Хлебарството променя човека, прави го по-уравновесен, спокоен и го кара да вниква по-дълбоко в отношенията с хората, тъй като съзнанието, че „храниш хората и им даваш живот“, носи удовлетворение. Това споделя в деня на своя професионален празник - Спасовден, за медийна група „Добруджа” хлебарят Тодр Няголов от Генерал Тошево.
Историята на семейната фурна започва в преломната и изпълнена с несигурност 1991 година. Тогава Тодор Няголов, който по професия е машинен механик, решава да направи решителна крачка в бизнеса. Вдъхновен от модерна австрийска пекарна, която вижда при свои приятели в София, той, заедно със своите братя, съзира възможност в момент, когато държавните предприятия масово се затварят.
„Тук беше една празна поляна. Направихме дружеството и тръгнахме по този път. Изведнъж, просто реших-отидох, видях, хареса ми и започнах да действам“, казва той. След години изпълени с много труд днес е категоричен, че никога не е съжалявал за избора си, тъй като това е „вечна професия“, а днес постепенно предава бизнеса в ръцете на своята дъщеря и се надява, след време, и внуците му да продължат семейната традиция.
На Спасовден (Възнесение Господне), когато професионален празник отбелязват българските хлебари, денят за колектива на фурната започва по традиция - пред пещта и в храма, с присъствие на света литургия, където за здраве, берекет и късмет са раздадени козунаци и шарени яйца. Въпреки че празникът се посреща в работна обстановка, г-н Няголов споделя, че почивните дни са запазени за традиционния фирмен банкет, с който ще благодарят на целия колектив за труда.
Технологиите в бранша са сериозно променени. Вече почти не се работи през нощта. В неговата пекарна работният ден започва около 10:30-11:00 часа на обяд и продължава до вечерта, като продукцията се подготвя, пакетира и изпича, за да е напълно прясна за следващия ден, казва той. Днес пазарът предлага богато разнообразие от хляб и в него своето място заема и така актуалният и търсен в последно време хляб с квас. По думите му, неговото производство обаче е много трудно, скъпо и енергоемко. Процесът, от замесването до готовия продукт, отнема между 22 и 23 часа. В същото време браншовикът допълва, че в по-малките населени места културата на хранене остава традиционна. По-възрастното население масово предпочита обикновения бял хляб (тип „заводски“), тъй като е най-евтин и достъпен. Младите хора са тези, които търси хляб с повече протеини, семена, пълнозърнести брашна или без глутен.
Въпреки тежката икономическа ситуация и огромния скок в цените на електроенергията и високите цени на горивата, пекарната на Тодор Няголов успява да задържи цената на хляба без промяна вече цяла година. Лека корекция е направена единствено при закуските заради поскъпването на суровини като масла, сирена и олио.
По думите му пекарната съзнателно работи с минимална или почти никаква печалба, за да запази клиентите си на този малък и специфичен пазар в района на Генерал Тошево. Той разчита на директния, близък контакт с общността и ежедневното обратно мнение от хората.
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
Историята на семейната фурна започва в преломната и изпълнена с несигурност 1991 година. Тогава Тодор Няголов, който по професия е машинен механик, решава да направи решителна крачка в бизнеса. Вдъхновен от модерна австрийска пекарна, която вижда при свои приятели в София, той, заедно със своите братя, съзира възможност в момент, когато държавните предприятия масово се затварят.
„Тук беше една празна поляна. Направихме дружеството и тръгнахме по този път. Изведнъж, просто реших-отидох, видях, хареса ми и започнах да действам“, казва той. След години изпълени с много труд днес е категоричен, че никога не е съжалявал за избора си, тъй като това е „вечна професия“, а днес постепенно предава бизнеса в ръцете на своята дъщеря и се надява, след време, и внуците му да продължат семейната традиция.
На Спасовден (Възнесение Господне), когато професионален празник отбелязват българските хлебари, денят за колектива на фурната започва по традиция - пред пещта и в храма, с присъствие на света литургия, където за здраве, берекет и късмет са раздадени козунаци и шарени яйца. Въпреки че празникът се посреща в работна обстановка, г-н Няголов споделя, че почивните дни са запазени за традиционния фирмен банкет, с който ще благодарят на целия колектив за труда.
Технологиите в бранша са сериозно променени. Вече почти не се работи през нощта. В неговата пекарна работният ден започва около 10:30-11:00 часа на обяд и продължава до вечерта, като продукцията се подготвя, пакетира и изпича, за да е напълно прясна за следващия ден, казва той. Днес пазарът предлага богато разнообразие от хляб и в него своето място заема и така актуалният и търсен в последно време хляб с квас. По думите му, неговото производство обаче е много трудно, скъпо и енергоемко. Процесът, от замесването до готовия продукт, отнема между 22 и 23 часа. В същото време браншовикът допълва, че в по-малките населени места културата на хранене остава традиционна. По-възрастното население масово предпочита обикновения бял хляб (тип „заводски“), тъй като е най-евтин и достъпен. Младите хора са тези, които търси хляб с повече протеини, семена, пълнозърнести брашна или без глутен.
Въпреки тежката икономическа ситуация и огромния скок в цените на електроенергията и високите цени на горивата, пекарната на Тодор Няголов успява да задържи цената на хляба без промяна вече цяла година. Лека корекция е направена единствено при закуските заради поскъпването на суровини като масла, сирена и олио.
По думите му пекарната съзнателно работи с минимална или почти никаква печалба, за да запази клиентите си на този малък и специфичен пазар в района на Генерал Тошево. Той разчита на директния, близък контакт с общността и ежедневното обратно мнение от хората.
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
