в спорта и в училище.

Коментирайте