Мъдростта на 2016 година на страниците на вестник "ГЛАС" (2-а част)
“Българинът в Лондон след Брекзит е като българинът в Лондон преди Брекзит. Може би, малко по-развълнуван, малко по-заинтересован от политическия живот в страната. Но в общи линии неговите ежедневни занимания си вървят по старому. И както в родината ни, така и тук, българинът бива няколко вида – “врял и кипял”, “интелектуалец”, “младо листо” и смесен”.
Деляна Маринова от Добрич завърши магистратура в Англия, от няколко години живее и работи на Острова.
***
„Самата идея да се възстанови, това е в главите на много руснаци, за съжаление, oтново някаква форма на Съветския съюз с един основен човек на върха, който каквото каже - всички надолу козируват. Тази форма е тревожна. Не може милиони хора да зависят от волята на един”.
…
„На света най-важното нещо е човекът. Няма нищо по-важно от човешкия живот. Няма как партията да е по-важна от човека или Владимир Путин да е по-важен от живота на хората”.
Бившият председател на Народното събрание Александър Йорданов отговаря на въпрос може ли да между СССР на се направи аналог Сталин и Русия на Путин.
***
„Преди време, ако си спомняте, в България вървеше една реклама, че в българските кренвирши е възможно да има и месо. Защото ние си знаем, че в тях месо няма. В един момент обаче стандартите, правилата в ЕС все пак наложиха да има поне малко месо в кренвиршите. Представете си какво би било в държави, в които има много хора – „бизнесмени”, които са склонни заради печалба да лъжат своите граждани. Да им пробутват боклуци за ядене. Наскоро излезе информация, че 11 български фирми произвеждат сирене, в което няма мляко. Значи това са потенциални мошеници.
Ако ги нямаше тези брюкселски бюрократи да тропнат по масата, ние щяхме сами да се изтровим от алчност един към друг кой да направи повече пари в това време”.
Александър Йорданов
***
„Дали ще привлечем българи, или чужденци – няма никакво значение. Ако трябва от луната ще докараме състезатели, но пак ще имаме добър отбор, мога да уверя всички. Още е рано да кажем откъде ще дойдат новите играчи, но търсим най-добрите решения”.
Президентът на ВК „Добруджа 07“ Галин Господинов за селекцията през лятото
***
„Водопреносната система в Добруджа е, може би, най-сложната в цяла Европа. Проблемите в нея са заложени генетично. Когато е изграждана водоснабдителната система на суха и безводна Добруджа през 60-е години, целта е била просто да се докара вода до всяка къща. Всяко домакинство да има чешма, независимо от цената, независимо от качеството - важното е да има чешма и течаща вода. За онова време целта е била постигната. Но в днешно време тази система изобщо не отговаря на изискванията”.
Управителят на „ВиК”- Добрич, инж. Петър Калчев
***
„При подобряване на работата заплатите само ще растат. Идеята е да увеличим заплатите, но парите да отиват при онези, които имат принос за подобряване на работата, а не на калпак, както беше до сега. Вали, гърми - всеки си взема заплатата, без значение колко и какво е свършил”.
Инж. Калчев коментира новата методика на заплатите във водното дружество
***
„От това, което чух, и всичко, което усетих в залата, мога да Ви уверя, че на предстоящите президентски избори ГЕРБ ще бъде първа политическа сила в област Добрич”.
…
„Победата на ГЕРБ на предстоящите президентски избори ще даде допълнителен импулс да бъде изпълнен сегашният мандат на правителството и всички партии да се готвят за редовни парламентарни избори, които са след три години”.
Заместник-председателят на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов посети Добрич в началото на юли. На тричасово заседание с местния партиен актив бяха обсъдени резултатите на ГЕРБ в областта на последните местни избори.
***
„Друго предложение на финансовото министерство е за всеки казан да има назначен технолог, който да следи за качеството на произведената ракия.
В България има 1 600 казана за варене на ракия. От Пловдивския университет едва ли ще излязат толкова технолози в следващите 10 години. Пълен абсурд!
От 1991 г. няма нито един завод, който да произвежда ракия от плодове. Всичко е чист спирт, оцветители и есенция. Качеството е много по-занижено спрямо домашната ракия, която се вари в казаните. Но монополистите са на принципа – „не искам много, искам всичко”. Мислят си, че могат да унищожат тази вековна традиция на българина да си произвежда ракия, за да продават своята продукция. Опитват се да изкарат, че домашната ракия е отровна, че е вредна и т.н. Ако това беше вярно, България щеше да е изчезнала преди 1000 години”.
Петко Георгиев – областен координатор на сдружение „Българската домашна ракия”, и Пламен Василев – собственик на казан за ракия в село Победа коментират промените в Закона за акцизите, според които ракия може да се вари само от юли до декември, а казаните над 500 литра трябва да бъдат регистрирани като данъчни складове.
***
„Сега малко позабравихме филма за капитан Петко войвода, защото има много турски сериали. Много ми е мъчно, че почнаха комшиите да ни завземат психиката. Това не е лошо - по комшийски трябва да живеем. Но имаше една реплика на героя ми от филма Турчев - аз съм се потурчил като Турчев. Такъв аналог правя и сега с тези сериали. Не че и аз не ги гледам”.
Васил Михайлов е част от актьорския състав на постановката на Театър „Българска армия” „Да разлаеш кучетата”, която бе представена на добричка сцена през юли. Макар че Михайлов пътува все по-рядко и не дойде в Добрич, той бе любезен да даде интервю за Медийна група „Добруджа”.
***
„От баща си съм научила, че човек трябва да помага. В нашето семейство благотворителността и идеята да помагаш, когато можеш, винаги е била на почит. Мисля, че ние трябва да възпитаваме децата си в добро. Бих искала да продължа неговото дело, макар че той действаше с голям размах. Надявам се и съм сигурна, че би се гордял с нас”.
Димитрина Стоянова продължава добротворчеството на своя баща – покойния отец Стоян Иванов. Димитрина не само е част от сдружение „Аз Вярвам и Помагам”, което събира пластмасови капачки с благотворителна цел, но и вдъхновява много наши съграждани да се включат в кампанията.
***
„От два месеца - в най-горещите дни през годината, не мога да си включа бойлера. Не мога да изпера. И съм едно мръсно и просто добруджанско говедо като всички тук. Защото сме прости - мълчим и търпим”.
Веселка Димитрова от Паскалево не крие гнева си заради проблеми с водоснабдяването.
На 28 юли жители на четири добрички села – Паскалево, Росеново, Божурово и Царевец, протестираха пред „ВиК”- Добрич.
***
„Действително от „Калиакра” ни помолиха за помощ, защото победата им беше нужна на всяка цена. Личното ми мнение е, че трябваше да им помогнем, защото по този начин загуби футболът в нашия регион. Но отидохме и играхме.
А със Светослав Тодоров изобщо не съм говорил по този въпрос, защото го познавам добре и знаех какво ще последва.
След мача един наш виден политик ми звънна по телефона и ми каза, че след една година „Добруджа” ще бъде във "В" група. Човекът просто ми заяви: "Съсипахте ми бизнес за милиони, догодина ще сте във "В" група!".
И вижте докъде стигнахме. А уж говорим за спорт. Играхме феърплей, но си понесохме последствията”.
Бившият председател на УС на „Добруджа“ Валентин Василев разказва доколко победата над „Калиакра” в Каварна през май 2014 година, с която каварненци отпаднаха от "Б" група, предопредели съдбата на „Добруджа”.
***
„Когато човек се отпусне малко, му се случват разни неща. Затова гледам да не се отпускам. Оставила съм всичко на природата, на Бог. Аз съм в ръцете на Бог, тъй като живея втори живот. Но вярвам в него. Следвам пътя на Васил Левски, когото винаги си нося в душата и на снимка си го нося.
Няма как да забравя самолетната катастрофа от 1971 година, защото е много тежък случай. Щом си погледна челото на огледалото, ръцете, краката, не мога да не си спомня. Обаче го приемам за нормално, защото е написано отгоре на кого какво ще му се случи - дали хубаво, дали лошо. Пък и не може да е винаги хубаво”.
Народната певица Янка Рупкина гостува в Добрич през август като част от националното турне „Вечните народни песни на България”.
***
„Това, което правим, е за живите, но и в много голяма степен за паметта на загиналите. Военноисторическата реконструкция е доста скъпо хоби. Но моралното удовлетворение, което получаваме - благодарността на хората и паметта на предците ни, не може да се сравни с нищо друго”.
Д-р Добрин Добрев – председател на Регионален клуб “46-и пехотен Добрички полк”.
На 27 и 28 август Добрич беше домакин на най-мащабното военноисторическо събитие в България – международен фестивал, посветен на 100-годишнината от Добричката епопея.
***
„Мога да ги изброя почти всички директори на болницата в Добрич. Но проблемът е, че списъкът е много дълъг. Имаше период, в който ги сменяха на две години. В последните години отново има много чести смени - предимно политически, които не водят до нищо добро. Ами и в цялото здравеопазване - 20 министъра се смениха. Затова ни е такова дереджето”.
Доц. Ташо Ташев е сред инициаторите, ангажирали се с организирането на честването на 150-годишнината на болницата в Добрич.
***
„Ако искаш да бъдеш приятел с един човек, няма значение какъв език говори и от коя държава е. Винаги ще намериш общ език”.
Шера от Добрич за приятелството си с атрактивната кубинка Кармен Естрейя (на снимката), която съдбата отведе до ул. „Ген. Столетов” в Добрич.
***
„И в Хавана улиците не са в много добро състояние, но се ремонтират. А тук са ужасни. Опасни са и за колите, но и за децата, които играят. Страхувам се, когато видя някое от децата да бяга по улицата, защото може да падне и да се нарани. Надявам се да ги оправят.
В началото ми направи впечатление колко много празни къщи има в района. Kак младите не се грижат за по-възрастните си родители. В Хавана къщите са пренаселени. Младите се грижат за възрастните".
Кубинката Кармен Естрейя за впечатленията си от Добрич и България
***
„Не е нужно да си богат, за да обиколиш света. Да пътешестваш не изисква много пари, по-скоро изисква добра организация и планиране. Нашите пътувания нямат нищо общо с три, четири и петзвездните хотели. Важно е да има легло и топла вода”.
За семейство Жени и Стефан Русеви пътешествията по света са страст, на която се отдават вече шеста година.
***
„Ще работя още повече. Ще взема поредната награда на следващия фестивал. И ще седна да изпия една ракия с една салата… и това е! Животът продължава!”.
Хореографът Александър Александров отговаря на въпроса как ще се почувства, ако не му бъде присъдено званието „Почетен гражданин”.
***
„Мечтите ми се сбъднаха в Америка, защото хората там са по-толерантни и по-добри, за съжаление. Моята детска мечта беше да живея, без да имам някакви скрупули, комплекси и задръжки.
Преди 11 месеца родих сина си. И сега, когато се прибирам тук, това, което ми направи впечатление, е, че първата реакция на близки мои роднини беше: „А, ти си напълняла!”. Изненадах се, защото първото нещо, което хората по света виждат е щастието на човека, усмивката му, а не това, че е напълнял или пък му е побеляла косата.“
…
„Много от познатите ми имат деца на възраст, в която трябва да вземат решение, и споделят следното: „Моето дете рисува много хубаво. Но какво ще прави с това рисуване? Аз го насърчавам да се занимава с математика”.
„Аз мисля, че децата трябва да се поощряват в това, което обичат да правят. В Америка имам познато семейство, което няма много възможности. Но пък синът им обича балета и танцува много добре. Те продадоха цялото си имущество и го записаха в балетната школа в Ню Йорк. И така той сбъдва мечтата си. Насърчавайте децата! Ако детето иска да е музикант, запишете го да свири. Може да не стане велик музикант, но ще знаете, че е щастливо.“
…
„Аристокрацията има същите проблеми като останалите хора. Ревност, мнителност, недоверие към другите, но няма толкова много битови проблеми. Тя не гледа телевизия, а слуша музика, чете книги. Това е нещото, което най-много ме впечатли в тази ми работа. Бях насърчена да чета, да се интересувам от изкуство и литература”.
Мария Атанасова е от Добрич, но от 13 години живее в Америка, където сбъдва мечтите си. Години наред работи като личен асистент на наследницата на козметичния гигант „Джонсън и Джонсън” Индия Блейк.
***
„Всеки човек има невероятни възможности и лимит, за които обаче не подозира. Обикновено хората не съумяват да го достигнат, защото не са достатъчно мотивирани или имат една страхова бариера, която не могат да преодолеят.“
Добричлийката Милица Мирчева – първата българка, участвала в маратон на най-престижния спортен форум - Олимпийските игри.
***
„Проблемът ни на нас - българите, е, че много се оплакваме. Вместо това - да запретнем ръкави. Да не спим до 10 часа, а да ставаме по изгрев слънце. Ако работим повече, България ще блесне като градина. Имах гости от Италия преди дни и останаха удивени. Те очаквали някаква мизерия. Защото това е, което се говори по медиите в Италия. Казаха, че, ако не са някои ключови моменти от нашата история, то България щяла да бъде като Швейцария. Аз обаче мисля, че, ако българинът се осъзнае и то скоро, можем да постигнем да станем Швейцария на Балканите.“
Добричлийката Венета Ненкова, която от 20 години живее в Рим, е основател на Българско училище в италианската столица. От години Ненкова е и лицензиран преводач за Ватикана.
***
„Това беше къртовски труд, който ни костваше страшно много усилия, лично време. Часове, в които трябваше да почиваме или да ги посвещаваме на семействата си, ние работихме по тази книга. Единственото, което ни крепеше, е онова чувство на удовлетворение, когато дойде някой да търси свой родственик, и ти веднага успееш да му дадеш информация. Това ни поддържаше. Направихме го за хората, но най-вече за паметта на нашите войници. Защото не знаем нищо за по-голямата част от загиналите на Добруджанския фронт, освен това къде всъщност са погребани. Тези безкръстни повече от 15 хиляди български гробове в Северна Добруджа, които са били най-брутално и умишлено унищожени от румънските власти”.
Историкът Радослав Симеонов по време на представянето на книгата "Те загинаха за Добруджа". Историческият труд бе представен в деня на откриването на паметника на ген. Иван Колев - 7 септември. Книгата съдържа15 468 имена на загинали български войници и офицери в Първата световна война, дали живота си за Добруджа. Албумът има 882 страници и е дългогодишен усърден труд на историците Петър Бойчев и Радослав Симеонов от музеите в Тутракан и Добрич.
***
„Забелязала съм, че е много по-лесно на семействата да се изпишат хапчета, отколкото да намалят т.нар. "бели отрови" - сол и захар. Предпочитат да пият хапчета, вместо да ограничат солта, например. Страшно много сол се консумира в България. Даже хлябът ни е прекалено солен. А нуждата на всеки човек за един ден е около 5-6 грама - една щипка.
Ние – медиците, сме длъжници на хората, защото трябва всеки ден да агитираме и да говорим против затлъстяването. Да призоваваме децата да спортуват. Стоят с часове пред компютъра, малко време спят.
Като дойде дете с хипертония и мога да си представя как се храни цялото семейство вкъщи - баници, пържени храни. Всеки знае, че най-вредните храни са най-вкусни, но това е световен проблем.“
Проф. Маргарита Цонзарова, специалист по детска кардиология
***
„Ако човек не е готов за промяна, то той не е готов да прогресира. В него има провокации и неясноти, но той поставя в центъра на образователната подготовка ученика, дори в чисто физически смисъл. Именно затова в нашето училище от тази година ще бъдат премахнати подиумите, за да се избегне визуалното поставяне на учителя над ученика. Учителят трябва да бъде помощник на децата.“
Директорът на СУ „Св. Климент Охридски” Маргарита Манева коментира новия образователен закон, който влезе в сила с началото на учебната година.
***
„В нашата професия екипността е основно понятие и само с него могат да се постигнат високи резултати. В нашата професия няма единаци и не може да се работи солово. Няма хора, които могат да извършат нещо и да се похвалят, че то е тяхно дело. Това е екип от над 200 човека на територията на цялата област, чиято работа е довела до получаването на тази награда.“
Директорът на РД ПБЗН в Добрич комисар Дарин Димитров бе награден с „Почетен знак - втора степен” от министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова по повод 14 септември – Деня на българския огнеборец.
***
„Хората с увреждания си остават деца и на 20, и на 40 години, а средствата, необходими за отглеждането им, растат. Ако искат да приемат и закон за евтаназията и да ги премахнат, за да не пречат. Има майки, които вече започват да се молят да погребат децата си, защото не знаят какво ще се случи с тях, след като те си заминат. Това е толкова тъжно – да чуеш майка, която отглежда тежко увреденото си дете на легло, с последни сили да се моли детето й да си замине преди нея”.
Стела Илиева – майка на 10-годишната Алекс, която страда от детска церебрална парализа и епилепсия, по време на националния протест на родителите на деца с увреждания.
***
„Вземеш ли се на сериозно, значи работата става доста несериозна. Имало е периоди, когато повечето от хората, които пишат, започват да си вярват и мислят, че кой знае какво са направили. Докато в един момент разбират, че не можеш да обещаваш, че ще пишеш по-добре. Чувал съм някои, като получат награди и казват: аз сега ще напиша още по-добре нещата. Това е абсурд.“
…
„Съвременната читалищна приказка в България е доста посредствена. Не мога да си я представя в един добър вариант.“
Поетът Сашо Серафимов, секретар на читалище "Йордан Йовков" в продължение на 20 години
***
„Културата на пазарен принцип е умряла работа. Ако ние произвеждахме всичко на английски език и това беше конкурентоспособно на световния пазар – да. Но ние говорим на български език, а той е изключително регионален език. Не можем да продаваме неща на български, даже в Македония. Не ни признават и там.
За да запазим идентичността, да запазим езика си, ние трябва, задължени сме да произвеждаме българска национална култура, а не да се ползваме от някаква друга, англоезична и френскоезична, и каквато и да е друга култура. Затова държавата трябва да има отговорност.“
…
„Не! Не бих приел с удоволствие да бъда отново министър. Бих приел само, ако културата, при това с писмена декларация, за да мога при всяко положение да я използвам, че културата е приоритет. Писмена декларация, че задължително ще се приеме стратегия за развитие на българската култура.“
Актьорът Владимир Пенев – постановчик на спектакъла „Агенти“, който бе представен през октомври в Добрич
***
„Българският учител не може да каже, че е честит и че е на мястото, което му се полага в обществото. Дано сте здрави, колеги, и да оцелеете въпреки всички безумия, които се стоварват на главите Ви!”
Ивалина Костадинова, учител с 37 - годишен стаж в СУ „Петко Р. Славейков”, на 5 октомври – Международния ден на учителя
***
„Учебниците продължават да са проблем. Така са написани, че сякаш се цели да отблъснат от знанието. Учебниците по БЕЛ са неадекватни към формата за матурата. Тежки текстови блокове, които показват неумението на своите автори да говорят с човешки думи за литература. Вече не препоръчвам купуването на учебниците им, стават само за общите уроци и биографиите.“
…
„Пелените на новия Закон за образованието показват един много младенчески и незрял период на своите създатели, в който да „гониш” и да „хващаш” е важно. Липсва нещо много просто: обща визия и перспектива за това какви хора трябва да излизат от училище и какво трябва да знаят и могат, за да имат успехи в личен и професионален план. Повечето от нещата се правят на парче и без разбиране.“
Дияна Боева, преподавател по български език и литература в Езикова гимназия, за новия Закон за предучилищното и училищното образование
***
„Ако има работници на щат, гробището ще изглежда различно. Разчитаме на хора по социалните програми. По време на интервюто от Дирекция "Социално подпомагане" донесоха списък с четири имена на хора, изпратени да работят към предприятието и по-точно на гробището. Фактически хората не могат да вършат тази работа - един е с инсулт, друг не идва и т.н. Водят се на работа, за да си получават помощите. Но работа не вършат. Възниква въпросът кого лъжем?”
Бившият директор на гробищния парк в Добрич Светлин Георгиев
***
„Профилактиката трябва да бъде част от ежедневието ни. Тя няма сезонен характер. Профилактиката е начин на живот - хранене, редуване на почивка с работа, но и удоволствието, което носи работата. Тя не трябва да ни тежи.”
Лили Манова, магистър-фармацевт
***
„Здравословният начин на живот е в основата на всичко. Аз не бих отделил и секунда от живота си, за да търся алтернатива на противогрипната ваксина. Защото не следва тя да бъде поставяна в центъра като нещо, на което да се търси алтернатива. Самата тя е алтернатива на нещо или на правилното. Трябва да се върнем към правилното.“
Д-р Румен Стойчев, създател и директор на училище за холистични методи на лечение
***
„Благодарен съм, това топли много. Защото ние - българите, за съжаление, доста бързо забравяме кой е в началото на нещата.“
Бившият кмет на Добрич Лъчезар Росенов бе отличен с два приза на годишната среща на НСОРБ.
***
„Откакто се запалих по фитнеса, научих много важни неща, които прилагам и в други сфери на живота, а не само в спорта. Когато успееш да преодолееш себе си и страховете си, знаеш, че можеш да се справиш с всичко.“
17-годишната Екатерина Върбанова от Добрич изненада всички на Републиканското първенство по културизъм и фитнес, детронирайки дългогодишната шампионка Милена Иванова в категорията Бодифитнес.
***
„Най-голямото ни желание навръх 19 октомври е политиците да не ни пречат да надграждаме направеното дотук. Нашият глас остана като глас в пустиня. Въпреки протестите, не откриваме и не открихме подкрепа от изпълнителната власт и Министерството на здравеопазването за нашите проблеми”.
Д-р Галя Василева, председател на Районната лекарска колегия в Добрич
***
„Добрият лекар мисли за човека и неговата болка. Много често я отнася и в дома си. Добрият лекар трябва да бъде честен човек. Ако той не може да реши даден здравословен проблем, може да изпрати пациента там, където той ще получи правилното лечение. Един лекар не е поливалентен. Тук става въпрос за честност и призвание.“
Кардиологът д-р Росица Матева бе номинирана от Районната лекарска колегия в Добрич за отличието "Лекар на годината".
***
„Не сме правили все още равносметка с какво. Дори изпитахме лека доза неудобство. На фона на лекари, които получават приз за дългогодишен професионален стаж. Може би, заради това, че сме от малкото Донкихотовци, дошли в Добрич. И останали в Добрич. Завърнали се в града, за да се борят с вятърни мелници.“
Семейство Желязкови – ортопедът д-р Георги Желязков и педиатърът д-р Кристина Радева – Желязкова. За първи път в Добрич лекари - младо семейство, са удостоени с грамоти за принос в медицината и медицинската практика от Районната лекарска колегия.
***
„Това, че не давам интервюта, не е съвсем точно. Не обичам да давам интервюта, в които се говори на общи теми. Според мен, е добре, когато човек има да каже нещо конкретно, тогава да говори."
Актьорът Христо Шопов в интервю за радио „Добруджа” преди гостуването си в Добрич със спектакъла „Догодина по същото време”
***
„Заредена съм с много енергия. Такава съм и в живота. Но, когато се случи да имам няколко свободни дни, в които мога да си почина, не излизам от вкъщи. Мотая се цял ден по пижама и се отпускам. Иска ми се да не мисля за нищо. Но, честно казано, това е невъзможно. За радост, професията ми е такава, че ако имаме късмета да бъдем ангажирани, нямаме почивка дори един час. Но, от друга страна, много обичаме това, което правим. И това е като вид дрога - постоянно сме заредени и в тонус. Не съм много сигурна как се чувстват хората, които употребяват наркотици, но сигурно е така.“
Лилия Маравиля партнира на Христо Шопов в „Догодина по същото време”.
***
„Има дни, в които пациентите не харесват вида или качеството на храната. Но, за съжаление, не можем да си позволим ресторантски услуги. Няма да конкретизирам, но значително по-голяма болница от нашата, в близък до Добрич град, осигурява на пациентите кетъринг срещу заплащане. Смея да твърдя, че закуската в добричката болница е много добра. По отношение на обяда - има какво да се желае в определени дни.“
Директорът на МБАЛ-Добрич, д-р Трифон Йорданов
***
„Градът ни е много хубав, но няма работа не само за младите, за никого няма. Нашият град е комунистически и за да си намериш някъде работа, трябва да си комунист. Другите спрягат глагола "мотам се". Затова и 90% от младите хора избягаха от града.“
Иван Иванов, жител на Генерал Тошево
***
„Мисля, че вече не трябва да наричаме Румен Радев генерал. Напоследък само генерали ни управляват, което не е добър знак за българската демокрация.
И ако се върнем назад, и се вслушаме в думите им: битки, борба, победа… Като че ли сме тръгнали на война.“
Социалният психолог Павел Павлов коментира резултатите от президентските избори.
***
„Много малко от служителите ми са с висше образование. Силата на висшистите не е в земеделието, погледите им са обърнати другаде. От години нямам инженер с висше образование във фермата. Наблюденията ми са, че на днешното поколение много не му се захваща с такава работа.“
…
„Виждате, че сега много хора опитват да се занимават със земеделие. Някои се провалиха, други направиха успешни стопанства. Вече има модерни машини, технологии и се провалят само онези, които не могат да си правят добре сметката.
Всичко в живота е въпрос на много труд, добра стратегия и преследване на определена цел.“
Недко Митев – носител на приза „Агробизнесмен на България” за 2016 г.
***
„Останала съм в клуб „Майчина грижа” заради очите на нашите стипендианти, които съм виждала. Това е невероятно зареждащо.“
Художникът Велина Христова
***
„Аз не съм важна, важни са песните. Те са вечните. Мен може и да ме забравят, но искам и завещавам песните ми да не се забравят.
Мисля, че съм била полезна на моя роден край. Пяла съм песните му, ставали са на крака за тях. Аз не мога да се хваля, нека се хвалят песните ми, те да се пеят."
Народната певица Верка Сидерова, която на 26 април навърши 90 години
***
„Йовковият текст е един капитал духовен, който остава, който е естествена ценност, която не се променя, но читателските нагласи се променят. И оттам идват всички тези желания да се търсят нови гледни точки. Да се откриват нови възможности за интерпретация на текстовете и това е хубаво. Ако нещо застине и остане такова, каквото е било преди 40-50 години, може би, то няма да бъде така въздействащо. А всички говорим как Йовковите послания са актуални, как текстовете вълнуват и днес. Да, един голям писател може да вълнува по различен начин в различните епохи.“
Д-р Кремена Митева – главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков” по повод 136-ата годишнина от рождението на Певеца на Добруджа
***
„С каквото мога винаги ще помагам на художествената гимнастика. Абсурдно е да се твърди, че аз преча, каквито внушения се правят в момента.
Няма клуб от страната, който да се е обърнал за помощ към мен и да не сме се отзовали. Осъзнавам каква е ситуацията в страната, осъзнавам колко е трудно за клубовете. Залата на „Герена“ винаги е отворена за всички. Тази зала не е на Нешка Робева. Държавата я е строила за нашите деца, за нашия спорт. Каквото можем, ще правим. Колкото можем, ще помагаме - докато е рекъл Господ.“
Нешка Робева
***
„Когато чуя държавата Сирия, знам, че там се е зародило християнството. А в момента наблюдаваме вълна, в която няма православни, а само мюсюлмани. Светият синод задава много интересен въпрос на управляващите в оставка: Това религиозно пречистване ли е? Кой може да даде отговор на този въпрос? Доказано е, че тук са дошли хора с цел да убиват и го правят в името на някаква свещена война. Какво означава свещена война? Кой е този Бог, който проповядва омраза, смърт? Няма такъв Бог. Бог е един на целия свят и той проповядва любов.“
Свещеник отец Петър коментира поредното обръщение на Светия синод по повод кризата с бежанците.
***
„Интересното за „Слънце зайде” е, че за първи път се прави песен, в която са смесени два фолклорни стила. Жечка Сланинкова е представител на Странджа, Ваня Вълкова – на Тракия. За много хора беше необяснимо как може да се сблъскат два фолклорни стила в една песен. А, освен това, партията на Жечка е минорна, докато на Ваня е мажорна. Като обяснявах какво искам да направя, много хора ми казаха, че едва ли ще се получи нещо. Но крайният резултат е уникална песен.“
Живко Желев не крие гордостта си след поредната награда.
След като през декември 2015 година създадената от него формация „Умай” бе отличена на Вторите годишни фолклорни награди в раздел „Вокални дуети, триа, квартети и хорове”, сега Живко Желев отново е сред призьорите в същия раздел, но заедно с Жечка Сланинкова и Ваня Вълкова.
***
„За съжаление, наблюдавам, чисто като зрител, неприятни тенденции в медиите и особено в новинарските емисии. Добрата новина – не е новина, а се превърна в популизъм. Все повече се търсят скандалите, грозното, онова, което ще даде по-голям рейтинг.
Дори и онези, които все пак опитват да вкарат в програмата си някакъв позитивизъм, изглеждат адски лековато. А и почти винаги добрите новини са премесени с някаква тъжна история.“
Боян Плачков, главен редактор на предаването на Ути Бъчваров „Животът е вкусен”
.gif)
“Българинът в Лондон след Брекзит е като българинът в Лондон преди Брекзит. Може би, малко по-развълнуван, малко по-заинтересован от политическия живот в страната. Но в общи линии неговите ежедневни занимания си вървят по старому. И както в родината ни, така и тук, българинът бива няколко вида – “врял и кипял”, “интелектуалец”, “младо листо” и смесен”.
Деляна Маринова от Добрич завърши магистратура в Англия, от няколко години живее и работи на Острова.
***
„Самата идея да се възстанови, това е в главите на много руснаци, за съжаление, oтново някаква форма на Съветския съюз с един основен човек на върха, който каквото каже - всички надолу козируват. Тази форма е тревожна. Не може милиони хора да зависят от волята на един”.
…
„На света най-важното нещо е човекът. Няма нищо по-важно от човешкия живот. Няма как партията да е по-важна от човека или Владимир Путин да е по-важен от живота на хората”.
Бившият председател на Народното събрание Александър Йорданов отговаря на въпрос може ли да между СССР на се направи аналог Сталин и Русия на Путин.
***
„Преди време, ако си спомняте, в България вървеше една реклама, че в българските кренвирши е възможно да има и месо. Защото ние си знаем, че в тях месо няма. В един момент обаче стандартите, правилата в ЕС все пак наложиха да има поне малко месо в кренвиршите. Представете си какво би било в държави, в които има много хора – „бизнесмени”, които са склонни заради печалба да лъжат своите граждани. Да им пробутват боклуци за ядене. Наскоро излезе информация, че 11 български фирми произвеждат сирене, в което няма мляко. Значи това са потенциални мошеници.
Ако ги нямаше тези брюкселски бюрократи да тропнат по масата, ние щяхме сами да се изтровим от алчност един към друг кой да направи повече пари в това време”.
Александър Йорданов
***
„Дали ще привлечем българи, или чужденци – няма никакво значение. Ако трябва от луната ще докараме състезатели, но пак ще имаме добър отбор, мога да уверя всички. Още е рано да кажем откъде ще дойдат новите играчи, но търсим най-добрите решения”.
Президентът на ВК „Добруджа 07“ Галин Господинов за селекцията през лятото
***
„Водопреносната система в Добруджа е, може би, най-сложната в цяла Европа. Проблемите в нея са заложени генетично. Когато е изграждана водоснабдителната система на суха и безводна Добруджа през 60-е години, целта е била просто да се докара вода до всяка къща. Всяко домакинство да има чешма, независимо от цената, независимо от качеството - важното е да има чешма и течаща вода. За онова време целта е била постигната. Но в днешно време тази система изобщо не отговаря на изискванията”.
Управителят на „ВиК”- Добрич, инж. Петър Калчев
***
„При подобряване на работата заплатите само ще растат. Идеята е да увеличим заплатите, но парите да отиват при онези, които имат принос за подобряване на работата, а не на калпак, както беше до сега. Вали, гърми - всеки си взема заплатата, без значение колко и какво е свършил”.
Инж. Калчев коментира новата методика на заплатите във водното дружество
***
„От това, което чух, и всичко, което усетих в залата, мога да Ви уверя, че на предстоящите президентски избори ГЕРБ ще бъде първа политическа сила в област Добрич”.
…
„Победата на ГЕРБ на предстоящите президентски избори ще даде допълнителен импулс да бъде изпълнен сегашният мандат на правителството и всички партии да се готвят за редовни парламентарни избори, които са след три години”.
Заместник-председателят на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов посети Добрич в началото на юли. На тричасово заседание с местния партиен актив бяха обсъдени резултатите на ГЕРБ в областта на последните местни избори.
***
„Друго предложение на финансовото министерство е за всеки казан да има назначен технолог, който да следи за качеството на произведената ракия.
В България има 1 600 казана за варене на ракия. От Пловдивския университет едва ли ще излязат толкова технолози в следващите 10 години. Пълен абсурд!
От 1991 г. няма нито един завод, който да произвежда ракия от плодове. Всичко е чист спирт, оцветители и есенция. Качеството е много по-занижено спрямо домашната ракия, която се вари в казаните. Но монополистите са на принципа – „не искам много, искам всичко”. Мислят си, че могат да унищожат тази вековна традиция на българина да си произвежда ракия, за да продават своята продукция. Опитват се да изкарат, че домашната ракия е отровна, че е вредна и т.н. Ако това беше вярно, България щеше да е изчезнала преди 1000 години”.
Петко Георгиев – областен координатор на сдружение „Българската домашна ракия”, и Пламен Василев – собственик на казан за ракия в село Победа коментират промените в Закона за акцизите, според които ракия може да се вари само от юли до декември, а казаните над 500 литра трябва да бъдат регистрирани като данъчни складове.
***
„Сега малко позабравихме филма за капитан Петко войвода, защото има много турски сериали. Много ми е мъчно, че почнаха комшиите да ни завземат психиката. Това не е лошо - по комшийски трябва да живеем. Но имаше една реплика на героя ми от филма Турчев - аз съм се потурчил като Турчев. Такъв аналог правя и сега с тези сериали. Не че и аз не ги гледам”.
Васил Михайлов е част от актьорския състав на постановката на Театър „Българска армия” „Да разлаеш кучетата”, която бе представена на добричка сцена през юли. Макар че Михайлов пътува все по-рядко и не дойде в Добрич, той бе любезен да даде интервю за Медийна група „Добруджа”.
***
„От баща си съм научила, че човек трябва да помага. В нашето семейство благотворителността и идеята да помагаш, когато можеш, винаги е била на почит. Мисля, че ние трябва да възпитаваме децата си в добро. Бих искала да продължа неговото дело, макар че той действаше с голям размах. Надявам се и съм сигурна, че би се гордял с нас”.
Димитрина Стоянова продължава добротворчеството на своя баща – покойния отец Стоян Иванов. Димитрина не само е част от сдружение „Аз Вярвам и Помагам”, което събира пластмасови капачки с благотворителна цел, но и вдъхновява много наши съграждани да се включат в кампанията.
***
„От два месеца - в най-горещите дни през годината, не мога да си включа бойлера. Не мога да изпера. И съм едно мръсно и просто добруджанско говедо като всички тук. Защото сме прости - мълчим и търпим”.
Веселка Димитрова от Паскалево не крие гнева си заради проблеми с водоснабдяването.
На 28 юли жители на четири добрички села – Паскалево, Росеново, Божурово и Царевец, протестираха пред „ВиК”- Добрич.
***
„Действително от „Калиакра” ни помолиха за помощ, защото победата им беше нужна на всяка цена. Личното ми мнение е, че трябваше да им помогнем, защото по този начин загуби футболът в нашия регион. Но отидохме и играхме.
А със Светослав Тодоров изобщо не съм говорил по този въпрос, защото го познавам добре и знаех какво ще последва.
След мача един наш виден политик ми звънна по телефона и ми каза, че след една година „Добруджа” ще бъде във "В" група. Човекът просто ми заяви: "Съсипахте ми бизнес за милиони, догодина ще сте във "В" група!".
И вижте докъде стигнахме. А уж говорим за спорт. Играхме феърплей, но си понесохме последствията”.
Бившият председател на УС на „Добруджа“ Валентин Василев разказва доколко победата над „Калиакра” в Каварна през май 2014 година, с която каварненци отпаднаха от "Б" група, предопредели съдбата на „Добруджа”.
***
„Когато човек се отпусне малко, му се случват разни неща. Затова гледам да не се отпускам. Оставила съм всичко на природата, на Бог. Аз съм в ръцете на Бог, тъй като живея втори живот. Но вярвам в него. Следвам пътя на Васил Левски, когото винаги си нося в душата и на снимка си го нося.
Няма как да забравя самолетната катастрофа от 1971 година, защото е много тежък случай. Щом си погледна челото на огледалото, ръцете, краката, не мога да не си спомня. Обаче го приемам за нормално, защото е написано отгоре на кого какво ще му се случи - дали хубаво, дали лошо. Пък и не може да е винаги хубаво”.
Народната певица Янка Рупкина гостува в Добрич през август като част от националното турне „Вечните народни песни на България”.
***
„Това, което правим, е за живите, но и в много голяма степен за паметта на загиналите. Военноисторическата реконструкция е доста скъпо хоби. Но моралното удовлетворение, което получаваме - благодарността на хората и паметта на предците ни, не може да се сравни с нищо друго”.
Д-р Добрин Добрев – председател на Регионален клуб “46-и пехотен Добрички полк”.
На 27 и 28 август Добрич беше домакин на най-мащабното военноисторическо събитие в България – международен фестивал, посветен на 100-годишнината от Добричката епопея.
***
„Мога да ги изброя почти всички директори на болницата в Добрич. Но проблемът е, че списъкът е много дълъг. Имаше период, в който ги сменяха на две години. В последните години отново има много чести смени - предимно политически, които не водят до нищо добро. Ами и в цялото здравеопазване - 20 министъра се смениха. Затова ни е такова дереджето”.
Доц. Ташо Ташев е сред инициаторите, ангажирали се с организирането на честването на 150-годишнината на болницата в Добрич.
***
„Ако искаш да бъдеш приятел с един човек, няма значение какъв език говори и от коя държава е. Винаги ще намериш общ език”.
Шера от Добрич за приятелството си с атрактивната кубинка Кармен Естрейя (на снимката), която съдбата отведе до ул. „Ген. Столетов” в Добрич.
***
„И в Хавана улиците не са в много добро състояние, но се ремонтират. А тук са ужасни. Опасни са и за колите, но и за децата, които играят. Страхувам се, когато видя някое от децата да бяга по улицата, защото може да падне и да се нарани. Надявам се да ги оправят.
В началото ми направи впечатление колко много празни къщи има в района. Kак младите не се грижат за по-възрастните си родители. В Хавана къщите са пренаселени. Младите се грижат за възрастните".
Кубинката Кармен Естрейя за впечатленията си от Добрич и България
***
„Не е нужно да си богат, за да обиколиш света. Да пътешестваш не изисква много пари, по-скоро изисква добра организация и планиране. Нашите пътувания нямат нищо общо с три, четири и петзвездните хотели. Важно е да има легло и топла вода”.
За семейство Жени и Стефан Русеви пътешествията по света са страст, на която се отдават вече шеста година.
***
„Ще работя още повече. Ще взема поредната награда на следващия фестивал. И ще седна да изпия една ракия с една салата… и това е! Животът продължава!”.
Хореографът Александър Александров отговаря на въпроса как ще се почувства, ако не му бъде присъдено званието „Почетен гражданин”.
***
„Мечтите ми се сбъднаха в Америка, защото хората там са по-толерантни и по-добри, за съжаление. Моята детска мечта беше да живея, без да имам някакви скрупули, комплекси и задръжки.
Преди 11 месеца родих сина си. И сега, когато се прибирам тук, това, което ми направи впечатление, е, че първата реакция на близки мои роднини беше: „А, ти си напълняла!”. Изненадах се, защото първото нещо, което хората по света виждат е щастието на човека, усмивката му, а не това, че е напълнял или пък му е побеляла косата.“
…
„Много от познатите ми имат деца на възраст, в която трябва да вземат решение, и споделят следното: „Моето дете рисува много хубаво. Но какво ще прави с това рисуване? Аз го насърчавам да се занимава с математика”.
„Аз мисля, че децата трябва да се поощряват в това, което обичат да правят. В Америка имам познато семейство, което няма много възможности. Но пък синът им обича балета и танцува много добре. Те продадоха цялото си имущество и го записаха в балетната школа в Ню Йорк. И така той сбъдва мечтата си. Насърчавайте децата! Ако детето иска да е музикант, запишете го да свири. Може да не стане велик музикант, но ще знаете, че е щастливо.“
…
„Аристокрацията има същите проблеми като останалите хора. Ревност, мнителност, недоверие към другите, но няма толкова много битови проблеми. Тя не гледа телевизия, а слуша музика, чете книги. Това е нещото, което най-много ме впечатли в тази ми работа. Бях насърчена да чета, да се интересувам от изкуство и литература”.
Мария Атанасова е от Добрич, но от 13 години живее в Америка, където сбъдва мечтите си. Години наред работи като личен асистент на наследницата на козметичния гигант „Джонсън и Джонсън” Индия Блейк.
***
„Всеки човек има невероятни възможности и лимит, за които обаче не подозира. Обикновено хората не съумяват да го достигнат, защото не са достатъчно мотивирани или имат една страхова бариера, която не могат да преодолеят.“
Добричлийката Милица Мирчева – първата българка, участвала в маратон на най-престижния спортен форум - Олимпийските игри.
***
„Проблемът ни на нас - българите, е, че много се оплакваме. Вместо това - да запретнем ръкави. Да не спим до 10 часа, а да ставаме по изгрев слънце. Ако работим повече, България ще блесне като градина. Имах гости от Италия преди дни и останаха удивени. Те очаквали някаква мизерия. Защото това е, което се говори по медиите в Италия. Казаха, че, ако не са някои ключови моменти от нашата история, то България щяла да бъде като Швейцария. Аз обаче мисля, че, ако българинът се осъзнае и то скоро, можем да постигнем да станем Швейцария на Балканите.“
Добричлийката Венета Ненкова, която от 20 години живее в Рим, е основател на Българско училище в италианската столица. От години Ненкова е и лицензиран преводач за Ватикана.
***
„Това беше къртовски труд, който ни костваше страшно много усилия, лично време. Часове, в които трябваше да почиваме или да ги посвещаваме на семействата си, ние работихме по тази книга. Единственото, което ни крепеше, е онова чувство на удовлетворение, когато дойде някой да търси свой родственик, и ти веднага успееш да му дадеш информация. Това ни поддържаше. Направихме го за хората, но най-вече за паметта на нашите войници. Защото не знаем нищо за по-голямата част от загиналите на Добруджанския фронт, освен това къде всъщност са погребани. Тези безкръстни повече от 15 хиляди български гробове в Северна Добруджа, които са били най-брутално и умишлено унищожени от румънските власти”.
Историкът Радослав Симеонов по време на представянето на книгата "Те загинаха за Добруджа". Историческият труд бе представен в деня на откриването на паметника на ген. Иван Колев - 7 септември. Книгата съдържа15 468 имена на загинали български войници и офицери в Първата световна война, дали живота си за Добруджа. Албумът има 882 страници и е дългогодишен усърден труд на историците Петър Бойчев и Радослав Симеонов от музеите в Тутракан и Добрич.
***
„Забелязала съм, че е много по-лесно на семействата да се изпишат хапчета, отколкото да намалят т.нар. "бели отрови" - сол и захар. Предпочитат да пият хапчета, вместо да ограничат солта, например. Страшно много сол се консумира в България. Даже хлябът ни е прекалено солен. А нуждата на всеки човек за един ден е около 5-6 грама - една щипка.
Ние – медиците, сме длъжници на хората, защото трябва всеки ден да агитираме и да говорим против затлъстяването. Да призоваваме децата да спортуват. Стоят с часове пред компютъра, малко време спят.
Като дойде дете с хипертония и мога да си представя как се храни цялото семейство вкъщи - баници, пържени храни. Всеки знае, че най-вредните храни са най-вкусни, но това е световен проблем.“
Проф. Маргарита Цонзарова, специалист по детска кардиология
***
„Ако човек не е готов за промяна, то той не е готов да прогресира. В него има провокации и неясноти, но той поставя в центъра на образователната подготовка ученика, дори в чисто физически смисъл. Именно затова в нашето училище от тази година ще бъдат премахнати подиумите, за да се избегне визуалното поставяне на учителя над ученика. Учителят трябва да бъде помощник на децата.“
Директорът на СУ „Св. Климент Охридски” Маргарита Манева коментира новия образователен закон, който влезе в сила с началото на учебната година.
***
„В нашата професия екипността е основно понятие и само с него могат да се постигнат високи резултати. В нашата професия няма единаци и не може да се работи солово. Няма хора, които могат да извършат нещо и да се похвалят, че то е тяхно дело. Това е екип от над 200 човека на територията на цялата област, чиято работа е довела до получаването на тази награда.“
Директорът на РД ПБЗН в Добрич комисар Дарин Димитров бе награден с „Почетен знак - втора степен” от министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова по повод 14 септември – Деня на българския огнеборец.
***
„Хората с увреждания си остават деца и на 20, и на 40 години, а средствата, необходими за отглеждането им, растат. Ако искат да приемат и закон за евтаназията и да ги премахнат, за да не пречат. Има майки, които вече започват да се молят да погребат децата си, защото не знаят какво ще се случи с тях, след като те си заминат. Това е толкова тъжно – да чуеш майка, която отглежда тежко увреденото си дете на легло, с последни сили да се моли детето й да си замине преди нея”.
Стела Илиева – майка на 10-годишната Алекс, която страда от детска церебрална парализа и епилепсия, по време на националния протест на родителите на деца с увреждания.
***
„Вземеш ли се на сериозно, значи работата става доста несериозна. Имало е периоди, когато повечето от хората, които пишат, започват да си вярват и мислят, че кой знае какво са направили. Докато в един момент разбират, че не можеш да обещаваш, че ще пишеш по-добре. Чувал съм някои, като получат награди и казват: аз сега ще напиша още по-добре нещата. Това е абсурд.“
…
„Съвременната читалищна приказка в България е доста посредствена. Не мога да си я представя в един добър вариант.“
Поетът Сашо Серафимов, секретар на читалище "Йордан Йовков" в продължение на 20 години
***
„Културата на пазарен принцип е умряла работа. Ако ние произвеждахме всичко на английски език и това беше конкурентоспособно на световния пазар – да. Но ние говорим на български език, а той е изключително регионален език. Не можем да продаваме неща на български, даже в Македония. Не ни признават и там.
За да запазим идентичността, да запазим езика си, ние трябва, задължени сме да произвеждаме българска национална култура, а не да се ползваме от някаква друга, англоезична и френскоезична, и каквато и да е друга култура. Затова държавата трябва да има отговорност.“
…
„Не! Не бих приел с удоволствие да бъда отново министър. Бих приел само, ако културата, при това с писмена декларация, за да мога при всяко положение да я използвам, че културата е приоритет. Писмена декларация, че задължително ще се приеме стратегия за развитие на българската култура.“
Актьорът Владимир Пенев – постановчик на спектакъла „Агенти“, който бе представен през октомври в Добрич
***
„Българският учител не може да каже, че е честит и че е на мястото, което му се полага в обществото. Дано сте здрави, колеги, и да оцелеете въпреки всички безумия, които се стоварват на главите Ви!”
Ивалина Костадинова, учител с 37 - годишен стаж в СУ „Петко Р. Славейков”, на 5 октомври – Международния ден на учителя
***
„Учебниците продължават да са проблем. Така са написани, че сякаш се цели да отблъснат от знанието. Учебниците по БЕЛ са неадекватни към формата за матурата. Тежки текстови блокове, които показват неумението на своите автори да говорят с човешки думи за литература. Вече не препоръчвам купуването на учебниците им, стават само за общите уроци и биографиите.“
…
„Пелените на новия Закон за образованието показват един много младенчески и незрял период на своите създатели, в който да „гониш” и да „хващаш” е важно. Липсва нещо много просто: обща визия и перспектива за това какви хора трябва да излизат от училище и какво трябва да знаят и могат, за да имат успехи в личен и професионален план. Повечето от нещата се правят на парче и без разбиране.“
Дияна Боева, преподавател по български език и литература в Езикова гимназия, за новия Закон за предучилищното и училищното образование
***
„Ако има работници на щат, гробището ще изглежда различно. Разчитаме на хора по социалните програми. По време на интервюто от Дирекция "Социално подпомагане" донесоха списък с четири имена на хора, изпратени да работят към предприятието и по-точно на гробището. Фактически хората не могат да вършат тази работа - един е с инсулт, друг не идва и т.н. Водят се на работа, за да си получават помощите. Но работа не вършат. Възниква въпросът кого лъжем?”
Бившият директор на гробищния парк в Добрич Светлин Георгиев
***
„Профилактиката трябва да бъде част от ежедневието ни. Тя няма сезонен характер. Профилактиката е начин на живот - хранене, редуване на почивка с работа, но и удоволствието, което носи работата. Тя не трябва да ни тежи.”
Лили Манова, магистър-фармацевт
***
„Здравословният начин на живот е в основата на всичко. Аз не бих отделил и секунда от живота си, за да търся алтернатива на противогрипната ваксина. Защото не следва тя да бъде поставяна в центъра като нещо, на което да се търси алтернатива. Самата тя е алтернатива на нещо или на правилното. Трябва да се върнем към правилното.“
Д-р Румен Стойчев, създател и директор на училище за холистични методи на лечение
***
„Благодарен съм, това топли много. Защото ние - българите, за съжаление, доста бързо забравяме кой е в началото на нещата.“
Бившият кмет на Добрич Лъчезар Росенов бе отличен с два приза на годишната среща на НСОРБ.
***
„Откакто се запалих по фитнеса, научих много важни неща, които прилагам и в други сфери на живота, а не само в спорта. Когато успееш да преодолееш себе си и страховете си, знаеш, че можеш да се справиш с всичко.“
17-годишната Екатерина Върбанова от Добрич изненада всички на Републиканското първенство по културизъм и фитнес, детронирайки дългогодишната шампионка Милена Иванова в категорията Бодифитнес.
***
„Най-голямото ни желание навръх 19 октомври е политиците да не ни пречат да надграждаме направеното дотук. Нашият глас остана като глас в пустиня. Въпреки протестите, не откриваме и не открихме подкрепа от изпълнителната власт и Министерството на здравеопазването за нашите проблеми”.
Д-р Галя Василева, председател на Районната лекарска колегия в Добрич
***
„Добрият лекар мисли за човека и неговата болка. Много често я отнася и в дома си. Добрият лекар трябва да бъде честен човек. Ако той не може да реши даден здравословен проблем, може да изпрати пациента там, където той ще получи правилното лечение. Един лекар не е поливалентен. Тук става въпрос за честност и призвание.“
Кардиологът д-р Росица Матева бе номинирана от Районната лекарска колегия в Добрич за отличието "Лекар на годината".
***
„Не сме правили все още равносметка с какво. Дори изпитахме лека доза неудобство. На фона на лекари, които получават приз за дългогодишен професионален стаж. Може би, заради това, че сме от малкото Донкихотовци, дошли в Добрич. И останали в Добрич. Завърнали се в града, за да се борят с вятърни мелници.“
Семейство Желязкови – ортопедът д-р Георги Желязков и педиатърът д-р Кристина Радева – Желязкова. За първи път в Добрич лекари - младо семейство, са удостоени с грамоти за принос в медицината и медицинската практика от Районната лекарска колегия.
***
„Това, че не давам интервюта, не е съвсем точно. Не обичам да давам интервюта, в които се говори на общи теми. Според мен, е добре, когато човек има да каже нещо конкретно, тогава да говори."
Актьорът Христо Шопов в интервю за радио „Добруджа” преди гостуването си в Добрич със спектакъла „Догодина по същото време”
***
„Заредена съм с много енергия. Такава съм и в живота. Но, когато се случи да имам няколко свободни дни, в които мога да си почина, не излизам от вкъщи. Мотая се цял ден по пижама и се отпускам. Иска ми се да не мисля за нищо. Но, честно казано, това е невъзможно. За радост, професията ми е такава, че ако имаме късмета да бъдем ангажирани, нямаме почивка дори един час. Но, от друга страна, много обичаме това, което правим. И това е като вид дрога - постоянно сме заредени и в тонус. Не съм много сигурна как се чувстват хората, които употребяват наркотици, но сигурно е така.“
Лилия Маравиля партнира на Христо Шопов в „Догодина по същото време”.
***
„Има дни, в които пациентите не харесват вида или качеството на храната. Но, за съжаление, не можем да си позволим ресторантски услуги. Няма да конкретизирам, но значително по-голяма болница от нашата, в близък до Добрич град, осигурява на пациентите кетъринг срещу заплащане. Смея да твърдя, че закуската в добричката болница е много добра. По отношение на обяда - има какво да се желае в определени дни.“
Директорът на МБАЛ-Добрич, д-р Трифон Йорданов
***
„Градът ни е много хубав, но няма работа не само за младите, за никого няма. Нашият град е комунистически и за да си намериш някъде работа, трябва да си комунист. Другите спрягат глагола "мотам се". Затова и 90% от младите хора избягаха от града.“
Иван Иванов, жител на Генерал Тошево
***
„Мисля, че вече не трябва да наричаме Румен Радев генерал. Напоследък само генерали ни управляват, което не е добър знак за българската демокрация.
И ако се върнем назад, и се вслушаме в думите им: битки, борба, победа… Като че ли сме тръгнали на война.“
Социалният психолог Павел Павлов коментира резултатите от президентските избори.
***
„Много малко от служителите ми са с висше образование. Силата на висшистите не е в земеделието, погледите им са обърнати другаде. От години нямам инженер с висше образование във фермата. Наблюденията ми са, че на днешното поколение много не му се захваща с такава работа.“
…
„Виждате, че сега много хора опитват да се занимават със земеделие. Някои се провалиха, други направиха успешни стопанства. Вече има модерни машини, технологии и се провалят само онези, които не могат да си правят добре сметката.
Всичко в живота е въпрос на много труд, добра стратегия и преследване на определена цел.“
Недко Митев – носител на приза „Агробизнесмен на България” за 2016 г.
***
„Останала съм в клуб „Майчина грижа” заради очите на нашите стипендианти, които съм виждала. Това е невероятно зареждащо.“
Художникът Велина Христова
***
„Аз не съм важна, важни са песните. Те са вечните. Мен може и да ме забравят, но искам и завещавам песните ми да не се забравят.
Мисля, че съм била полезна на моя роден край. Пяла съм песните му, ставали са на крака за тях. Аз не мога да се хваля, нека се хвалят песните ми, те да се пеят."
Народната певица Верка Сидерова, която на 26 април навърши 90 години
***
„Йовковият текст е един капитал духовен, който остава, който е естествена ценност, която не се променя, но читателските нагласи се променят. И оттам идват всички тези желания да се търсят нови гледни точки. Да се откриват нови възможности за интерпретация на текстовете и това е хубаво. Ако нещо застине и остане такова, каквото е било преди 40-50 години, може би, то няма да бъде така въздействащо. А всички говорим как Йовковите послания са актуални, как текстовете вълнуват и днес. Да, един голям писател може да вълнува по различен начин в различните епохи.“
Д-р Кремена Митева – главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков” по повод 136-ата годишнина от рождението на Певеца на Добруджа
***
„С каквото мога винаги ще помагам на художествената гимнастика. Абсурдно е да се твърди, че аз преча, каквито внушения се правят в момента.
Няма клуб от страната, който да се е обърнал за помощ към мен и да не сме се отзовали. Осъзнавам каква е ситуацията в страната, осъзнавам колко е трудно за клубовете. Залата на „Герена“ винаги е отворена за всички. Тази зала не е на Нешка Робева. Държавата я е строила за нашите деца, за нашия спорт. Каквото можем, ще правим. Колкото можем, ще помагаме - докато е рекъл Господ.“
Нешка Робева
***
„Когато чуя държавата Сирия, знам, че там се е зародило християнството. А в момента наблюдаваме вълна, в която няма православни, а само мюсюлмани. Светият синод задава много интересен въпрос на управляващите в оставка: Това религиозно пречистване ли е? Кой може да даде отговор на този въпрос? Доказано е, че тук са дошли хора с цел да убиват и го правят в името на някаква свещена война. Какво означава свещена война? Кой е този Бог, който проповядва омраза, смърт? Няма такъв Бог. Бог е един на целия свят и той проповядва любов.“
Свещеник отец Петър коментира поредното обръщение на Светия синод по повод кризата с бежанците.
***
„Интересното за „Слънце зайде” е, че за първи път се прави песен, в която са смесени два фолклорни стила. Жечка Сланинкова е представител на Странджа, Ваня Вълкова – на Тракия. За много хора беше необяснимо как може да се сблъскат два фолклорни стила в една песен. А, освен това, партията на Жечка е минорна, докато на Ваня е мажорна. Като обяснявах какво искам да направя, много хора ми казаха, че едва ли ще се получи нещо. Но крайният резултат е уникална песен.“
Живко Желев не крие гордостта си след поредната награда.
След като през декември 2015 година създадената от него формация „Умай” бе отличена на Вторите годишни фолклорни награди в раздел „Вокални дуети, триа, квартети и хорове”, сега Живко Желев отново е сред призьорите в същия раздел, но заедно с Жечка Сланинкова и Ваня Вълкова.
***
„За съжаление, наблюдавам, чисто като зрител, неприятни тенденции в медиите и особено в новинарските емисии. Добрата новина – не е новина, а се превърна в популизъм. Все повече се търсят скандалите, грозното, онова, което ще даде по-голям рейтинг.
Дори и онези, които все пак опитват да вкарат в програмата си някакъв позитивизъм, изглеждат адски лековато. А и почти винаги добрите новини са премесени с някаква тъжна история.“
Боян Плачков, главен редактор на предаването на Ути Бъчваров „Животът е вкусен”
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.66908 BGN
1 GBP = 2.26579 BGN
1 CHF = 2.09157 BGN
