Историята на парите по българските земи е хилядолетна. В най-ранните времена са използвани различни домонетни форми на размяна. След появата на монетите през VII век пр. Хр. започва масово използване на монети, отсичани от гръцките полиси и гръцките градове-държави, а по-късно и от Рим, Тракия, тракийските племена и Византия. Този процес продължава до периода на Средновековната българска държава. Това каза за медийна група „Добруджа” д-р Невян Митев от РИМ-Добрич.
Пикът на Средновековното българско монетосечене е през средата на XIV век, по времето на цар Иван Александър, когато неговите емисии се превръщат в международна валута и се използват като разменно средство на целия Балкански полуостров, уточнява той.
Краят на XIV век бележи завладяването на българските земи от османците, което води до края на Средновековната българска държава и прекъсване на българското монетосечене. И така османските монети се превръщат в основна разплащателна единица, допълва още историкът.
През ранния османски период са използвани два основни вида монети – сребърното акче и медният мангър. Мангърът служи за ежедневни разплащания, докато акчето се използва както в търговията, така и за натрупване на богатства. Данъците също се плащат в акчета, което превръща тази монета в основен приходоизточник за Османската държава.
През 1477–1478 г. султан Мехмед II Завоевателя отсича първите златни монети в Османската държава, носещи наименованието „султани“. По-късно те стават известни сред местното население, и познати и днес, като алтъни. Така в паричното обращение се утвърждават три основни вида монети - медни, сребърни и златни.
Историкът и нумизмат Невян Митев казва още, че османското монетосечене се разделя на два основни периода. Първият е ръчносечен и продължава до края на XVII век. В този период монетите се секат на ръка с матрици. В края на XVII век султан Сюлейман II въвежда машинното монетосечене, като първите машини са закупени още при управлението на Мехмед IV.
Сред най-редките османски емисии от ранния период са монетите на Джем султан, който управлява малко повече от 20 дни. В световен мащаб са известни не повече от 20 такива монети. За българските земи е важно и това, че в София и Пловдив се извършва интензивно монетосечене от средата на XVI до началото на XVII век. Освен тях са съществували още две монетарници, в Никопол и Провадия. Те функционират за кратко и с ограничена цел, предимно да осигурят средства за финансиране на военната кампания на султан Мурат IV през 1634 г. срещу Полша. Монетите от тези монетарници са изключително редки.
След въвеждането на машинното монетосечене емисиите се увеличават многократно, но броят на монетарниците значително намалява. Към края на XVIII и през XIX век те са сведени до няколко за цялата Османска държава, допълва още д-р Невян Митев. До Освобождението българските земи се намират в среда на изключително пъстро парично обращение, включващо османски и европейски монети с различни номинали и предназначение.
Рерпортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
Утре очаквайте втора част на историята на разплащателните средства по българските земи - парите по време на Царство България и епохата на социализма.
Пикът на Средновековното българско монетосечене е през средата на XIV век, по времето на цар Иван Александър, когато неговите емисии се превръщат в международна валута и се използват като разменно средство на целия Балкански полуостров, уточнява той.
Краят на XIV век бележи завладяването на българските земи от османците, което води до края на Средновековната българска държава и прекъсване на българското монетосечене. И така османските монети се превръщат в основна разплащателна единица, допълва още историкът.
През ранния османски период са използвани два основни вида монети – сребърното акче и медният мангър. Мангърът служи за ежедневни разплащания, докато акчето се използва както в търговията, така и за натрупване на богатства. Данъците също се плащат в акчета, което превръща тази монета в основен приходоизточник за Османската държава.
През 1477–1478 г. султан Мехмед II Завоевателя отсича първите златни монети в Османската държава, носещи наименованието „султани“. По-късно те стават известни сред местното население, и познати и днес, като алтъни. Така в паричното обращение се утвърждават три основни вида монети - медни, сребърни и златни.
Историкът и нумизмат Невян Митев казва още, че османското монетосечене се разделя на два основни периода. Първият е ръчносечен и продължава до края на XVII век. В този период монетите се секат на ръка с матрици. В края на XVII век султан Сюлейман II въвежда машинното монетосечене, като първите машини са закупени още при управлението на Мехмед IV.
Сред най-редките османски емисии от ранния период са монетите на Джем султан, който управлява малко повече от 20 дни. В световен мащаб са известни не повече от 20 такива монети. За българските земи е важно и това, че в София и Пловдив се извършва интензивно монетосечене от средата на XVI до началото на XVII век. Освен тях са съществували още две монетарници, в Никопол и Провадия. Те функционират за кратко и с ограничена цел, предимно да осигурят средства за финансиране на военната кампания на султан Мурат IV през 1634 г. срещу Полша. Монетите от тези монетарници са изключително редки.
След въвеждането на машинното монетосечене емисиите се увеличават многократно, но броят на монетарниците значително намалява. Към края на XVIII и през XIX век те са сведени до няколко за цялата Османска държава, допълва още д-р Невян Митев. До Освобождението българските земи се намират в среда на изключително пъстро парично обращение, включващо османски и европейски монети с различни номинали и предназначение.
Рерпортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
Утре очаквайте втора част на историята на разплащателните средства по българските земи - парите по време на Царство България и епохата на социализма.
Коментирайте
.gif)
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
