По данните, с които разполагаме, може да се говори за тенденция на увеличаване периодите на засушаване (безвалежни дни) в Добруджа, но те са следвани от периоди на интензивни валежи. Затова през последните 20 години дори се отчита ръст на общото количество на валежите. Това заяви за медийна група „Добруджа“ Станислав Рачев – ръководител на Хидрометеорологична обсерватория (ХМО) - Добрич към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) - филиал Варна, в коментар на данните от книга, публикувана от НИМХ, според които в перспектива Добруджа е най-застрашената от засушаване територия на страната.
Добруджа е по принцип районът с най-лоши валежни условия в България, предвид климатичните норми за периода 1991 г. до 2020 г., както и климатични норми, които са за по-ранния период от 1961 г. до 1990 г., отбеляза Станислав Рачев. Тук се наблюдават т. нар. засушавания, но те не са в пряка връзка с количеството паднали валежи. По данни на станцията в Добрич за периода 1961 г. до 1990 г. годишната норма на валежите е около 480 л/кв. м., а за периода 1991 г. до 2020 г. нормата е приблизително 580 л./кв. м., т.е. има ръст със 100 л.
Ръководителят на Хидрометеорологичната обсерватория отбеляза, че в книгата, относно промените в климата за последното столетие и очакванията за промени в климата до края на века, издадена от НИМХ, е използван анализ за един много по-дълъг период, тъй като НИМХ е вече със 130-годишна история. Важно е да има данни за едни дълги периоди, когато се изготвят подобни анализи, а Хидрометеорологичната обсерватория в Добрич е създадена на един по-късен етап и не разполага с данни за толкова дълги период, коментира Станислав Рачев.
Тенденцията за увеличение на периодите на засушаване в района засяга предимно земеделието, тъй като при последващите интензивни валежи, е различен начина на задържане на запаси от влага в почвата, коментира той. На земеделието се отразява и фактът, че в Добруджа по-често има периоди на засушаване през лятото и ранната есен. Наблюдава се и тенденция на намаление на общия брой на дните със сняг и т. нар. мразовити дни (с ниски температури), добави Рачев.
Според данните за 2023-а, това е най-топлата година за област Добрич за последните 20 години, с над 13 гр. средна годишна температура. 2019-а е най-сухата година, а най-валежната е 2014 г., с близо 850 л./кв. м., съобщи той.
Според дългосрочните прогнози, след тази седмица с пролетни температури, отново ще има застудяване и валежи от дъжд и после от сняг през третото десетдневие на февруари.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
.gif)
Добруджа е по принцип районът с най-лоши валежни условия в България, предвид климатичните норми за периода 1991 г. до 2020 г., както и климатични норми, които са за по-ранния период от 1961 г. до 1990 г., отбеляза Станислав Рачев. Тук се наблюдават т. нар. засушавания, но те не са в пряка връзка с количеството паднали валежи. По данни на станцията в Добрич за периода 1961 г. до 1990 г. годишната норма на валежите е около 480 л/кв. м., а за периода 1991 г. до 2020 г. нормата е приблизително 580 л./кв. м., т.е. има ръст със 100 л.
Ръководителят на Хидрометеорологичната обсерватория отбеляза, че в книгата, относно промените в климата за последното столетие и очакванията за промени в климата до края на века, издадена от НИМХ, е използван анализ за един много по-дълъг период, тъй като НИМХ е вече със 130-годишна история. Важно е да има данни за едни дълги периоди, когато се изготвят подобни анализи, а Хидрометеорологичната обсерватория в Добрич е създадена на един по-късен етап и не разполага с данни за толкова дълги период, коментира Станислав Рачев.
Тенденцията за увеличение на периодите на засушаване в района засяга предимно земеделието, тъй като при последващите интензивни валежи, е различен начина на задържане на запаси от влага в почвата, коментира той. На земеделието се отразява и фактът, че в Добруджа по-често има периоди на засушаване през лятото и ранната есен. Наблюдава се и тенденция на намаление на общия брой на дните със сняг и т. нар. мразовити дни (с ниски температури), добави Рачев.
Според данните за 2023-а, това е най-топлата година за област Добрич за последните 20 години, с над 13 гр. средна годишна температура. 2019-а е най-сухата година, а най-валежната е 2014 г., с близо 850 л./кв. м., съобщи той.
Според дългосрочните прогнози, след тази седмица с пролетни температури, отново ще има застудяване и валежи от дъжд и после от сняг през третото десетдневие на февруари.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.67208 BGN
1 GBP = 2.25873 BGN
1 CHF = 2.084 BGN
