- Д-р Ананиев, честит празник! Не е ясно дали закрилникът на лекарите св. Иван Рилски ще помогне на положението, в което се намира страната и света, но нека поговорим за това - доколко достойно е мястото на българския лекар в страната…
Не забелязвам празнично настроение и не е нужно да го търсим там, където го няма. По-скоро, ако денят трябва да е по-различен, е това да имаме кураж и желание да се огледаме в огледалото и да видим какво представляваме, да видим как и докъде стигнахме и накъде вървим. Очевидно не се справяме добре. И като общество, и в частност и в тази важна обществена система – здравеопазване. Аз и много хора помним времето, от което идваме. Помним бюджетното здравеопазване, ентусиазма и енергията, с които счупихме оковите преди 23 години, които считахме, че ни обричат на мизерия и посредственост. И с ентусиазма, почти глупав, се хвърлихме в пазарното море, където с неговите невидими ръце като търсене, предлагане и конкуренция, ще подреди една модерна система, каквато е здравеопазването. 20 години по-късно виждаме, че нямаме повод за гордост.
- Това ли беше грешката? Превръщането на болниците в търговски дружества?
Днес имаме повод да преосмислим концепцията за лечебните заведения, които се самоиздържат от дейност. Това беше мантрата, която тръгна преди повече от 20 години. До тогава беше щат-бюджет-заплата. Новата линия е лечебни заведения, които се самоиздържат от дейност. Колко е бюджетът на една болница? Няма такъв! Има счупвания, брой раждания, брой инсулти, брой инфаркти, брой пневмонии или брой услуги, които по цената, която е определена от държавата, формират приходното число, което всеки месец е различно. Срещу него стои разходното число: заплати, осигуровки, лекарства, консумативи, енергийни разходи като ток, газ, вода и други, ремонти и апаратура. Двете числа трябва да са равни или приходното да е с един лев повече. Начална математика за управленци в здравеопазването. Това не винаги се получава. Очевидно е, че в провинциална България от около 10 години все по-малко лечебни заведения успяват да се самоиздържат.
- По-лесно ли е в доболничната помощ?
По-лесно се получава поради ред специфики. Разликата е в това, че ние не работим денонощно. Освен това, има разлика и в труда. Ние работим амбулаторно. Това ни поставя в едно по-привилегировано положение, но механизмът е същият.
- Парите идват от НЗОК. Всички казват, че в здравеопазването се изливат много пари, но къде потъват те?
Заради това, че лечебните заведения са поставени в ролята на самоиздържащи се, в един либерализиран пазар, на фона на намаляващо население, обезкървяване на провинцията, миграция към големите градове, се наблюдава роене на нови лечебни заведения, които са пазарно ориентирани. Мога да дам пример с Габрово – област, която е по-малка от нашата. Там от скоро функционира втора многопрофилна частна болница, при изнемогваща областна болница. Кому е нужно това? Парите не потъват, те просто се преразпределят сред много субекти. Над 350 болници, които са излишни, но никой няма кураж да ги редуцира. Управленските решения не са лесни. Управлението е свързано с куража да отстояваш горчивото хапче. На никого не е приятно, но това трябва да се направи.
- В актуализирания бюджет за юни имаше завишение от 25% на заплати в медицинската сфера. Сега обаче сме свидетели на протести – медицински сестри, спешна медицинска помощ…
Нищо ново под слънцето. Ако се погледне на това като финансов проблем, то той може да се разреши. Тревожното е, че се искат пари без ангажимент за резултати. Независимо от продукцията. Нашият труд струва толкова: 200 часа болничен труд, извънредни и т.н. Ние искаме тези пари, без значение дали има, или няма и колко работа има. Това, не твърдя, че няма логика, но е повод да се преосмисли цялата концепция, на която е построено здравеопазването. Имаме спешна нужда от решителен управленски капацитет. От някой, който да види, че „корабът върви към скалите”. Системата се пропуква и разпадните процеси са очевидни. Но това не е от днес. Това е факт от години назад. Още през 2018 /2019 година беше ясно, че тези процеси избуяват, но пандемията от ковид маскира процесите, защото държавата, уплашена и притисната в ъгъла, изля пари и трябваше да го направи. В тези две години съсловието, не всички, но повечето, получаваха германски заплати. Къде с български труд, къде с германски. Кризата сега избуя от това, че ковидните инжекции спряха, а в същото време поскъпна и животът. Бих споделил, че миналата година, по това време, имах възможност да присъствам на среща с високопоставени държавници, и аз си позволих да прогнозирам, че ще има проблем, когато мине ковид пандемията. Държавата усети този момент и още от януари, т.г. взе мерки и увеличи числата в рамковия договор. Все още в България има умни хора и се взеха мерки с които да се притъпи това недоволство. Само че очевидно трябва още. Трябва да не се забравя, че това е един нереформиран сектор. Системата трябва да се преосмисли и е необходим управленски кураж, с който да се направят непопулярните мерки. Трябва да има кураж, за да се види, че има структури, които са излишни, и други, които трябва да се обединят, и такива, които са стратегически обекти от националната сигурност. Това са областните болници, някои общински и специализирани болнични заведения. Те не могат да бъдат оставени на произвола на съдбата. И да се чака в кой момент някоя част от уравнението ще се наклони наляво или надясно, защото днес някои казват, че искат пари, без значение какво са изработили. Утре някои други също могат да го кажат. Има и една добра новина, която е от вчера. Оказа се в ,че в бюджета за болнична помощ, има неусвоени милиони и за които се обсъжда да се включат като анекс към рамковия договор, за да се повишават с до 15-20% цените на клиничните пътеки. При това със задна дата. Тази новина чух от зам.-министъра на здравеопазването и е потвърдена и от Лекарския съюз
- Казахте „решителен управленски капаците и кураж“. Докато водим този разговор, върви първото заседание на 48-ото Народно събрание и се очаква да се вземат важни решения. Има ли управленски капацитет, какво мислите за 48-ото НС?
Ще се опитам да бъда разумно критичен. Не всеки може да взема управленски решения. Ние сме едно болно и полуразпаднало се общество, по мое мнение, но днешният българин загуби способността да различава информация от познание и мъдрост. На два клика от мишката се получава някаква информация. За две минути се осведомяваме с по 5 изречения по дадена тема. И нашенеца казва: „Аз знам.!“. Не! Ти не знаеш, драги приятелю! Имаш някаква информация, която често е грешна и подвеждаща. Познанието е друга мисловна рамка. То изисква години, в които са натрупани факти, подредени като причинно-следствени връзки и аналитични способности, а много малко от знаещите имат мъдростта да видят години напред и ходове напред. Тъй като ние не правим разлика на всичко това, не успяваме да излъчим водачи. Какви ли не екземпляри изпълзяха в годините с претенции да ни управляват?! Ние им се радваме пасивно и после се чудим, как стигаме до никъде. Нека да припомним, че преди 2 години американците трябваше да изберат между Тръмп и Байдън, което не е много голям избор. Въпреки всичко, 80% от тях отидоха и гласуваха, защото това е тяхната държава и трябва да се избере път. Ние имаме много по-голям избор, но не го правим. Предоставяме го на тези, които не правят разлика между информация, познание и мъдрост. В днешния ден, когато се формира висшия законодателен орган, с душата си съм оптимист, но с разума съм песимист. Не съм убеден, че вътре има достатъчно много хора, които разбират естеството на проблематиката и са достатъчно посветени и просветени, че трябва да поведат народа си към по-добро бъдеще. Не съм сигурен в това!
Не забелязвам празнично настроение и не е нужно да го търсим там, където го няма. По-скоро, ако денят трябва да е по-различен, е това да имаме кураж и желание да се огледаме в огледалото и да видим какво представляваме, да видим как и докъде стигнахме и накъде вървим. Очевидно не се справяме добре. И като общество, и в частност и в тази важна обществена система – здравеопазване. Аз и много хора помним времето, от което идваме. Помним бюджетното здравеопазване, ентусиазма и енергията, с които счупихме оковите преди 23 години, които считахме, че ни обричат на мизерия и посредственост. И с ентусиазма, почти глупав, се хвърлихме в пазарното море, където с неговите невидими ръце като търсене, предлагане и конкуренция, ще подреди една модерна система, каквато е здравеопазването. 20 години по-късно виждаме, че нямаме повод за гордост.
- Това ли беше грешката? Превръщането на болниците в търговски дружества?
Днес имаме повод да преосмислим концепцията за лечебните заведения, които се самоиздържат от дейност. Това беше мантрата, която тръгна преди повече от 20 години. До тогава беше щат-бюджет-заплата. Новата линия е лечебни заведения, които се самоиздържат от дейност. Колко е бюджетът на една болница? Няма такъв! Има счупвания, брой раждания, брой инсулти, брой инфаркти, брой пневмонии или брой услуги, които по цената, която е определена от държавата, формират приходното число, което всеки месец е различно. Срещу него стои разходното число: заплати, осигуровки, лекарства, консумативи, енергийни разходи като ток, газ, вода и други, ремонти и апаратура. Двете числа трябва да са равни или приходното да е с един лев повече. Начална математика за управленци в здравеопазването. Това не винаги се получава. Очевидно е, че в провинциална България от около 10 години все по-малко лечебни заведения успяват да се самоиздържат.
- По-лесно ли е в доболничната помощ?
По-лесно се получава поради ред специфики. Разликата е в това, че ние не работим денонощно. Освен това, има разлика и в труда. Ние работим амбулаторно. Това ни поставя в едно по-привилегировано положение, но механизмът е същият.
- Парите идват от НЗОК. Всички казват, че в здравеопазването се изливат много пари, но къде потъват те?
Заради това, че лечебните заведения са поставени в ролята на самоиздържащи се, в един либерализиран пазар, на фона на намаляващо население, обезкървяване на провинцията, миграция към големите градове, се наблюдава роене на нови лечебни заведения, които са пазарно ориентирани. Мога да дам пример с Габрово – област, която е по-малка от нашата. Там от скоро функционира втора многопрофилна частна болница, при изнемогваща областна болница. Кому е нужно това? Парите не потъват, те просто се преразпределят сред много субекти. Над 350 болници, които са излишни, но никой няма кураж да ги редуцира. Управленските решения не са лесни. Управлението е свързано с куража да отстояваш горчивото хапче. На никого не е приятно, но това трябва да се направи.
- В актуализирания бюджет за юни имаше завишение от 25% на заплати в медицинската сфера. Сега обаче сме свидетели на протести – медицински сестри, спешна медицинска помощ…
Нищо ново под слънцето. Ако се погледне на това като финансов проблем, то той може да се разреши. Тревожното е, че се искат пари без ангажимент за резултати. Независимо от продукцията. Нашият труд струва толкова: 200 часа болничен труд, извънредни и т.н. Ние искаме тези пари, без значение дали има, или няма и колко работа има. Това, не твърдя, че няма логика, но е повод да се преосмисли цялата концепция, на която е построено здравеопазването. Имаме спешна нужда от решителен управленски капацитет. От някой, който да види, че „корабът върви към скалите”. Системата се пропуква и разпадните процеси са очевидни. Но това не е от днес. Това е факт от години назад. Още през 2018 /2019 година беше ясно, че тези процеси избуяват, но пандемията от ковид маскира процесите, защото държавата, уплашена и притисната в ъгъла, изля пари и трябваше да го направи. В тези две години съсловието, не всички, но повечето, получаваха германски заплати. Къде с български труд, къде с германски. Кризата сега избуя от това, че ковидните инжекции спряха, а в същото време поскъпна и животът. Бих споделил, че миналата година, по това време, имах възможност да присъствам на среща с високопоставени държавници, и аз си позволих да прогнозирам, че ще има проблем, когато мине ковид пандемията. Държавата усети този момент и още от януари, т.г. взе мерки и увеличи числата в рамковия договор. Все още в България има умни хора и се взеха мерки с които да се притъпи това недоволство. Само че очевидно трябва още. Трябва да не се забравя, че това е един нереформиран сектор. Системата трябва да се преосмисли и е необходим управленски кураж, с който да се направят непопулярните мерки. Трябва да има кураж, за да се види, че има структури, които са излишни, и други, които трябва да се обединят, и такива, които са стратегически обекти от националната сигурност. Това са областните болници, някои общински и специализирани болнични заведения. Те не могат да бъдат оставени на произвола на съдбата. И да се чака в кой момент някоя част от уравнението ще се наклони наляво или надясно, защото днес някои казват, че искат пари, без значение какво са изработили. Утре някои други също могат да го кажат. Има и една добра новина, която е от вчера. Оказа се в ,че в бюджета за болнична помощ, има неусвоени милиони и за които се обсъжда да се включат като анекс към рамковия договор, за да се повишават с до 15-20% цените на клиничните пътеки. При това със задна дата. Тази новина чух от зам.-министъра на здравеопазването и е потвърдена и от Лекарския съюз
- Казахте „решителен управленски капаците и кураж“. Докато водим този разговор, върви първото заседание на 48-ото Народно събрание и се очаква да се вземат важни решения. Има ли управленски капацитет, какво мислите за 48-ото НС?
Ще се опитам да бъда разумно критичен. Не всеки може да взема управленски решения. Ние сме едно болно и полуразпаднало се общество, по мое мнение, но днешният българин загуби способността да различава информация от познание и мъдрост. На два клика от мишката се получава някаква информация. За две минути се осведомяваме с по 5 изречения по дадена тема. И нашенеца казва: „Аз знам.!“. Не! Ти не знаеш, драги приятелю! Имаш някаква информация, която често е грешна и подвеждаща. Познанието е друга мисловна рамка. То изисква години, в които са натрупани факти, подредени като причинно-следствени връзки и аналитични способности, а много малко от знаещите имат мъдростта да видят години напред и ходове напред. Тъй като ние не правим разлика на всичко това, не успяваме да излъчим водачи. Какви ли не екземпляри изпълзяха в годините с претенции да ни управляват?! Ние им се радваме пасивно и после се чудим, как стигаме до никъде. Нека да припомним, че преди 2 години американците трябваше да изберат между Тръмп и Байдън, което не е много голям избор. Въпреки всичко, 80% от тях отидоха и гласуваха, защото това е тяхната държава и трябва да се избере път. Ние имаме много по-голям избор, но не го правим. Предоставяме го на тези, които не правят разлика между информация, познание и мъдрост. В днешния ден, когато се формира висшия законодателен орган, с душата си съм оптимист, но с разума съм песимист. Не съм убеден, че вътре има достатъчно много хора, които разбират естеството на проблематиката и са достатъчно посветени и просветени, че трябва да поведат народа си към по-добро бъдеще. Не съм сигурен в това!
Коментирайте
1 USD = 1.83147 BGN
1 GBP = 2.2841 BGN
1 CHF = 2.01549 BGN
