Българското земеделие ще бъде силно повлияно от измененията на климата и през следващите 20-30 години. Това заяви в интервю за Медийна група „Добруджа” председателят на Селскостопанска академия проф. д-р инж. Мартин Банов, позовавайки се на доклад на Световната банка.
Получените през стопанската 2019/2020 година средни добиви от пшеница са 394 кг/дка и са най-ниските за периода 2015-2020 г. Значително по-ниски добиви са получени в десет области в страната / Добрич, Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Шумен, Търговище, Силистра, Разград и Русе/, като най-сериозно е намалението за Добричка област – 68 %. В други десет области /Хасково, Кърджали, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София-област, Монтана, Видин, Ловеч, Габрово/ се наблюдава увеличение при получената реколта от пшеница. Разликите се обясняват с различията в метеорологичните условия по райони и с различната комбинация от агрометеорологични фактори по време на най-важните фази от развитието на пшеничните растения.
Според анализите на Селскостопанска академия, понижението на добивите в различните области се дължи на: крайно недостатъчните валежи през есенно-зимния период и задълбочаващата се суша до навлизане на културите в стопанска зрялост; високи средни дневни и абсолютно максимални температури през зимните месеци; възвратни мразове при настъпване на фаза вретенене; интензивни количества валежи във восъчна зрялост. Резултатите показват още, че сортовете пшеница на Добруджански земеделски институт и Института по растителни и генетични ресурси в Садово са дали по-високи добиви от средните за областите, в които са изпитвани.
По-незначително намаление в добивите се отчита при ечемика, тъй като той е по-сухоустойчива култура. По-добрите добиви от ечемик са резултат и от използването на сортове българска селекция, посочи още проф. Банов. След 2007 г. в производството се внедриха серия от сортове ечемик, българска селекция, които са с висока сухоустойчивост, както и комбинация от устойчивост към абиотичен стрес. Такива са сортовете на Института по земеделие в Карнобат - Орфей, Одисей, Кубер, Сайра, Дария. Резултатите показват, че от отглежданите в района на Карнобат български сортове са получени добиви от ечемик в границата от 200 до 298 кг/дка, докато от чуждестранните – от 143 до 196 кг/дка.
Отглеждането на царевица без напояване в районите с чести и продължителни засушавания крие както производствени, така и финансови рискове за стопаните, посочи още председателят на Селскостопанска академия. За да се осигурят високи и стабилни добиви, включително и през годините с подчертано висока степен на засушаване, е необходимо производителите да се стремят към максимално използване на климатичните условия и биологичните особености на отделните хибриди царевица. От академията препоръчват да се използва сортова структура, която включва 60 % ранни и средно-ранни, 20-25 % среднокъсни и 10-15 % късни хибриди.
Мирослав Балчев
Получените през стопанската 2019/2020 година средни добиви от пшеница са 394 кг/дка и са най-ниските за периода 2015-2020 г. Значително по-ниски добиви са получени в десет области в страната / Добрич, Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Шумен, Търговище, Силистра, Разград и Русе/, като най-сериозно е намалението за Добричка област – 68 %. В други десет области /Хасково, Кърджали, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София-област, Монтана, Видин, Ловеч, Габрово/ се наблюдава увеличение при получената реколта от пшеница. Разликите се обясняват с различията в метеорологичните условия по райони и с различната комбинация от агрометеорологични фактори по време на най-важните фази от развитието на пшеничните растения.
Според анализите на Селскостопанска академия, понижението на добивите в различните области се дължи на: крайно недостатъчните валежи през есенно-зимния период и задълбочаващата се суша до навлизане на културите в стопанска зрялост; високи средни дневни и абсолютно максимални температури през зимните месеци; възвратни мразове при настъпване на фаза вретенене; интензивни количества валежи във восъчна зрялост. Резултатите показват още, че сортовете пшеница на Добруджански земеделски институт и Института по растителни и генетични ресурси в Садово са дали по-високи добиви от средните за областите, в които са изпитвани.
По-незначително намаление в добивите се отчита при ечемика, тъй като той е по-сухоустойчива култура. По-добрите добиви от ечемик са резултат и от използването на сортове българска селекция, посочи още проф. Банов. След 2007 г. в производството се внедриха серия от сортове ечемик, българска селекция, които са с висока сухоустойчивост, както и комбинация от устойчивост към абиотичен стрес. Такива са сортовете на Института по земеделие в Карнобат - Орфей, Одисей, Кубер, Сайра, Дария. Резултатите показват, че от отглежданите в района на Карнобат български сортове са получени добиви от ечемик в границата от 200 до 298 кг/дка, докато от чуждестранните – от 143 до 196 кг/дка.
Отглеждането на царевица без напояване в районите с чести и продължителни засушавания крие както производствени, така и финансови рискове за стопаните, посочи още председателят на Селскостопанска академия. За да се осигурят високи и стабилни добиви, включително и през годините с подчертано висока степен на засушаване, е необходимо производителите да се стремят към максимално използване на климатичните условия и биологичните особености на отделните хибриди царевица. От академията препоръчват да се използва сортова структура, която включва 60 % ранни и средно-ранни, 20-25 % среднокъсни и 10-15 % късни хибриди.
Мирослав Балчев
Коментирайте
1 USD = 1.87844 BGN
1 GBP = 2.35062 BGN
1 CHF = 2.10939 BGN
