Вестник „Боят за Добрич 1810” е на вниманието на добруджанци, които се вълнуват от историята на родния си край. Печатното издание е на Регионалния исторически музей в Добрич, а негов автор е Пламен Николов – уредник в отдел „История на българските земи XV – XIX век” в РИМ – Добрич. Вестникът е посветен на 210-годишнината от сражението край Добрич (Хаджиоглу Пазарджик) през 1810 г. по време на Руско-турската война (1806-1812 ).
След продължително сражение 18-хилядната армия на генерал Николай Каменски разбива авангардният турски корпус начело с Пехливан Ибрахим паша. Хаджиоглу Пазарджик е превърнат от турците в укрепено предмостие, като задачата на разположените там войски е да спрат руското настъпление през Добруджа по време на решителната за изхода на войната кампания през 1810 г. Победата на русите край Добрич има решаващо значение за благоприятния за тях по-нататъшен ход на бойните действия. Именно заради важността на успеха веднага след битката с укази на император Александър І отличилите се в боя офицери са наградени със златен кръст, а войниците – със сребърен медал „За взятие Базарджика”. Два от полковете, участвали в успешния щурм получават знамена и щандарти „За взятие приступом Базарджика”.
Връх на годишнината бе 22 май тази година, но по обективни и субективни причини проучването отне повече време и затова „Боят за Добрич 1810” излиза от печат сега, обясни за медийна група „Добруджа” авторът на изданието Пламен Николов.
Той обясни, че става въпрос за събитие, за което съвсем малко се е говорило през годините, когато е ставало въпрос за историята на Добруджа, а с подробностите по темата са запознати единствено историците. Темата привлече вниманието ми основно с демографските процеси, които настъпват в Добруджа в края на XVIII и началото на XIX в., както и Руско-турската война като цяло и отражението й върху нашия район.
Точно от края на 60-те години на XVIII век до края на 20-те години на XIX в., в период от над 50 години, българското население в Добруджа е в изключително тежка ситуация. Заради политиката на османските власти, християнско и респективно българското население в района е малцинство – едва 30-40%, а 60 - 70% от живеещите в нашия край са били мюсюлмани.
Ситуацията се усложнява в период от около 60 години, в който се водят 4 руско-турски войни, а Добруджа е в епицентъра на бойните действия, обясни Пламен Николов. Уредникът в музея добави, че в печатното издание читателите ще намерят много подробна информация.
Ползваните данни за в. „Боят за Добрич 1810” са от много авторитетни източници от руската историография, трудове на турски учени, наличната българска историография, както и данни от преведени османски документи.
Изданието се разпространява безплатно. То е налично в музея в АЕМО „Старият Добрич” и в зала „Възраждане”, експозиция „Иконите на Добруджа” в Художествената галерия.
Този вестник е началото на по-задълбочено проучване на събитията от края на XVII и началото на XIX век и тяхното отражение върху българското население в Добруджа, заяви Пламен Николов.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
След продължително сражение 18-хилядната армия на генерал Николай Каменски разбива авангардният турски корпус начело с Пехливан Ибрахим паша. Хаджиоглу Пазарджик е превърнат от турците в укрепено предмостие, като задачата на разположените там войски е да спрат руското настъпление през Добруджа по време на решителната за изхода на войната кампания през 1810 г. Победата на русите край Добрич има решаващо значение за благоприятния за тях по-нататъшен ход на бойните действия. Именно заради важността на успеха веднага след битката с укази на император Александър І отличилите се в боя офицери са наградени със златен кръст, а войниците – със сребърен медал „За взятие Базарджика”. Два от полковете, участвали в успешния щурм получават знамена и щандарти „За взятие приступом Базарджика”.
Връх на годишнината бе 22 май тази година, но по обективни и субективни причини проучването отне повече време и затова „Боят за Добрич 1810” излиза от печат сега, обясни за медийна група „Добруджа” авторът на изданието Пламен Николов.
Той обясни, че става въпрос за събитие, за което съвсем малко се е говорило през годините, когато е ставало въпрос за историята на Добруджа, а с подробностите по темата са запознати единствено историците. Темата привлече вниманието ми основно с демографските процеси, които настъпват в Добруджа в края на XVIII и началото на XIX в., както и Руско-турската война като цяло и отражението й върху нашия район.
Точно от края на 60-те години на XVIII век до края на 20-те години на XIX в., в период от над 50 години, българското население в Добруджа е в изключително тежка ситуация. Заради политиката на османските власти, християнско и респективно българското население в района е малцинство – едва 30-40%, а 60 - 70% от живеещите в нашия край са били мюсюлмани.
Ситуацията се усложнява в период от около 60 години, в който се водят 4 руско-турски войни, а Добруджа е в епицентъра на бойните действия, обясни Пламен Николов. Уредникът в музея добави, че в печатното издание читателите ще намерят много подробна информация.
Ползваните данни за в. „Боят за Добрич 1810” са от много авторитетни източници от руската историография, трудове на турски учени, наличната българска историография, както и данни от преведени османски документи.
Изданието се разпространява безплатно. То е налично в музея в АЕМО „Старият Добрич” и в зала „Възраждане”, експозиция „Иконите на Добруджа” в Художествената галерия.
Този вестник е началото на по-задълбочено проучване на събитията от края на XVII и началото на XIX век и тяхното отражение върху българското население в Добруджа, заяви Пламен Николов.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев