Вчерашната катастрофа, която затри едно младо семейство и почерни още няколко, е по НЕИЗЯСНЕНИ до момента причини, съобщиха ни от Областната дирекция на МВР. Въпросът не е кога ще станат ясни причините, а дали изобщо ще научим каква е причината едно семейство да не стигне до дома си.
Докато чакаме официалната информация от органите на реда, ще се опитаме да им помогнем, да им ИЗЯСНИМ причината, или по-скоро – причините.
На първо място това е несъобразената с пътната обстановка скорост. Мокър асфалт, много висока скорост, очевидци споделиха, че джипът буквално е летял по пътя от Генерал Тошево към Добрич, и приближаващ завой – не толкова остър и опасен, но достатъчен да подведе всеки млад шофьор. Това са очевидните причини!
Но на втори план има няколко доста по-сериозни обстоятелства, които в по-голяма степен допринасят за черната статистика по българските пътища.
Най-важното от тях е чувството за недосегаемост и безнаказаност на богатите, на всички онези, качили се в големите джипове, за които сякаш важат други правила и закони на пътя. И те наистина се движат с по-специален режим, защото имат закрилата на онези, които все още не могат да изяснят причината за вчерашния трагичен инцидент. Затова започнах със съмнението дали изобщо ще я изяснят.
Защото от репликата от филма “Опасен чар”: „Ти, знаеш ли ние на кого леем брави?” до днес все говорим за връзки, за „наши хора”, за шуробаджанащина. Някои имат повече „свои хора”, където трябва, другите – те са просто статистика.
А семейството от село Горица, свестни и трудолюбиви хора, които се прибирали към дома си след работния ден, не би трябвало да са поредните цифри в черната статистика. На тяхно място можеше да бъде всеки друг. Друго семейство щеше днес да ридае неутешимо за своите близки. Техните души биха намерили поне малко покой, ако тежката катастрофа
накара поне един човек зад волана да се замисли, да намали скоростта, да си зададе въпросите може ли да се случи и на мен, на мой близък, на човек, когото много обичам.
А е толкова просто. Хора, използвайте автомобилите и джиповете си най-вече да ви придвижат от едно място до друго. Не се доказвайте на пътя, не избивайте комплекси, не шофирайте под въздействие на негативни емоции, не се правете на рали състезатели. Когато сте зад волана, си повтаряйте следните няколко изречения:
Някой ви обича и ви чака да се завърнете вкъщи. ПОВТАРЯЙТЕ СИ ГО ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО НАТИСНЕТЕ ПЕДАЛА НА ГАЗТА.
Друг някого също го очакват, той също има семейство и близки, които го обичат. Позволете и на идващия срещу вас да стигне, закъдето е тръгнал.
Преди да тръгнете на път, прегърнете и целунете близките си, за да си напомняте, че ще ви очакват да ги прегърнете отново.
Разстоянието между живота и смъртта е само един единствен МИГ невнимание. Не е дори цяла секунда, а много малка част от нея – буквално един миг, един ДЪХ. Нека този дъх не е последен за никого!
Докато чакаме официалната информация от органите на реда, ще се опитаме да им помогнем, да им ИЗЯСНИМ причината, или по-скоро – причините.
На първо място това е несъобразената с пътната обстановка скорост. Мокър асфалт, много висока скорост, очевидци споделиха, че джипът буквално е летял по пътя от Генерал Тошево към Добрич, и приближаващ завой – не толкова остър и опасен, но достатъчен да подведе всеки млад шофьор. Това са очевидните причини!
Но на втори план има няколко доста по-сериозни обстоятелства, които в по-голяма степен допринасят за черната статистика по българските пътища.
Най-важното от тях е чувството за недосегаемост и безнаказаност на богатите, на всички онези, качили се в големите джипове, за които сякаш важат други правила и закони на пътя. И те наистина се движат с по-специален режим, защото имат закрилата на онези, които все още не могат да изяснят причината за вчерашния трагичен инцидент. Затова започнах със съмнението дали изобщо ще я изяснят.
Защото от репликата от филма “Опасен чар”: „Ти, знаеш ли ние на кого леем брави?” до днес все говорим за връзки, за „наши хора”, за шуробаджанащина. Някои имат повече „свои хора”, където трябва, другите – те са просто статистика.
А семейството от село Горица, свестни и трудолюбиви хора, които се прибирали към дома си след работния ден, не би трябвало да са поредните цифри в черната статистика. На тяхно място можеше да бъде всеки друг. Друго семейство щеше днес да ридае неутешимо за своите близки. Техните души биха намерили поне малко покой, ако тежката катастрофа
накара поне един човек зад волана да се замисли, да намали скоростта, да си зададе въпросите може ли да се случи и на мен, на мой близък, на човек, когото много обичам.
А е толкова просто. Хора, използвайте автомобилите и джиповете си най-вече да ви придвижат от едно място до друго. Не се доказвайте на пътя, не избивайте комплекси, не шофирайте под въздействие на негативни емоции, не се правете на рали състезатели. Когато сте зад волана, си повтаряйте следните няколко изречения:
Някой ви обича и ви чака да се завърнете вкъщи. ПОВТАРЯЙТЕ СИ ГО ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО НАТИСНЕТЕ ПЕДАЛА НА ГАЗТА.
Друг някого също го очакват, той също има семейство и близки, които го обичат. Позволете и на идващия срещу вас да стигне, закъдето е тръгнал.
Преди да тръгнете на път, прегърнете и целунете близките си, за да си напомняте, че ще ви очакват да ги прегърнете отново.
Разстоянието между живота и смъртта е само един единствен МИГ невнимание. Не е дори цяла секунда, а много малка част от нея – буквално един миг, един ДЪХ. Нека този дъх не е последен за никого!