В традиционният народен календар, времето около зимното слънцестоене, е натоварено с изключително богата обредност. Смята се, че то е най-подходящото за благословии и благопожелания, а изречени в началото на новата слънчева година, те ще се сбъднат. В основата на тези вярвания прозират древните представи, които имат отношение към култа към слънцето и са в основата на празника Сурваки, отбелязван на 1-ви януари. Това споделя за радио „Добруджа” етнографът Лена Кирилова.
Две са посоките в които отвежда етимологията на думата Сурваки. Първата от тях е свързана със значението на думата „сур”, която се превежда като слънчев, блестящ и божествен, а изричайки благословията „сурва”, хората си пожелават годината да бъде здрава, блестяща и добра. Други свързват празника с прабългарите и древноиранския бог на слънцето Сура. Вярва се, че сурвакницата, само за ден, придобива силата и енергията на божеството, която чрез докосване се предава върх човека.
Според изследователите, другото значение на думата Сурваки отвежда към сурова пръчка, или към дряновицата, чрез която се осъществяват благословиите и благопожеланията. „Това е своеобразна контактна магия”, допълва Лена Кирилова. „Чрез потупване с дряново клонче, върху човек се предава неговата издръжливост и сила”. Ден преди края на 2020 година на Коледния базар в Добрич се предлагат много красиви, ръчно изработени сурвакници, които са дело на сръчните ръце на Валентина Иванова. Залагайки на традицията, тя усуква вълнен конец около дървото и реди сушени плодове, пуканки, люти чушки и гевречета. Така нанизана и подредена украсата символизира благодат и благоденствие. Изработката на сурвакниците е трудоемка дейност и отнема много време, споделя тя. Въпреки това хората оценяват труда й и проявяват интерес към положения от нея труд. „Намирам много мъдрост във всяка една традиция, оцеляла до днес, в продължение на векове”, допълва още майсторката на сурвакници.
Сурва, сурва година,
весела година!
Едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина!
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
.gif)
Две са посоките в които отвежда етимологията на думата Сурваки. Първата от тях е свързана със значението на думата „сур”, която се превежда като слънчев, блестящ и божествен, а изричайки благословията „сурва”, хората си пожелават годината да бъде здрава, блестяща и добра. Други свързват празника с прабългарите и древноиранския бог на слънцето Сура. Вярва се, че сурвакницата, само за ден, придобива силата и енергията на божеството, която чрез докосване се предава върх човека.
Според изследователите, другото значение на думата Сурваки отвежда към сурова пръчка, или към дряновицата, чрез която се осъществяват благословиите и благопожеланията. „Това е своеобразна контактна магия”, допълва Лена Кирилова. „Чрез потупване с дряново клонче, върху човек се предава неговата издръжливост и сила”. Ден преди края на 2020 година на Коледния базар в Добрич се предлагат много красиви, ръчно изработени сурвакници, които са дело на сръчните ръце на Валентина Иванова. Залагайки на традицията, тя усуква вълнен конец около дървото и реди сушени плодове, пуканки, люти чушки и гевречета. Така нанизана и подредена украсата символизира благодат и благоденствие. Изработката на сурвакниците е трудоемка дейност и отнема много време, споделя тя. Въпреки това хората оценяват труда й и проявяват интерес към положения от нея труд. „Намирам много мъдрост във всяка една традиция, оцеляла до днес, в продължение на векове”, допълва още майсторката на сурвакници.
Сурва, сурва година,
весела година!
Едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина!
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
Коментирайте
