Детелина Николова: 9 май ни е нужен, за да прочетем още веднъж най-важния урок на историята

Днес светът отбелязва победата над фашизма, довел до един от най-продължителните и жестоки конфликти в историята на човечеството – Втората световна война. 69 години по-късно за нас, непозналите нейния ужас, тази война има много лица. Най-страшно обаче изглежда тя през детските очи, заявява в своето слово по случай 9 май, кметът на Добрич Детелина Николова.
В обръщението към своите съграждани Николова казва още:

В Амстердам се издига малък дом, който се посещава днес от милиони хора по света. В него по време на Втората световна война в продължение на две години се укрива 13-годишната Ане Франк заедно със своето семейство и близки приятели. На 4 август 1944 г. полицията нахлува в скривалището и откарва всички в концентрационен лагер. Ане, която мечтае да срещне любовта и да стане прочута писателка, не успява да сбъдне своите мечти. Тя умира само няколко месеца по-късно в лагера Берген-Белзен, завещавайки на света своя недовършен дневник, който се превръща в eдно от най-страшните обвинения срещу войната. По същото време далеч от този дом 12-годишната Таня Савичeва оставя в обсадения Ленинград девет листа от обикновена ученическа тетрадка. Върху тях тя записва само датите на смъртта на своите близки, но и днес тези толкова обикновени на пръв поглед изречения трогват света, защото зад тях стои едно дете, на което войната отнема всичко – безгрижието на детството, мечтите, топлината на дома и любовта на обичните хора. Най-страшно звучат последните две страници, върху които неравният детски почерк изписва думите: „Умряха всички. Остана само Таня." Тя също не дочаква деня на победата, но нейният дневник се превръща в едно от най-силните обвинения срещу фашизма по време на Нюрнбергския процес.

Мечтата на Ане Франк и на милионите хора по света за мир скоро става реалност. На 9 май 1945 г. в разрушения от бомбардировките Берлин Германия подписва своята последна безусловна капитулация. След шестте най-дълги в историята на човечеството години грохотът на оръдията най-сетне замлъква. Затваря се една от последните най-мрачни и зловещи страници в нашата летопис – Втората световна война. Идва мирът, който трябва да излекува раните. Години обаче ще изминат, преди да избледнеят спомените и ужаса на оцелелите, преди в сънищата на оживелите да заглъхнат завинаги тътенът на снарядите и писъкът на куршумите, преди да пресъхнат сълзите на майките и бащите, на вдовиците и сираците. Светът се събужда, но той никога повече няма да бъде същият. Земята е осеяна с безименни гробове, скована е от мъка и е ужасена от страшната истина за зверствата на фашизма срещу народите на Европа. По бойните полета, в концентрационните лагери и в окупираните зони са загинали близо 50 милиона души. Войната е погълнала огромни средства, разрушила е цели райони и държави, разместила е съотношението на силите и е прекроила за сетен път картата на Европа. В сърцето на Стария континент се издига една нова стена – Берлинската, а не след дълго започва и поредната нова война – студената. Светът твърде бързо забравя последните думи на известния чешки журналист Юлиус Фучек, написани часове преди смъртта му: „Хора, обичах ви, бдете!"
Срещу разделението в тежките и трудни следвоенни години отново се възражда идеята за обединена Европа. На 9 май – само 5 години след края на Втората световна война, Робер Шуман провъзгласява своята Декларация, която поставя началото на Европейския съюз. Днес общият европейски дом включва 28 държави, сред които и България, обединени от идеите за мир, солидарност, свобода, демокрация и прогрес.

Вече десетилетия наред 9 май свързва в една пресечна точка Денят на победата и Денят на Европа, защото тези два празника бележат края и началото, миналото и бъдещето. На този ден светът свежда глава пред милионите жертви на Втората световна война, пред народите от бившия Съветски съюз, които извървяха най-дългия и тежък път към победата, пред хората от съпротивата, които всеки ден се изправяха пред лицето на опасността и жертваха своя живот в името на свободата, и пред хилядите български воини, които с победите си при Крива паланка, Страцин, Драва и Мур дадоха своя принос за победата на антихитлеристката коалиция. Тази памет за миналото днес вграждаме в нашето общо европейско бъдеще. 9 май ни е нужен, за да прочетем още веднъж най-важния урок на историята, който гласи, че само ако загърбим тежкото противопоставяне на вчерашния ден и вървим напред заедно, ще успеем да постигнем най-смелите си мечти и ще осигурим мирен дом за нашите деца. За това са нужни усилията на всеки един от нас.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!