Дискусията „Алеко днес“ се проведе в пресклуба на БТА в Добрич. Кампанията се провежда от началото на годината в страната и е посветена на 160 години от рождението на Алеко Константинов. Модератор на дискусията бе доц. Йордан Евтимов - литературен изследовател, критик и преподавател по теория на литературата в Нов български университет, а участници бяха Атанаска Георгиева – преподавател по български език и литература, Драгомил Георгиев – преподавател по български език и литература, Надежда Иванова – културолог и директор на две училища, и Стела Андреева – преподавател по история и театрален режисьор.
Образът на Бай Ганьо е свръхобраз в българската литература и никой друг литературен герой няма този статут, смята Йордан Ефтимов. Той отбеляза, че нещата, написани от Алеко Константинов, са актуални и валидни и днес.
В Добрич няма училище или културна институция на името на Алеко Константинов, няма и негов паметник, а има единствено улица „Алеко Константинов“, която всъщност е 150-метрова пресечка, свързваща улица „Кирил и Методий“ със „Сан Стефано“, заяви Надежда Иванова. Тя смята, че Бай Ганьо е образ на епохата в нашата история, която е преход между традиционно българското и новото - европейското.
Алеко Константинов е живата съвест на нацията, заяви Атанаска Георгиева. Неговото творчество показва, че няма нищо ново под българското слънце – то и тогава и сега огрява не честните и почтените, а тези, които се качват по стълбата на властта и богатеят, добави тя.
Българският народ омаловажава писателя, наричайки единствено него само с първото му име – Алеко, смята Стела Андреева. Бай Ганьо е образ, който ужасно плаши българският театър, заяви още тя, отбелязвайки, че и всички филмови екранизации са само и изцяло комедии.
Алеко Константинов е идеалист и нравствен максималист, подчерта Драгомил Георгиев. Алеко Константинов прави своя избор кои са приоритетите му, а те са много точни и ясни – свобода, честност и любов, което е християнското триединство – вяра, надежда и любов, заяви Драгомил Георгиев. Той определи писателя като истинско обобщение на демократа от времето на Древна Гърция. Байганьовщината тъкмо прохожда, когато той я показва и разобличава, отбеляза Драгомил Георгиев.
Репортаж на Димитър Узунов и Преслав Димитров
Образът на Бай Ганьо е свръхобраз в българската литература и никой друг литературен герой няма този статут, смята Йордан Ефтимов. Той отбеляза, че нещата, написани от Алеко Константинов, са актуални и валидни и днес.
В Добрич няма училище или културна институция на името на Алеко Константинов, няма и негов паметник, а има единствено улица „Алеко Константинов“, която всъщност е 150-метрова пресечка, свързваща улица „Кирил и Методий“ със „Сан Стефано“, заяви Надежда Иванова. Тя смята, че Бай Ганьо е образ на епохата в нашата история, която е преход между традиционно българското и новото - европейското.
Алеко Константинов е живата съвест на нацията, заяви Атанаска Георгиева. Неговото творчество показва, че няма нищо ново под българското слънце – то и тогава и сега огрява не честните и почтените, а тези, които се качват по стълбата на властта и богатеят, добави тя.
Българският народ омаловажава писателя, наричайки единствено него само с първото му име – Алеко, смята Стела Андреева. Бай Ганьо е образ, който ужасно плаши българският театър, заяви още тя, отбелязвайки, че и всички филмови екранизации са само и изцяло комедии.
Алеко Константинов е идеалист и нравствен максималист, подчерта Драгомил Георгиев. Алеко Константинов прави своя избор кои са приоритетите му, а те са много точни и ясни – свобода, честност и любов, което е християнското триединство – вяра, надежда и любов, заяви Драгомил Георгиев. Той определи писателя като истинско обобщение на демократа от времето на Древна Гърция. Байганьовщината тъкмо прохожда, когато той я показва и разобличава, отбеляза Драгомил Георгиев.
Репортаж на Димитър Узунов и Преслав Димитров