За пета година се проведоха разкопки в крепостта Залдапа край село Абрит по международен проект на Университета „Римуски“ в Квебек. В международния екип участваха археолози от България, Канада и Франция. Днес е последният ден на този проект, а занапред изследването на крепостта ще се извършва само от български учени. Ръководителят на разкопките - проф. д.и.н. Георги Атанасов от Регионален исторически музей – Силистра, благодари на кметския екип на Община Крушари за съдействието и логистиката.
През изминалите 20 дни международният екип е работил по една от базиликите.
„Резултатите надминаха всички очаквания. Тази базилика е регистрирана още от Карел Шкорпил в края на 19. век, но само с една скица. Вече имаме пълна представа за този забележителен храм за раннохристиянската археология. Той има внушителни размери – 52 метра дължина и 22 метра ширина. Тази базилика се отличава и надминава всички останали в провинция Скития по няколко показатели. Централният й кораб е покрит с големи мраморни плочи. Без аналог за провинцията са и 3 000 фрагмента от мозайка“, заяви проф. Георги Атанасов.
Той добави, че са започнали разкриването и на атриума – покрития двор пред църквата, който дотук впечатлява с тържествено тристъпално стълбище. Освен това той е покрит с големи каменни плочи, което е без аналог в провинция Малка Скития – днешна Добруджа.
Проф. Георги Атанасов заяви, че, за да бъде разкрит целият град Залдапа, ще бъдат необходими поне 200 години.
Залдапа е една от най-важните крепости в региона и има огромен археологически потенциал, заяви проф. Никола Бодри - от университета „Римуски“ в Квебек.
„Нашият интерес бяха църквите, за да разберем процеса на християнизация. Залдапа е с изключително значение за Балканите и за историята на цялата Римска империя. Църквата, която изследвахме тази година, е много впечатляваща, заради богатството на своята украса“, заяви проф. Никола Бодри.
В западната част на църквата открихме монументално стълбище, което е подход между вътрешния двор и предверието, оформено с три големи колони, обясни доц. д-р Албена Миланова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Откритите мраморни преградни плочи пък водят да хипотезата, че църквата е имала и втори етаж, което ще се докаже, ако се открие стълбище на южната или северната страна при разкопките им.
През следващия месец българските археолози ще продължат своята дейност в Залдапа, като ще изследват четириконхалната (четирилистната) църква, която няма аналог в Северна България със своите размери и украса.
Репортаж на Димитър Узунов и Стефан Калев
.gif)
През изминалите 20 дни международният екип е работил по една от базиликите.
„Резултатите надминаха всички очаквания. Тази базилика е регистрирана още от Карел Шкорпил в края на 19. век, но само с една скица. Вече имаме пълна представа за този забележителен храм за раннохристиянската археология. Той има внушителни размери – 52 метра дължина и 22 метра ширина. Тази базилика се отличава и надминава всички останали в провинция Скития по няколко показатели. Централният й кораб е покрит с големи мраморни плочи. Без аналог за провинцията са и 3 000 фрагмента от мозайка“, заяви проф. Георги Атанасов.
Той добави, че са започнали разкриването и на атриума – покрития двор пред църквата, който дотук впечатлява с тържествено тристъпално стълбище. Освен това той е покрит с големи каменни плочи, което е без аналог в провинция Малка Скития – днешна Добруджа.
Проф. Георги Атанасов заяви, че, за да бъде разкрит целият град Залдапа, ще бъдат необходими поне 200 години.
Залдапа е една от най-важните крепости в региона и има огромен археологически потенциал, заяви проф. Никола Бодри - от университета „Римуски“ в Квебек.
„Нашият интерес бяха църквите, за да разберем процеса на християнизация. Залдапа е с изключително значение за Балканите и за историята на цялата Римска империя. Църквата, която изследвахме тази година, е много впечатляваща, заради богатството на своята украса“, заяви проф. Никола Бодри.
В западната част на църквата открихме монументално стълбище, което е подход между вътрешния двор и предверието, оформено с три големи колони, обясни доц. д-р Албена Миланова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Откритите мраморни преградни плочи пък водят да хипотезата, че църквата е имала и втори етаж, което ще се докаже, ако се открие стълбище на южната или северната страна при разкопките им.
През следващия месец българските археолози ще продължат своята дейност в Залдапа, като ще изследват четириконхалната (четирилистната) църква, която няма аналог в Северна България със своите размери и украса.
Репортаж на Димитър Узунов и Стефан Калев
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
