В навечерието на Европейския младежки поп-рок конкурс „Сарандев“-2022 година и неговото тридесет и първо издание, можем да си зададем въпроса, кой е създателят на конкурса, кой е Георги Сарандев? Неговите възпитаници от школите в две от елитните гимназии на Добрич и Младежки дом, пазят спомени за своя приятел и учител за наставника си Георги Сарандев. Една от тези, които добре го познават e Румяна Игнатова. Тя продължава да се занимава с музика и след като завършва образованието си:
„Познавам Георги Сарандев още от 1979 година, когато бях ученичка в математическа гимназия „Иван Вазов“, имаше конкурс , явих се и той ме прие в състава на група „Пламък“ към Младежки дом. Явно ме е харесал, защото ме взе към големия състав. Имаше и малка група подготвителна в гимназията. Десет години бяхме заедно , до момента в който започнах професионално да се занимавам с музика през 1988 година. Той ни беше и учител и приятел, но на първо място беше много добър човек. Отнасяше се с нас като баща, втори баща бих казала. Ние споделяхме с него неща ,които не споделяхме дори с нашите родители. Беше много взискателен, когато ни готвеше за фестивали и за концерти. Държеше много да сме добри ученици и да имаме добър успех, с добри оценки, въпреки голямата ни заетост на репетиции.
За мен Георги Сарандев беше човек с главно „Ч“. Спомням си го като много добър организатор. От гледна точка на времето си давам сметка, че чрез организаторските му качества и по негова инициатива бяха поканени известни български композитори, които да напишат песни за група „Пламък“. Композитори като Стефан Драгостинов, Вячеслав Кушев, Найден Андреев, Михаил Белчев, с който и до днес сме приятели.
Той имаше абсолютно положително въздействие върху нас.Това което той ни предаде като негов опит, това което изгради като музиканти у нас, остана и в професионалната ми кариера. Много от нас станаха професионални музиканти, даде ни път в живота и много опит на сцена.
Непрекъснато бяхме заедно и на фестивали и конкурси в страната и в чужбина. И там той беше плътно с нас и като наставник и като приятел. След фестивалите и концертите се събирахме и ходехме заедно по заведения и в стаите, пеехме общувахме си. Беше усмихнат човек, дори да искаше да се скара на някого, той просто не можеше. Помня го като усмихнат и ведър, винаги оптимист и много вярващ в нас и нашите успехи.
Не успявам да следя в последните години конкурса „Сарандев“. Присъствах на някои от изданията, предполагам че има бъдеще и че се развива.
Всички фестивали и концерти на които сме се явявали бяха незабравими. И то заради участието на г-н Сарандев, като организатор. Успяхме да се докоснем до много наши известни и обичани изпълнители. Тоника СВ, Ваня Костова, Мишо Белчев, оркестъра на Вили Казасян, Марияна и Тодор Трайчеви, Бисер Киров и много други изпълнители. Записвахме плочи в Балкантон, пак по негова инициатива, записвахме вокали, на Стенли например, когато той беше млада изгряваща звезда. Една песен на Стенли, която той записа с момиче от шоуто „Момичетата на късмета“, стана и наша песен „Приятели млади“ Пеехме я в дует с Веско Радулов.Той също продължи на професионалната сцена и работи в Норвегия сега.
По инициатива на г-н Сарандев се явихме на конкурс за представителен състав. Имаше такава традиция, модерните колективи които придобият тази квалификация да могат да представляват България на международни конкурси в цяла Европа и по света. Бяхме на фестивал в Берлин-„Червени песни“, в Баку на международен фестивал, в Москва, в Чехия в град Соколов. Той беше винаги с нас и ни даваше кураж. Ще го запомня като страхотен човек. Година преди кончината му през 1995 година направихме концерт „20 години Пламък“.Беше голям концерт на който присъстваха повече изпълнители минали през школата му. Видях го за последно на смъртния му одър и тогава, въпреки че не можеше да говори на една бележка беше написал, че има още много неща, които да свърши и само за това съжалява. Затова казвам, че беше оптимист, деен човек, голям учител и наставник.“
„Познавам Георги Сарандев още от 1979 година, когато бях ученичка в математическа гимназия „Иван Вазов“, имаше конкурс , явих се и той ме прие в състава на група „Пламък“ към Младежки дом. Явно ме е харесал, защото ме взе към големия състав. Имаше и малка група подготвителна в гимназията. Десет години бяхме заедно , до момента в който започнах професионално да се занимавам с музика през 1988 година. Той ни беше и учител и приятел, но на първо място беше много добър човек. Отнасяше се с нас като баща, втори баща бих казала. Ние споделяхме с него неща ,които не споделяхме дори с нашите родители. Беше много взискателен, когато ни готвеше за фестивали и за концерти. Държеше много да сме добри ученици и да имаме добър успех, с добри оценки, въпреки голямата ни заетост на репетиции.
За мен Георги Сарандев беше човек с главно „Ч“. Спомням си го като много добър организатор. От гледна точка на времето си давам сметка, че чрез организаторските му качества и по негова инициатива бяха поканени известни български композитори, които да напишат песни за група „Пламък“. Композитори като Стефан Драгостинов, Вячеслав Кушев, Найден Андреев, Михаил Белчев, с който и до днес сме приятели.
Той имаше абсолютно положително въздействие върху нас.Това което той ни предаде като негов опит, това което изгради като музиканти у нас, остана и в професионалната ми кариера. Много от нас станаха професионални музиканти, даде ни път в живота и много опит на сцена.
Непрекъснато бяхме заедно и на фестивали и конкурси в страната и в чужбина. И там той беше плътно с нас и като наставник и като приятел. След фестивалите и концертите се събирахме и ходехме заедно по заведения и в стаите, пеехме общувахме си. Беше усмихнат човек, дори да искаше да се скара на някого, той просто не можеше. Помня го като усмихнат и ведър, винаги оптимист и много вярващ в нас и нашите успехи.
Не успявам да следя в последните години конкурса „Сарандев“. Присъствах на някои от изданията, предполагам че има бъдеще и че се развива.
Всички фестивали и концерти на които сме се явявали бяха незабравими. И то заради участието на г-н Сарандев, като организатор. Успяхме да се докоснем до много наши известни и обичани изпълнители. Тоника СВ, Ваня Костова, Мишо Белчев, оркестъра на Вили Казасян, Марияна и Тодор Трайчеви, Бисер Киров и много други изпълнители. Записвахме плочи в Балкантон, пак по негова инициатива, записвахме вокали, на Стенли например, когато той беше млада изгряваща звезда. Една песен на Стенли, която той записа с момиче от шоуто „Момичетата на късмета“, стана и наша песен „Приятели млади“ Пеехме я в дует с Веско Радулов.Той също продължи на професионалната сцена и работи в Норвегия сега.
По инициатива на г-н Сарандев се явихме на конкурс за представителен състав. Имаше такава традиция, модерните колективи които придобият тази квалификация да могат да представляват България на международни конкурси в цяла Европа и по света. Бяхме на фестивал в Берлин-„Червени песни“, в Баку на международен фестивал, в Москва, в Чехия в град Соколов. Той беше винаги с нас и ни даваше кураж. Ще го запомня като страхотен човек. Година преди кончината му през 1995 година направихме концерт „20 години Пламък“.Беше голям концерт на който присъстваха повече изпълнители минали през школата му. Видях го за последно на смъртния му одър и тогава, въпреки че не можеше да говори на една бележка беше написал, че има още много неща, които да свърши и само за това съжалява. Затова казвам, че беше оптимист, деен човек, голям учител и наставник.“
Аудио:
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
