Само преди ден представители на новото добричко читалище „Български искрици” се завърнаха от Милано, където преподаваха уроци по бродерия и дърворезба на българите там. Поканата е била отправена от Асоциацията за българска култура с председател Радослава Недялкова, разказва Магдалена Петрова, председател на читалището, която уточнява, че първото нещо, което са направили е било да запознаят малките българчета с българските занаяти. Тя твърди, че за първи път български занаяти започва да се изучава зад граница. През последните няколко години нашите сънародници в чужбина практикуват народни танци, а вече и занаятите предизвикват сериозен интерес. Те искат всичко да научат, потвърждава и преподавателят по дърворезба Койчо Колев. Не само деца са проявили интерес, имало е студенти и по-възрастни хора. Имало е също така и италианци, желаещи да овладеят дърворезбата, дори има вече заявка за инструменти, които ще им бъдат изпратени.
Радващ е фактът, че младите хора искат да имат български мотиви върху дрехите си, допълва Капка Кръстева, която преподава бродерия. Носталгията ги кара да търсят елементите, свързани с българската природа и родния край, от които да черпят прилив на енергия, затова са широко отворени към това, което им предлагаме. И те искат сами да опитат и сами да нашият мотив, орнамент, цяла шевица. Всеки фолклорен регион си има своята специфика и няма нищо произволно – всяко стръкче, всяко листенце, всеки цвят носи своето послание и всичко трябва да отговаря на точната символика, завършва Капка Кръстева.
И всички са толкова красиви, че е трудно да бъде предпочетен някой от тях, продължава нейните думи Магдалена Петрова, особено когато коренът им е български. В Северняшкия край е взаимствано от Влашко, най-вече в цветовете и мотивите. Същото важи и за Македонския край. Най-много прабългарски символи се срещат в Шопския край. Българската шевица е с няколко характера- заклинателен, предпазен, наричащ за благоденствие и добро.
До края на годината представители на читалището ще посетят гр. Тараклия, Молдова и Лондон, за да създадат филиали там. Правени са по света еднодневни или двудневни практикуми, свързани със запознаване с български занаяти, но това, което сега се предприема е обучение всяка неделя. То ще бъде приложено и в Тараклия и в Лондон, като там вече има обучители, наши сънародници, които ще работят по програмата на „Български искрици”, но на чужда почва. И всичко това се прави от екипа на читалището, от проектите, които те създават и изпълняват не само в Добрич, но и по света. Все още нямат право на обществено финансиране, тъй като не е минала година от тяхното учредяване. Имат нужда и от помещения, но се надяват общината да помогне в тази насока. На този етап тъкачницата в Стария Добрич е деловодството на читалището. Ползват и базата на Историческия музей, но искат да имат собствена територия.
Репортаж на Дана Михайлова и Павлина Живкова
Радващ е фактът, че младите хора искат да имат български мотиви върху дрехите си, допълва Капка Кръстева, която преподава бродерия. Носталгията ги кара да търсят елементите, свързани с българската природа и родния край, от които да черпят прилив на енергия, затова са широко отворени към това, което им предлагаме. И те искат сами да опитат и сами да нашият мотив, орнамент, цяла шевица. Всеки фолклорен регион си има своята специфика и няма нищо произволно – всяко стръкче, всяко листенце, всеки цвят носи своето послание и всичко трябва да отговаря на точната символика, завършва Капка Кръстева.
И всички са толкова красиви, че е трудно да бъде предпочетен някой от тях, продължава нейните думи Магдалена Петрова, особено когато коренът им е български. В Северняшкия край е взаимствано от Влашко, най-вече в цветовете и мотивите. Същото важи и за Македонския край. Най-много прабългарски символи се срещат в Шопския край. Българската шевица е с няколко характера- заклинателен, предпазен, наричащ за благоденствие и добро.
До края на годината представители на читалището ще посетят гр. Тараклия, Молдова и Лондон, за да създадат филиали там. Правени са по света еднодневни или двудневни практикуми, свързани със запознаване с български занаяти, но това, което сега се предприема е обучение всяка неделя. То ще бъде приложено и в Тараклия и в Лондон, като там вече има обучители, наши сънародници, които ще работят по програмата на „Български искрици”, но на чужда почва. И всичко това се прави от екипа на читалището, от проектите, които те създават и изпълняват не само в Добрич, но и по света. Все още нямат право на обществено финансиране, тъй като не е минала година от тяхното учредяване. Имат нужда и от помещения, но се надяват общината да помогне в тази насока. На този етап тъкачницата в Стария Добрич е деловодството на читалището. Ползват и базата на Историческия музей, но искат да имат собствена територия.
Репортаж на Дана Михайлова и Павлина Живкова