Александър Петров: За мен е важно да не се отделям от родното си място - тук са корените ми

Александър Петров е на 15 години, ученик в Езикова гимназия „Гео Милев”в  Добрич.
Започва да пише стихове и есета още във втори клас.
През тази година издаде дебютната си книга „Следобедна усмивка”. Стихосбирката съдържа 32 творби, обединени в три цикъла  – стихове за Отечеството, апострофи, цикъл с послания за приятелството, любовта и пътя.
Александър Петров е носител на множество награди от литературни конкурси. Член е на Клуба за творческо писане „Литературната къща” с ръководител Генка Петрова. Освен от поезията, той е изкушен и от музиката, и по-специално от поп пеенето. Александър е сред 60-те участници в детското музикално шоу „Големите надежди“ през 2014 г. по Нова ТВ. И един от 15-те селектирани български участници в конкурса за детска песен на Евровизия 2016. Член е на Клуба на „Успелите деца за 2015 г.” на фондация „Димитър Бербатов“, номиниран за Годишните награди „Успелите деца на България“ на фондацията за 2016 г.
През миналия месец Александър, заедно с Рени Хинева, се нареди сред 20-те деца с поименни награди от общо 420 участници в детския литературен конкурс „Искри” на БНР.
 
 - Само на 15 години, а се занимаваш с толкова много неща, при това успешно. Няма да ни стигне времето да изброим наградите и успехите ти. Как постигаш всичко това?
Старая се да съчетавам всички дейности, като се организирам. А освен това опитвам и да ги комбинирам. Така че да се получава един цялостен продукт.
- Ще започнем отзад напред. От Клуба за творческо писане „Литературната къща” с ръководител Генка Петрова. Това е мястото, където се съхранява и развива литературният ти талант. За да се стигне до наградата, заедно с Рени Хинева, в най–стария и авторитетен български конкурс за детско литературно творчество – „Искри” на БНР…
В конкурса участваха повече от 420 деца от три континента. Имаше творби от Великобритания, Испания, Италия, Обединени Арабски Емирства, САЩ, Турция, Украйна и др. Бяха избрани едва 20 деца, които получихме поименни награди.
- С какво впечатлихте журито? Какво представихте в конкурса?
Аз участвах с три от моите последни стихотворения, които не са включени в книгата. Явно са се харесали на журито. Надявам се да достигнат до по-голяма аудитория.
- Ти си част от сплотения колектив на Елена Карабельова в Студиото за поп рок певци „Сарандев” към Общинския младежки център. Имаш и множество музикални награди…
Винаги, когато имам време извън училище, отделям внимание на музиката. Това е моето хоби, доставя ми много голямо удоволствие. „Литературната къща” и студиото си приличат по това, че и на двете места творим, създаваме изкуство. Опитваме се да го предадем на хората и по този начин да ги докоснем.
- Кога осъзна, че в теб има толкова много талант? Откога започна да пееш, да пишеш толкова добре? Доколко и семейната среда ти даде тази основа?
С литература започнах да се занимавам още от 2 клас. Тогава изпратих едно мое есе в национален конкурс и спечелих втора награда. Това ми даде стимул да продължавам да се занимавам с писане. При всички срещи с различни хора събирам впечатления, не спирам да пиша и така се стигна до първата ми книга.
- Избрал ли си вече бъдещето? В каква посока си решен да продължиш?
Все още не съм решил с какво искам да се занимавам. Но вече много сериозно обмислям това. Надявам се всички мои таланти да се съчетаят и взаимно да си помагат.
- Имаш ли свободно време извън тези изкуства, на които си се отдал в този етап от живота си? Какво обичаш да правиш?
Доставя ми огромно удоволствие да излизам с приятели. Да се забавляваме – истински, по детски. Защото с годините ежедневието ни става все по-натоварено и става все по-трудно да се почувстваме свободни като деца.
- Ти изпълняваш по чудесен начин песента на Васил Найденов „Болката отляво”, с много чувство. Разбираш ли я?
Да, разбира се. Това са емоции, които вече съм изпитвал и продължавам да изпитвам. Тази песен е изключително специална за мен. Още в момента, в който започнах да я правя, тя ме докосна. Усещането беше невероятно.
- Какво друго ти се пее?
Има много хубави български песни, които бих искал да изпея. Надявам се във времето да започна да изпълнявам и съвременни парчета. Всеки човек трябва да търси начин да докосне публиката. А по-голямата част от съвременната публика слуша съвременна музика.
- Добре ли се чувстваш в Добрич?
Да. Много добре се чувствам. Градът е много интересен. Пълен със специални хора…
- Но много специално го напускат особено младите хора. Решил ли си какво ще учиш след Езикова гимназия?
Надявам се в областта, в която искам да се занимавам, да имам шанса да го правя в България. За мен е важно човек да не се отделя от родното си място. Тук са корените ни, спомените ни, приятелите ни, близки и роднини. Трудно бих се отделил от това място.
 

Коментирайте