„Когато думите свършват…” е заглавието на новият – трети самостоятелен албум на добричката певица Ваня Вълкова. Новото CD включва авторски песни – тракийски и добруджански. Специални гости в албума са гъдуларят Пейо Пеев и Стоян Янкулов-Стунджи. Новите песни бяха представени с концерт-промоции на три места в страната – Пловдив, Добрич и София.
Ваня Вълкова е родена през 1978 година в град Добрич. Започва да пее още от 4-годишна възраст, а от 10-годишна свири на гъдулка. Завършила е Средно музикално училище "Филип Кутев" в град Котел с гъдулка и народно пеене през 1997 година. През 2001 година завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив. Носителка е на много първи награди от национални конкурси. Участва в три музикални албума на легендарния оркестър „Канарите”. Има много записи с добричкия оркестър „Лира” , а повече от 10 години работи с оркестър „Млади тракийци” от град Раковски.
През 2005 година издава своя самостоятелен албум озаглавен "Ивано мари". Пет години по-късно излиза вторият - „Следваща стъпка”. След още пет идва ред на третия – „Когато думите свършват…”
„Когато думите свършват…”
Мисля, че много хора са чували тази фраза „когато думите не стигат, музиката говори”. Може би моето послание чрез този албум е, че това е нашата музика. Казвам нашата, защото този албум съм го издала благодарение на много колеги – приятели-музиканти, които участват в него. Най-вече на Пейо Пеев, който написа аранжиментите на десет от песните, т.е. говорим с нашата музика. Авторите на текстовете в албума са доста. Това е всъщност моят трети албум с авторска музика. В предишните два около 90% от песните са мои като музика и текст, но в този албум е много голямо разнообразието на автори. В албума има две македонски песни, с които съм участвала преди време във фестивала „Пирин фолк”. Илия Манасков е автор на музиката на тези две песни. В албума участват и двама македонци. Борче Нечовски е автор на песента „Мамо мори”. Орце Зафировски е автор на текста на песента „Пролей сълза, Пирине”. Имам песен по текст на Лиляна Димова, която е автор на много песни и в други жанрове. Всъщност, тя рядко пише текстове за народни песни. Автор на музиката на някои от песните е Пейо Пеев. На 3-4 от песните аз съм автор на музиката и на текста. Имам записани и две песни на Жеко Ангелов, който е също много голям музикант. Китаристът Ангел Димитров, който също е доста популярен в нашите среди, е написал музиката на „Злата и змея”. Музикантите, участвали в този албум наистина са много и това е причината този албум да бъде толкова разнообразен. Искам да отбележа, че най-накрая осъществих нещо дълго планирано – записах две добруджански песни. Аз съм позната като добруджанката, която пее само тракийски песни. Независимо, че съм израснала в Добрич. От тук е започнал моят музикален път, но животът ми се разви в една такава посока, че основно пея песни от тракийската фолклорна област. Доста се двоумях дали да го направя. Много хора ми казваха: „Ти си от Добруджа, трябва да запишеш нещо добруджанско!” и за този албум си избрах две песни точно от добричкия регион.
По един албум на пет години
Албумите ми действително излизат точно на пет години, но не съм го планирала да се случва така. Явно на мен нещата ми се получават точно на 5 години. Мисля, че това е един нормален срок за реализиране на такъв продукт. Още повече, че аз се продуцирам сама. Освен труда да създадеш една песен, добре аранжирана, тя трябва да се реализира в медиите. Всичко това е свързано с финанси и при мен нещата стават по-бавно – от една страна заради това, че всичко изисква финансиране. От друга страна, аз се чувствам добре по този начин, защото всичко уляга и доста осъзнато се появява този албум. Точно преди 10 години излезе първият ми албум. Беше декември 2005-та. Първият ми самостоятелен концерт в живота ми беше в Добрич. Няма да го забравя – 19 декември. Ето, че десет години по-късно е факт и третият ми албум.
Първи самостоятелен концерт в София
Избрах да представя албума в Пловдив, Добрич и София. Пловдив и Добрич винаги са присъствали в моите планове за концерти. В София избрах да бъде в „Sofia Live Club”, което бе едно мечтано от мен място за концерт. Обстановката е доста по-различна от всички други места. Исках да видя как биха звучали моите песни в една такава обстановка. Там обикновено се изявяват изпълнители от съвсем други жанрове. Дори гостуват световни звезди и това един огромен клуб. Всъщност, в София досега не съм имала самостоятелен концерт и реших, че вече е време и това беше мястото, където си представях да представя албума, защото в него има освен типичният фолклорен саунд, има и малко джаз привкус, който може би се дължи на Стоян Янкулов.
Стунджи и останалите музиканти
Запознах се със Стоян Янкулов-Стунджи чрез Пейо Пеев. Аз не го познавах лично преди това, но познавам работата му и една от целите ми беше в един момент той да бъде част от екипа, с който да работя. Затова съм изключително доволна и горда от факта, че имам възможността да работя с него. В предишните албуми присъстваха имена като Георги Янев и Петър Ралчев, който има и основен принос за първия албум. Това бяха хората, с които направих първите си песни. Петър Ралчев участва и във втория албум. Сега в третия също се включва в една от песните. Представях си, че е време и Стоян Янкулов да вземе участие, защото той е интересна личност, която вече рядко се изявява във фолклорния жанр. След като Пейо се свърза с него, той прие нещата наистина присърце. Първо бяха една-две песни, после станах седем.
С Емо Халачев сме приятели. Израснали сме заедно. От деца пеем и свирим заедно. Аз съм изключително щастлива, че той също е част от концерта, макар да не е участвал в записите. Ние обаче имаме много други съвмести изяви и записи. Мисля, че неговото място на тази сцена, до тези музиканти е абсолютно достойно. Тези концерти са наистина голяма емоция за всеки един от музикантите. Например Борис Таслев за първи път свири народна музика. Затова и за него е голямо предизвикателство. Начинът по който се получават самите песни на живо, защото едно е човек да записва в студио със сегашните технологии, съвсем друго е това да се реализира на живо и да стане дори по-добре от записа. Това става благодарение на всичките тези музиканти, които са големи професионалисти.
„Arifa & The Voices from the East”
Имам участия навсякъде, където има повод за празнуване – дали е сватба, дали е събор или концерт. Може би 70% от изявите ми са в района на Тракия, но пътувам доста из цялата страна. Освен това пътувам и в чужбина с групата „Arifa & The Voices from the East” (Арифа и Гласове от изтока). Ние сме седем човек от седем различни държави. Това е един много интересен проект. Там се изявявам освен като певица и като гъдуларка. В групата сме три жени – от Китай, от Иран и аз – от България. Всяка една от нас свири на струнни инструменти, характерни за всяка една от страните. Дамите сме гост-солистки, а останалите четирима души са момчета, които по принцип са си група. Те са от Румъния, Гърци, Турция и Германия, но живеят в Холандия. Вече имаме записан албум. С тях пътувам доста. Тази година бяхме в Лондон, в Париж, следващата година ни предстоят още няколко такива изяви.
За „Канарите” и останалите оркестри
Била съм част от много оркестри. Последните 11 години работя с „Млади тракийци”. Освен това работя и с други колеги. С „Канарите” за мен беше една доста сериозна школа, защото аз работих с тях, когато бях студентка. Това са моите първи стъпки на една по-различна сцена. Там, където един музикант добива много голяма рутина. С тях аз натрупах много голям опит и репертоар. Дисциплината при тях е нещо много рядко в нашия бранш и аз съм доволна, че съм имала щастието да бъда част от тях. В един момент обаче изпитах необходимост да се развивам като самостоятелен изпълнител, което всеки един творец би трябвало да има тази свобода да го прави. Няколко години бях в чужбина. Пях в кафани в Сърбия. С оркестър „Лира” имаме много записани песни. Невероятна група, с която ние говорим не един език. Различни емоции на различни места. Това е животът – човек си пътува и черпи опит от различни среди.
Ваня Вълкова е родена през 1978 година в град Добрич. Започва да пее още от 4-годишна възраст, а от 10-годишна свири на гъдулка. Завършила е Средно музикално училище "Филип Кутев" в град Котел с гъдулка и народно пеене през 1997 година. През 2001 година завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив. Носителка е на много първи награди от национални конкурси. Участва в три музикални албума на легендарния оркестър „Канарите”. Има много записи с добричкия оркестър „Лира” , а повече от 10 години работи с оркестър „Млади тракийци” от град Раковски.
През 2005 година издава своя самостоятелен албум озаглавен "Ивано мари". Пет години по-късно излиза вторият - „Следваща стъпка”. След още пет идва ред на третия – „Когато думите свършват…”
„Когато думите свършват…”
Мисля, че много хора са чували тази фраза „когато думите не стигат, музиката говори”. Може би моето послание чрез този албум е, че това е нашата музика. Казвам нашата, защото този албум съм го издала благодарение на много колеги – приятели-музиканти, които участват в него. Най-вече на Пейо Пеев, който написа аранжиментите на десет от песните, т.е. говорим с нашата музика. Авторите на текстовете в албума са доста. Това е всъщност моят трети албум с авторска музика. В предишните два около 90% от песните са мои като музика и текст, но в този албум е много голямо разнообразието на автори. В албума има две македонски песни, с които съм участвала преди време във фестивала „Пирин фолк”. Илия Манасков е автор на музиката на тези две песни. В албума участват и двама македонци. Борче Нечовски е автор на песента „Мамо мори”. Орце Зафировски е автор на текста на песента „Пролей сълза, Пирине”. Имам песен по текст на Лиляна Димова, която е автор на много песни и в други жанрове. Всъщност, тя рядко пише текстове за народни песни. Автор на музиката на някои от песните е Пейо Пеев. На 3-4 от песните аз съм автор на музиката и на текста. Имам записани и две песни на Жеко Ангелов, който е също много голям музикант. Китаристът Ангел Димитров, който също е доста популярен в нашите среди, е написал музиката на „Злата и змея”. Музикантите, участвали в този албум наистина са много и това е причината този албум да бъде толкова разнообразен. Искам да отбележа, че най-накрая осъществих нещо дълго планирано – записах две добруджански песни. Аз съм позната като добруджанката, която пее само тракийски песни. Независимо, че съм израснала в Добрич. От тук е започнал моят музикален път, но животът ми се разви в една такава посока, че основно пея песни от тракийската фолклорна област. Доста се двоумях дали да го направя. Много хора ми казваха: „Ти си от Добруджа, трябва да запишеш нещо добруджанско!” и за този албум си избрах две песни точно от добричкия регион.
По един албум на пет години
Албумите ми действително излизат точно на пет години, но не съм го планирала да се случва така. Явно на мен нещата ми се получават точно на 5 години. Мисля, че това е един нормален срок за реализиране на такъв продукт. Още повече, че аз се продуцирам сама. Освен труда да създадеш една песен, добре аранжирана, тя трябва да се реализира в медиите. Всичко това е свързано с финанси и при мен нещата стават по-бавно – от една страна заради това, че всичко изисква финансиране. От друга страна, аз се чувствам добре по този начин, защото всичко уляга и доста осъзнато се появява този албум. Точно преди 10 години излезе първият ми албум. Беше декември 2005-та. Първият ми самостоятелен концерт в живота ми беше в Добрич. Няма да го забравя – 19 декември. Ето, че десет години по-късно е факт и третият ми албум.
Първи самостоятелен концерт в София
Избрах да представя албума в Пловдив, Добрич и София. Пловдив и Добрич винаги са присъствали в моите планове за концерти. В София избрах да бъде в „Sofia Live Club”, което бе едно мечтано от мен място за концерт. Обстановката е доста по-различна от всички други места. Исках да видя как биха звучали моите песни в една такава обстановка. Там обикновено се изявяват изпълнители от съвсем други жанрове. Дори гостуват световни звезди и това един огромен клуб. Всъщност, в София досега не съм имала самостоятелен концерт и реших, че вече е време и това беше мястото, където си представях да представя албума, защото в него има освен типичният фолклорен саунд, има и малко джаз привкус, който може би се дължи на Стоян Янкулов.
Стунджи и останалите музиканти
Запознах се със Стоян Янкулов-Стунджи чрез Пейо Пеев. Аз не го познавах лично преди това, но познавам работата му и една от целите ми беше в един момент той да бъде част от екипа, с който да работя. Затова съм изключително доволна и горда от факта, че имам възможността да работя с него. В предишните албуми присъстваха имена като Георги Янев и Петър Ралчев, който има и основен принос за първия албум. Това бяха хората, с които направих първите си песни. Петър Ралчев участва и във втория албум. Сега в третия също се включва в една от песните. Представях си, че е време и Стоян Янкулов да вземе участие, защото той е интересна личност, която вече рядко се изявява във фолклорния жанр. След като Пейо се свърза с него, той прие нещата наистина присърце. Първо бяха една-две песни, после станах седем.
С Емо Халачев сме приятели. Израснали сме заедно. От деца пеем и свирим заедно. Аз съм изключително щастлива, че той също е част от концерта, макар да не е участвал в записите. Ние обаче имаме много други съвмести изяви и записи. Мисля, че неговото място на тази сцена, до тези музиканти е абсолютно достойно. Тези концерти са наистина голяма емоция за всеки един от музикантите. Например Борис Таслев за първи път свири народна музика. Затова и за него е голямо предизвикателство. Начинът по който се получават самите песни на живо, защото едно е човек да записва в студио със сегашните технологии, съвсем друго е това да се реализира на живо и да стане дори по-добре от записа. Това става благодарение на всичките тези музиканти, които са големи професионалисти.
„Arifa & The Voices from the East”
Имам участия навсякъде, където има повод за празнуване – дали е сватба, дали е събор или концерт. Може би 70% от изявите ми са в района на Тракия, но пътувам доста из цялата страна. Освен това пътувам и в чужбина с групата „Arifa & The Voices from the East” (Арифа и Гласове от изтока). Ние сме седем човек от седем различни държави. Това е един много интересен проект. Там се изявявам освен като певица и като гъдуларка. В групата сме три жени – от Китай, от Иран и аз – от България. Всяка една от нас свири на струнни инструменти, характерни за всяка една от страните. Дамите сме гост-солистки, а останалите четирима души са момчета, които по принцип са си група. Те са от Румъния, Гърци, Турция и Германия, но живеят в Холандия. Вече имаме записан албум. С тях пътувам доста. Тази година бяхме в Лондон, в Париж, следващата година ни предстоят още няколко такива изяви.
За „Канарите” и останалите оркестри
Била съм част от много оркестри. Последните 11 години работя с „Млади тракийци”. Освен това работя и с други колеги. С „Канарите” за мен беше една доста сериозна школа, защото аз работих с тях, когато бях студентка. Това са моите първи стъпки на една по-различна сцена. Там, където един музикант добива много голяма рутина. С тях аз натрупах много голям опит и репертоар. Дисциплината при тях е нещо много рядко в нашия бранш и аз съм доволна, че съм имала щастието да бъда част от тях. В един момент обаче изпитах необходимост да се развивам като самостоятелен изпълнител, което всеки един творец би трябвало да има тази свобода да го прави. Няколко години бях в чужбина. Пях в кафани в Сърбия. С оркестър „Лира” имаме много записани песни. Невероятна група, с която ние говорим не един език. Различни емоции на различни места. Това е животът – човек си пътува и черпи опит от различни среди.
Коментирайте
1 USD = 1.82549 BGN
1 GBP = 2.2837 BGN
1 CHF = 2.00003 BGN
