Хазартната зависимост може да засегне хора от различни възрасти и социални групи. Често започва като развлечение, но постепенно води до финансови затруднения, загуба на доверие в семейството и невъзможност човек да контролира поведението си. Сред ранните признаци са все по-честата игра, мислите за залагане, увеличаването на сумите и неуспешните опити за спиране. Това обясни психологът Ася Петрова от Центъра за хазартна зависимост „Солидарност“, която е и консултант на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта, в интервю за Медийна група „Добруджа“.
По думите ѝ сериозен предупредителен знак е преследването на загубите – опитът човек да си върне изгубените пари с нови залози. Прикриването на играта и лъжите към близките също показват, че проблемът може да се задълбочава.
Все по-ранен досег с хазарта
Колкото по-рано човек започне да играе хазартни игри, толкова по-голям е рискът от зависимост. Петрова цитира европейско изследване от 2024 г., според което около 20% от 15-годишните в България вече са участвали в хазартни игри.
Лесният достъп до онлайн залаганията, особено през мобилните телефони, позволява игра по всяко време и намалява възможността за обмисляне на решението. Рискови фактори са импулсивността, трудностите при справяне с негативните емоции и наличието на зависимост в семейството.
Проблемът засяга хора с различен социален статус и образование. Макар мъжете да са по-често представени сред зависимите, все повече жени също развиват проблемно хазартно поведение. При тях срамът често затруднява признаването на проблема и търсенето на помощ.
Загубите не спират играта
Зависимите често продължават да залагат с надеждата, че следващата игра ще им помогне да си върнат парите. Така финансовите затруднения се задълбочават, а човек все по-трудно приема последствията от поведението си.
Хазартната зависимост засяга и семейството – води до загуба на доверие, конфликти, лъжи и финансови проблеми. Петрова съветва близките да поставят ясни граници и да не поемат автоматично отговорност за дълговете на зависимия, защото това може да отложи търсенето на реално решение.
Помощта започва с признаване на проблема
Първата стъпка е човек да признае зависимостта и да потърси професионална помощ. Работата с психолог с опит в тази област помага за овладяване на импулса за игра и за установяване на причините, които поддържат поведението. Възможност за подкрепа предлагат и групите на Анонимните комарджии, включително онлайн. При сериозни дългове може да се потърси правна консултация и да се изготви план за погасяването им.
Според Петрова хората могат да постигнат дългосрочна ремисия и да живеят без хазарт, но за това са нужни време, постоянство и подкрепа.
Психологът подчертава и необходимостта от по-достъпно лечение, системна превенция в училищата, по-ефективен контрол върху достъпа на непълнолетни и мерки за ограничаване на прекомерното залагане. По думите ѝ в България липсва официална статистика, която да показва реалния мащаб на проблема.
Посланието ѝ към хората, които се притесняват да потърсят помощ, е, че не е необходимо да се справят сами. Срамът и чувството за вина не бива да ги спират да потърсят подкрепа от специалист или от Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.
По думите ѝ сериозен предупредителен знак е преследването на загубите – опитът човек да си върне изгубените пари с нови залози. Прикриването на играта и лъжите към близките също показват, че проблемът може да се задълбочава.
Все по-ранен досег с хазарта
Колкото по-рано човек започне да играе хазартни игри, толкова по-голям е рискът от зависимост. Петрова цитира европейско изследване от 2024 г., според което около 20% от 15-годишните в България вече са участвали в хазартни игри.
Лесният достъп до онлайн залаганията, особено през мобилните телефони, позволява игра по всяко време и намалява възможността за обмисляне на решението. Рискови фактори са импулсивността, трудностите при справяне с негативните емоции и наличието на зависимост в семейството.
Проблемът засяга хора с различен социален статус и образование. Макар мъжете да са по-често представени сред зависимите, все повече жени също развиват проблемно хазартно поведение. При тях срамът често затруднява признаването на проблема и търсенето на помощ.
Загубите не спират играта
Зависимите често продължават да залагат с надеждата, че следващата игра ще им помогне да си върнат парите. Така финансовите затруднения се задълбочават, а човек все по-трудно приема последствията от поведението си.
Хазартната зависимост засяга и семейството – води до загуба на доверие, конфликти, лъжи и финансови проблеми. Петрова съветва близките да поставят ясни граници и да не поемат автоматично отговорност за дълговете на зависимия, защото това може да отложи търсенето на реално решение.
Помощта започва с признаване на проблема
Първата стъпка е човек да признае зависимостта и да потърси професионална помощ. Работата с психолог с опит в тази област помага за овладяване на импулса за игра и за установяване на причините, които поддържат поведението. Възможност за подкрепа предлагат и групите на Анонимните комарджии, включително онлайн. При сериозни дългове може да се потърси правна консултация и да се изготви план за погасяването им.
Според Петрова хората могат да постигнат дългосрочна ремисия и да живеят без хазарт, но за това са нужни време, постоянство и подкрепа.
Психологът подчертава и необходимостта от по-достъпно лечение, системна превенция в училищата, по-ефективен контрол върху достъпа на непълнолетни и мерки за ограничаване на прекомерното залагане. По думите ѝ в България липсва официална статистика, която да показва реалния мащаб на проблема.
Посланието ѝ към хората, които се притесняват да потърсят помощ, е, че не е необходимо да се справят сами. Срамът и чувството за вина не бива да ги спират да потърсят подкрепа от специалист или от Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.
Коментирайте
.gif)
