С тържествен ритуал и панихида в памет на загиналите за свободата на Южна Добруджа, във Военно гробище музей започнаха тържествата, посветени на Деня на Добрич - 25 септември. Присъстваха народните представители Даниел Петков, Даниела Димитрова, Йордан Апостолов, Йордан Йорданов, Ген.консул на Р.Турция в Бургас Сенем Гюзел, капитан трети ранг Балкански, Красимир Кирилов-Обл.управител на Добрич, Иво Пенчев-председател на ОбС Добрич, както и делегации от побратимените градове Саратов, Нижни Новгород и Тамбов (Русия), Къркларели ( Турция), Първомайск (Украйна) и Кавадарци (Сев.Македония)
Панихидата бе отслужена от свещениците Иван Дойчев, Стоян Иванов и отец Емануил. В своето приветствие зам.кметът д-р Емилия Баева каза:
"Всяка година на 25 септември, ние граждани и гости на Добрич се събираме тук, за да се поклоним пред хилядите паметници на непознати покойници. Усещането е особено. За нас те нямат индивидуални лица, а се сливат във величавото лице на героизма, проявен в боевете за свободата на Добруджа през есента на 1916 г. И не личният, а историческият спомен става гарант за тяхното безсмъртие.
Военното гробище в Добрич е най-голямото от времето на Първата световна война. То е последен и вечен дом на повече от 3500 войници и офицери от 10 националности и 5 вероизповедания. Повечето от тези жертвоготовни войни остават безименни..."
След това бяха поднесени венци и цветя на признателност от присъстващите.
Репортаж на Дана Михайлова и Петър Петров
Панихидата бе отслужена от свещениците Иван Дойчев, Стоян Иванов и отец Емануил. В своето приветствие зам.кметът д-р Емилия Баева каза:
"Всяка година на 25 септември, ние граждани и гости на Добрич се събираме тук, за да се поклоним пред хилядите паметници на непознати покойници. Усещането е особено. За нас те нямат индивидуални лица, а се сливат във величавото лице на героизма, проявен в боевете за свободата на Добруджа през есента на 1916 г. И не личният, а историческият спомен става гарант за тяхното безсмъртие.
Военното гробище в Добрич е най-голямото от времето на Първата световна война. То е последен и вечен дом на повече от 3500 войници и офицери от 10 националности и 5 вероизповедания. Повечето от тези жертвоготовни войни остават безименни..."
След това бяха поднесени венци и цветя на признателност от присъстващите.
Репортаж на Дана Михайлова и Петър Петров