- Господин Йорданов, правите ли аналог между Русия на Сталин и Русия на Путин?
Пряк аналог не трябва да се прави. Това би било чиста пропаганда. Но има много елементи в днешната руска актуална политика, на които трябва да гледаме изключително тревожно. Самата идея да се възстанови, това е в главите на много руснаци, за съжаление, oтново някаква форма на Съветския съюз с един основен човек на върха, който каквото каже - всички надолу козируват. Тази форма е тревожна. Не може милиони хора да зависят от волята на един. В края на краищата човекът е такъв, че може и да греши. Виждаме, че цялата история е низ от грешки на политици. Така че грешката на един човек може да доведе до страдание на много хора. Тук се стигна до ситуацията от 2014 година - именно в резултат на това грешно мислене, което има лидерът на Русия днес Владимир Путин. Той направи нещо, което и досега народите на света, на Европа не могат да разберат. След като Европа 70 години е в мир, в спокойствие, развива се, може би с проблеми, но се развива нормално, няма война, не загиват хора. Защото след Втората световна война народите на Европа разбраха една абсолютна истина, а тя е още от Евангелието. Много хора не вярват в нея, тъй като са може би атеисти. Тази истина е, че на света най-важното нещо е човекът. Няма нищо по-важно от човешкия живот. Няма как партията да е по-важна от човека или Владимир Путин да е по-важен от живота на хората. Когато Русия изведнъж реши да наруши този принцип, защото каза: „за нас е по-важно да вземем още една територия”. Логиката, че Русия е една малка държава и все и липсва някаква територия, и все иска още нещо да вземе – аз като нормален човек не я разбирам. Дай, Боже, тази територия, която аз не знам каква работа ще им свърши, да я свърши. Във всички случаи това беше една лудост, в резултат на която загиналите са вече над 9000. Стотици хиляди са бежанците от този район. И имаме едно крайно дестабилизиране на един много добър производителен район на Украйна. Това е районът на Донбас, на Донецк и Луганск. Имаме една окупирана територия - Кримския полуостров, която е украинска територия и която никоя държава към момента не е признала, че е руска. Тук всъщност Русия сама се постави в ситуацията да демонстрира едно историческо нахалство пред целия свят. Да покаже някакви мускули, което е политика от минали времена. Това е политика от началото на миналия 20 век, когато ставаха войни, загиваха милиони хора. Аз не вярвам, че има разумен човек, ей тук - в Добрич, да се намери поне един разумен човек, който да оправдае тази руска политика. Политика, в която по- ценно е заграбената територия, град Донецк или някое заграбено предприятие, което да работи в полза на Русия, отколкото някой човешки живот. Тук, разбира се, ние трябва да се тревожим и за българите в тези територии. Каква ще бъде тяхната съдба? Как да им помогнем? Но начинът е този – Русия да си вземе оръжията, да си вземе гангстерите, които е вкарала, бандитите, които е вкарала, и да си ги изнася обратно в Москва. Народът на Украйна, включително и българите там, да заживее един нормален живот.
- Френският посланик Ксавие дьо Кабан каза, че от Брекзит най-големият победител е Русия. Ще Ви помоля да коментирате думи на директора на РИМ – Добрич, Костадин Костадинов: „Александър Йорданов ще направи списък с путинофилите в страната като започне с Елизабет II и Дейвид Камерън, защото са свикали референрума.”
Това е хубава ирония, само че Александър Йорданов не е комунист, не е нацист. Поради тази причина няма как да прави списъци на неудобните евентуално лица. В такъв период, в такова време живяхме именно при комунизма. Самият факт - аз не познавам този човек, че в главата му може да се появи такава мисъл за списъци, с които да се репресират хора след това, показва, че този човек не е от нашето време, не е от времето на демокрацията. А що се отнася до това какво се случва днес в Европа, това е един сериозен въпрос. Преди всичко нека да го разгледаме така. От няколко години, от 2014 насам, това е прекалено очевидно, за да не го видим, руската пропаганда бе засилена в посока говорене срещу ЕС и НАТО. Да не давам примери от нашата действителност – много са. Елементарно е защо. За Русия е много по-лесно да води диалог с 27 отделни държави. И във всяка една от тях да намери съответния Първанов или Нинова, с които да договори едни добри за Русия условия за бизнес и за други инвестиции, и изобщо политически диалог. Много по-трудно е да водиш диалог с целия Европейски съюз, където няма нищо страшно и неразбираемо, но важат общи правила. И ако евентуално приемем, че в България Първанов или Нинова, или някой друг, който е на власт, в един момент реши да наруши правилата, не може, докато сме в ЕС, Путин да се възползва от това, защото веднага се появява Брюксел, който казва „Стоп! Не може!”. С други думи Русия има интерес от разпадането в някаква форма на Европейския съюз. Тогава той отслабва като световен геополитически играч. И остава България сама, Румъния сама, Полша сама, Балтийските държави, съвсем малки, сами срещу огромния и силен във военно отношение Съветски съюз. Това не трябва да се допуска, ако искаме да я има българската държава. Що се отнася до англичаните – там има два елемента. Едното е очевидното им несъгласие с бюрокрацията на Брюксел. През тези дни се изговориха много приказки точно за бюрокрацията в Брюксел. Само че аз веднага ще ви дам един очевиден пример. Тази бюрокрация създава правила, създава стандарти, които за всички са еднакви и трябва да се спазват. Преди време, ако си спомняте, в България вървеше една реклама, че в българските кренвирши е възможно да има и месо. Защото ние си знаем, че в тях месо няма. В един момент обаче стандартите, правилата в ЕС все пак наложиха да има поне малко месо в кренвиршите. Представете си какво би било в държави, в които има много хора – „бизнесмени”, които са склонни заради печалба да лъжат своите граждани. Да им пробутват боклуци за ядене. Наскоро излезе информация, че 11 български фирми произвеждат сирене, в което няма мляко. Значи това са потенциални мошеници.
Ако ги нямаше тези брюкселски бюрократи да тропнат по масата, ние щяхме сами да се изтровим от алчност един към друг кой да направи повече пари в това време.
- Но пък виждате ли сега върви една реклама с носталгия към миналото. Истинските кренвирши са били някога, някога… И пак объркваме…
Истинските кренвирши аз веднага ви казвам защо бяха някога. Да оставим, че бяха само един вид, един завод ги произвеждаше. Но да приемем, че те бяха истински, защото спомнете си какво имаше – много строг партиен и държавен контрол. Тоест едни страшни комунистически чиновници във всяко предприятие, които държаха на качеството и наистина контролираха качеството. Това, което сега прави този Брюксел, срещу който ние незнайно защо така подскачаме. Пътувайки за Добрич, слушах един френски учен. Говореше на тема „Модернизация и роботизация на селското стопанство във Франция”. Той изнесе невероятни факти. Каза, че френското земеделие преди влизането на Франция в ЕС е било на еди какво си равнище. Досега дванадесет пъти са нараснали добивите от френското земеделие, благодарение именно на ЕС. Отворете старите архиви, вижте как изглежда в миналото Добрич. Вижте какво се построи в Албена, Варна, Слънчев бряг и нататък. Това стана за по-малко от 20 години. Кой го направи? Българският народ. И продължава да го прави, включително и с европейски пари. Би трябвало да сме много глупави, когато сме се събрали със семейството на най-успешните държави в света да се откажем от тях и да тръгнем да гоним филанкишията, с който днес се е събрала Русия – Казахстан, Беларус или някой друг в Евразия. Все пак хан Аспарух някога ни е довел в Европа, а не ни е оставил в Азия.
- А за президентските избори?
За президентските избори не ви ли прави впечатление, че има нещо изключително несериозно в цялата история. Нормално ли е на 25 - ата година на демокрацията партии, които иначе се представят за много демократични, важни и европейски, дори в името си някои от тях имат „европейски”, да не могат два-три месеца преди изборите да кажат кой е техният кандидат за президент? А същевременно непрестанно има хора, критикуващи САЩ за близо двегодишната президентска кампания.
- Защо го правят? Защо не извадят вече наяве кандидатите?
От липса на демокрация. Определено трябва да кажем, че българските политически партии в момента не са достатъчно демократични.
- Не можем да очакваме един „хубав ден за българската демокрация” след изборите?
Спомнете си как почнаха хубавите дни за демокрацията. Кои бяха ключовите думи в началото на демокрацията? И да се върнем и в Съветския съюз тогава - в така наречената перестройка. Бяха „гласност” и „демокрация”. Значи трябва да имаш гласност. Решил си да имаш кандидат за президент, ами дай го този човек – да го видим, да го обсъдим, колкото и да е познат. Ако те смятат, че той ще бъде компрометиран с нещо, аз бих задал въпроса: „По какъв начин честният човек ще бъде компрометиран?” Може да се притеснява от компромати само някой, който все пак има за какво да се притеснява. Така че аз това не го приемам категорично, независимо какви съображения изтъкват партиите.
Пряк аналог не трябва да се прави. Това би било чиста пропаганда. Но има много елементи в днешната руска актуална политика, на които трябва да гледаме изключително тревожно. Самата идея да се възстанови, това е в главите на много руснаци, за съжаление, oтново някаква форма на Съветския съюз с един основен човек на върха, който каквото каже - всички надолу козируват. Тази форма е тревожна. Не може милиони хора да зависят от волята на един. В края на краищата човекът е такъв, че може и да греши. Виждаме, че цялата история е низ от грешки на политици. Така че грешката на един човек може да доведе до страдание на много хора. Тук се стигна до ситуацията от 2014 година - именно в резултат на това грешно мислене, което има лидерът на Русия днес Владимир Путин. Той направи нещо, което и досега народите на света, на Европа не могат да разберат. След като Европа 70 години е в мир, в спокойствие, развива се, може би с проблеми, но се развива нормално, няма война, не загиват хора. Защото след Втората световна война народите на Европа разбраха една абсолютна истина, а тя е още от Евангелието. Много хора не вярват в нея, тъй като са може би атеисти. Тази истина е, че на света най-важното нещо е човекът. Няма нищо по-важно от човешкия живот. Няма как партията да е по-важна от човека или Владимир Путин да е по-важен от живота на хората. Когато Русия изведнъж реши да наруши този принцип, защото каза: „за нас е по-важно да вземем още една територия”. Логиката, че Русия е една малка държава и все и липсва някаква територия, и все иска още нещо да вземе – аз като нормален човек не я разбирам. Дай, Боже, тази територия, която аз не знам каква работа ще им свърши, да я свърши. Във всички случаи това беше една лудост, в резултат на която загиналите са вече над 9000. Стотици хиляди са бежанците от този район. И имаме едно крайно дестабилизиране на един много добър производителен район на Украйна. Това е районът на Донбас, на Донецк и Луганск. Имаме една окупирана територия - Кримския полуостров, която е украинска територия и която никоя държава към момента не е признала, че е руска. Тук всъщност Русия сама се постави в ситуацията да демонстрира едно историческо нахалство пред целия свят. Да покаже някакви мускули, което е политика от минали времена. Това е политика от началото на миналия 20 век, когато ставаха войни, загиваха милиони хора. Аз не вярвам, че има разумен човек, ей тук - в Добрич, да се намери поне един разумен човек, който да оправдае тази руска политика. Политика, в която по- ценно е заграбената територия, град Донецк или някое заграбено предприятие, което да работи в полза на Русия, отколкото някой човешки живот. Тук, разбира се, ние трябва да се тревожим и за българите в тези територии. Каква ще бъде тяхната съдба? Как да им помогнем? Но начинът е този – Русия да си вземе оръжията, да си вземе гангстерите, които е вкарала, бандитите, които е вкарала, и да си ги изнася обратно в Москва. Народът на Украйна, включително и българите там, да заживее един нормален живот.
- Френският посланик Ксавие дьо Кабан каза, че от Брекзит най-големият победител е Русия. Ще Ви помоля да коментирате думи на директора на РИМ – Добрич, Костадин Костадинов: „Александър Йорданов ще направи списък с путинофилите в страната като започне с Елизабет II и Дейвид Камерън, защото са свикали референрума.”
Това е хубава ирония, само че Александър Йорданов не е комунист, не е нацист. Поради тази причина няма как да прави списъци на неудобните евентуално лица. В такъв период, в такова време живяхме именно при комунизма. Самият факт - аз не познавам този човек, че в главата му може да се появи такава мисъл за списъци, с които да се репресират хора след това, показва, че този човек не е от нашето време, не е от времето на демокрацията. А що се отнася до това какво се случва днес в Европа, това е един сериозен въпрос. Преди всичко нека да го разгледаме така. От няколко години, от 2014 насам, това е прекалено очевидно, за да не го видим, руската пропаганда бе засилена в посока говорене срещу ЕС и НАТО. Да не давам примери от нашата действителност – много са. Елементарно е защо. За Русия е много по-лесно да води диалог с 27 отделни държави. И във всяка една от тях да намери съответния Първанов или Нинова, с които да договори едни добри за Русия условия за бизнес и за други инвестиции, и изобщо политически диалог. Много по-трудно е да водиш диалог с целия Европейски съюз, където няма нищо страшно и неразбираемо, но важат общи правила. И ако евентуално приемем, че в България Първанов или Нинова, или някой друг, който е на власт, в един момент реши да наруши правилата, не може, докато сме в ЕС, Путин да се възползва от това, защото веднага се появява Брюксел, който казва „Стоп! Не може!”. С други думи Русия има интерес от разпадането в някаква форма на Европейския съюз. Тогава той отслабва като световен геополитически играч. И остава България сама, Румъния сама, Полша сама, Балтийските държави, съвсем малки, сами срещу огромния и силен във военно отношение Съветски съюз. Това не трябва да се допуска, ако искаме да я има българската държава. Що се отнася до англичаните – там има два елемента. Едното е очевидното им несъгласие с бюрокрацията на Брюксел. През тези дни се изговориха много приказки точно за бюрокрацията в Брюксел. Само че аз веднага ще ви дам един очевиден пример. Тази бюрокрация създава правила, създава стандарти, които за всички са еднакви и трябва да се спазват. Преди време, ако си спомняте, в България вървеше една реклама, че в българските кренвирши е възможно да има и месо. Защото ние си знаем, че в тях месо няма. В един момент обаче стандартите, правилата в ЕС все пак наложиха да има поне малко месо в кренвиршите. Представете си какво би било в държави, в които има много хора – „бизнесмени”, които са склонни заради печалба да лъжат своите граждани. Да им пробутват боклуци за ядене. Наскоро излезе информация, че 11 български фирми произвеждат сирене, в което няма мляко. Значи това са потенциални мошеници.
Ако ги нямаше тези брюкселски бюрократи да тропнат по масата, ние щяхме сами да се изтровим от алчност един към друг кой да направи повече пари в това време.
- Но пък виждате ли сега върви една реклама с носталгия към миналото. Истинските кренвирши са били някога, някога… И пак объркваме…
Истинските кренвирши аз веднага ви казвам защо бяха някога. Да оставим, че бяха само един вид, един завод ги произвеждаше. Но да приемем, че те бяха истински, защото спомнете си какво имаше – много строг партиен и държавен контрол. Тоест едни страшни комунистически чиновници във всяко предприятие, които държаха на качеството и наистина контролираха качеството. Това, което сега прави този Брюксел, срещу който ние незнайно защо така подскачаме. Пътувайки за Добрич, слушах един френски учен. Говореше на тема „Модернизация и роботизация на селското стопанство във Франция”. Той изнесе невероятни факти. Каза, че френското земеделие преди влизането на Франция в ЕС е било на еди какво си равнище. Досега дванадесет пъти са нараснали добивите от френското земеделие, благодарение именно на ЕС. Отворете старите архиви, вижте как изглежда в миналото Добрич. Вижте какво се построи в Албена, Варна, Слънчев бряг и нататък. Това стана за по-малко от 20 години. Кой го направи? Българският народ. И продължава да го прави, включително и с европейски пари. Би трябвало да сме много глупави, когато сме се събрали със семейството на най-успешните държави в света да се откажем от тях и да тръгнем да гоним филанкишията, с който днес се е събрала Русия – Казахстан, Беларус или някой друг в Евразия. Все пак хан Аспарух някога ни е довел в Европа, а не ни е оставил в Азия.
- А за президентските избори?
За президентските избори не ви ли прави впечатление, че има нещо изключително несериозно в цялата история. Нормално ли е на 25 - ата година на демокрацията партии, които иначе се представят за много демократични, важни и европейски, дори в името си някои от тях имат „европейски”, да не могат два-три месеца преди изборите да кажат кой е техният кандидат за президент? А същевременно непрестанно има хора, критикуващи САЩ за близо двегодишната президентска кампания.
- Защо го правят? Защо не извадят вече наяве кандидатите?
От липса на демокрация. Определено трябва да кажем, че българските политически партии в момента не са достатъчно демократични.
- Не можем да очакваме един „хубав ден за българската демокрация” след изборите?
Спомнете си как почнаха хубавите дни за демокрацията. Кои бяха ключовите думи в началото на демокрацията? И да се върнем и в Съветския съюз тогава - в така наречената перестройка. Бяха „гласност” и „демокрация”. Значи трябва да имаш гласност. Решил си да имаш кандидат за президент, ами дай го този човек – да го видим, да го обсъдим, колкото и да е познат. Ако те смятат, че той ще бъде компрометиран с нещо, аз бих задал въпроса: „По какъв начин честният човек ще бъде компрометиран?” Може да се притеснява от компромати само някой, който все пак има за какво да се притеснява. Така че аз това не го приемам категорично, независимо какви съображения изтъкват партиите.
Коментирайте
1 USD = 1.80361 BGN
1 GBP = 2.28258 BGN
1 CHF = 1.98461 BGN
