Венцислав Николаев: Не правя планове, излезе ли предизвикателство – впускам се

Още преди старта на предаването бяхме запознати с концепцията и с това, че ще има трима победители. Затова съм изключително щастлив, че успях да съм сред тях.  Това заяви в студиото на медийна група „Добруджа“ добричлията Венцислав Николаев, който бе един от тримата финалисти в първия сезон на приключенско риалити „Островът на 100-те гривни“ по бТВ. Припомняме, Николаев стигна до финала с 35 гривни, които можеше да превърне в 105 000 лева, но късметът не бе с него и той попадна на бомба още на четвъртата си отворена кутия. Николаев призна, че не е очаквал да достигне до финала и затова не е разочарован от късмета си, за който с усмивка казва, че не е от най-силните му компоненти. 
 
- Как и кога реши да се впуснеш в това приключение?
От доста години назад моето смейство, приятели и колеги винаги са ме подтиквали да се впусна в подобен тип предизвикателство. Конкретното предложение дойде от един приятел. Прибирахме се от фитнес и той ми сподели, че рекламират нов формат. Думите му бяха: „Само за тебе е! Казва се „Островът на 100-те гривни“. Отговорих: „Ти, луд ли си?!“, защото ми звучеше по-скоро тип „Ергенът“. Пръстенчета, гривнички, синджири... не е за мен. Но впоследствие, когато и аз видях трейлъра, си казах същото – само за мен е. И още на другия ден попълних анкетата за записване.

- Какво представляваше кастингът за предаването? Колко етапа се наложи да преминеш?
Различни етапи имаше, може би бяха четири или пет. Имаше интервюта, физически кастинги, доста дълъг път трябваше да измина, предвид това, че всичко се случваше в София. Излизам от дежурство, качвам се на колата към София, минава кастингът и се връщам. Беше доста изморително. Но може би това ме кали и подготви за суровите условия във Филипините.
- Доколко пожарникарската професия и подготовката за нея ти помогнаха за отличното представяне в игрите по време на предаването?
Пожарникарската професия е много пъстра. Ежедневно тренираме най-различни ситуации, които могат да ни случат в реалния живот. И това може би е най-добрата подготовка за подобен тип формати.

- Беше ли се интересувал предварително какво ти предстои на Острова и изненадаха ли те с нещо обстановката и условията там?
Това беше най-големият проблем за мен. Не знаех къде отивам. Разчитах, че това е един нов формат, с изцяло нова концепция и нови игри, и ключово за представянето на участниците ще бъде, кой колко бързо ще успее да се приспособи към новите условия. Честно казано, беше доста тежко.
- Кое беше най-трудното на Острова?
Аз лично не успях да се пригодя към липсата на храна. Загубих 16 килограма. А преди да замина така бях пригодил тялото и организма си, че всеки един килограм ми беше ценен, всеки един килограм или грам си беше на мястото. Да съм и силен, и издръжлив – хем да мога да вдигам тежко, хем да мога да бягам много километри, хем да плувам. А когато загубиш килограми, ти губиш и част от силата си.
- Имахте ли някаква възможност за допълнително възстановяване или всичко беше така, както се вижда и на екрана?
За съжаление, всичко беше така, както сте го гледали по телевизията. Дори и по-зле. Ако сте забелязали, през по-голямата част от времето на епизодите аз съм с купичка храна. Налагаше се да разпределям ресурсите си и с една купичка храна да карам по два или три дни. Защото ако си изядеш всичко още сутринта, после два дни няма нищо за ядене.

- Гледайки предаването вкъщи, пред телевизора, по-различно ли изглежда от това, което реално беше там?
Успях да видя от различна призма, от различен ъгъл не толкова себе си, колкото другите участници. Беше ми много интересно и доста се забавлявах.
- Усети ли, дали екипът на предаването опитва да те представи в различна светлина? Защото се знае, че в подобни формати продукцията обикновено опитва да дава някакви насоки...
В началото имах някакви притеснения, но сега мога да заявя категорично, че нямаше никакъв сценарий. И все пак си мисля, че за да те изкарат в някаква светлина, какъвто не си, би трябвало да им дадеш повод. Точно поради тази причина нямах никакви притеснения, защото през цялото време бях себе си, опитвах да се да показвам нещата, които считах за правилни и нормални.

- Освен добрата физическа подготовка, за отличното представяне в тези формати е нужна и много добра социална игра. Там изпита ли някакви затруднения?
Честно казано, отидох с намерението да бъда вълк-единак, да мачкам всички. Но впоследствие си казах, че това все пак е една игра. Трябваше да играя, да побеждавам, а и знаех, че тук имам достатъчно приятелства, нямах нужда от допълнителни приятели. А и в такъв тип формати няма как да знаеш дали човекът отсреща изпитва чисто приятелство, или се опитва да те използва. Така че социалната игра при мен се разви по един естествен път.
- От дистанцията на времето, няколко месеца след като е приключило предаването, може ли да кажеш, че си успял да установиш приятелство и по-траен контакт с някои от участниците?
Да. Със сигурност заформих много истински приятелства. С абсолютно всички участници имаме необходимото уважение и добри чувства. За съжаление, повечето са в София, а аз – тук в Добрич и разстоянието е една сериозна бариера.
- Събирали ли сте се всички след края на предаването?
Единствено се събрахме всички да гледаме първия епизод на предаването, когато започна. Събрахме се в заведението, където Киро е управител (Кирил е от Балчик също участник в „Островът на 100-те гривни“ – бел. ред.). Беше много интересно. За всички беше тайна, че аз ще присъствам, защото до последно им казвах, че няма да успея. Но се приготвих подобаващо – взех гайда, носия, пистолети и отидох малко по-рано, за да ги изненадам. Скрих се в склада и чаках рекламите, за да изляза. Но се оказа, че в първия епизод няма много реклами и се наложи да изгледам почти цялото предаване на телефона си в склада. В крайна сметка изненадата се получи и всички се забавлявахме много. За мен поне беше незабравимо изживяване.

- Ти си човек, който обича предизивкателствата, спортна натура си, участваш в различни състезания, но доколко участието ти в „Островът на 100-те гривни“ беше различно за теб, като изживяване?
Това беше върхът в моя живот до момента. И в най-смелите си мечти не съм си представял, че бих могъл да изляза като победител в такъв тип формат. Предвид суровите условия, глада и физическите натоварвания, ставаш доста уязвим и шансът да те очернят и да излезеш нелепо е много по-голям от това да се представиш добре.
- В тази връзка – какво споделят колегите ти след предаването? Доволни ли са от теб и представянето ти?
Изключително доволни са, много горди. Искрено са се забавлявали, докато гледат. През цялото време усещах тяхната подкрепа, защото ние сме си като едно семейство.
- А някакви шеги и закачки породиха ли се от предаването?
О, аз със шеги тръгнах към Филипините. Шегуваха се, че ще бъда първият, който ще си тръгне от Острова обратно. Особено като остана два дни гладен и без храна, ще бързам да се прибера.
Имаше доста басове и залози, че ще съм сред първите отпаднали и се радвам, че успях да ги опровергая. Изобщо ние, сред колегите, обичаме да си отправяме всякакви предизивкателства. Дали чрез нашия пожароприложен спорт, дали чрез други спортове – футбол, тенис на маса, волейбол. Спортът е основна част от нашето ежедневие.
- Да се върнем към онези 16 килограма, които си загубил на Острова. Успя ли да си ги върнеш?
За съжаление, килограмите успях да си върна, но към този момент все още са на мазнинка, а не на мускулна маса. Имах нужа да презредя батериите, организмът да си почине и с настъпването на новата година продължавам с пълни сили към тренировките.

- Пропуснахме да кажем, че ти се занимаваш с едно от най-тежките предизвикателства, които човек може да отправи сам към себе си – триатлон. Даже си участвал в състезание буквално дни след като си се прибрал от Острова?
Да, понеже бях заявил участие предварително, си казах, че ще се пусна, макар да знаех, че нямам физическата възможност да го завърша. Чувствах се много слаб и си казах, че отивам по-скоро на разходка. Но пустата спортна злоба и инат не ме оставиха да се предам без бой и успях да го завърша. Беше много тажък триатлон – 3 км. плуване в открито море, 116 км. колоездене и 21 км. бягане, като по-голямата част е на пресечен терен, почти няма шосе. Планирам през тази година да направя една сериозна подготовка и, живот и здраве, през септември да тествам лимита на възможностите си.
- Това ли е голямата цел за годината или имаш и други планове?
При мен постоянно излизат нови предизвикателства. Почти не си правя никакви планове. Гледам да наблягам на нещата, които ми доставят удоволствие и когато имам възможност да се впусна в някакво приключение, да го правя.
- В един подкаст след края на предаването те попитаха за любимите ти книги и две от тези, които спомена, бяха свързани с алпинизма. Имаш ли някакви мечти и амбиции в тази насока?
Това е може би най-големият кошмар на семейството ми и най-вече на моята майка. Алпинизмът, и по-точно покоряването на връх Еверест, е една моя мечта, която обаче не смея да изричам на глас. Истината е, че съм много запален по планините и природата, която ни заобикаля. Ние сме облагодетелствани да сме родени в близост до морето, затова моята най-голяма страст в живота винаги са били планините и върховете. А фактът, че на Филипините достатъчно се наситих на пясъка и морето, ми се иска при следващия удобен момент да направя едно зимно изкачване на някой връх. Това ще е дна от следващите цели.  

Коментирайте