Благодарност към лекарите от Кардиологично отделение в болницата в Добрич

Благодарности към медиците от Кардиологично отделение на МБАЛ  отправя  дългогодишният  математик, преподавател и  общественик Коста Коларов. В проникновено писмо до МГ"Добруджа" той пише:
Със свито сърце скоро научих, че в момента 153 000 българи и българки  са с болни сърца.Какво означава това-може да почувства само някой от тези хиляди люде.
Аз съм един от тях.Ние съществуваме, доживяваме още някоя и друга годинка, само благодарение на това, че в града ни има лекари , посветени на коварните сърдечни болести.
В нещастието ми с болестите  обаче има и светъл лъч. Съседка и добра приятелка ни е опорен лекар  от Кардиологично отделение. Това е д-р Тодорка Василева. Тя правеше всичко възможно, за да не допусне влошаване. Направи всичко по-силите си със слушалка и  апарат за мерене на кръвно. Тя достигна до заключение, че влизането ми в болница е неизбежно.Благодаря ти, Доре! Благодаря и от името на голямото ми семейство!
Ако трябва да отговоря с реципрочни действия, аз не зная какво да сторя.Съизмеримост с твоето внимание не мога да осигуря.
Още в приемната на „Спешна помощ“ ме посрещна една млада, нежна, синеока  и приятна лекарка- д-р Николаева. Тя разбираемо и не многословно ми обясни, какво е състоянието ми и как да  се държа, за да им съдействам. Това си поведение младата лечителка не промени до края на петдневния ми престой в болницата. Благодаря  Ви, д-р Николаева! Пожелавам Ви да бъдете все така лъчезарна, многознаеща, доволна от работата си, никой никога да не види мрачна сянка върху красивото Ви лице.Вие не трябва да се оплаквате от живота, защото сте творец, защото сте млад творец от бъдещето на България! Жорж Санд е казал:“Да живееш  щастливо е изкуство“ Пожелавам ежедневно да се докосваш до него!
Екипът на Кардиологично отделение е съставен от можещи млади момичета. Сестрите са нежни и сръчни.Повече от представата ми за сръчност.Непрекъснато ругаех, „че ми източват благородната синя кръв, за да я влеят във вените на плебеи с с червена кръв.“ Те обаче, така и не обръщаха внимание и дупчеха…. Само от лявата ми ръка взеха 12 пъти кръв. „Не се оплаквайте на нас, а на лекарите!“, беше  естественият им отговор.
Бих искал да напиша и за главния лекар на отделението д-р Арабаджиев.Далеч съм от това да давам оценка за професионалните му качества. Те се оглеждат  в отношението му с другия персонал. В тях виждате изключителна коректност и уважение към всички и всичко. За д-р Абаджиев може да се съди и като се надникне и в общото състояние на отделението. Там цари чистота, ред, добър ред, здрава медицинска техника, сръчни медицински сестри и работещи санитарки.
Медици дерзайте!Добричлии, така трябва да бъде! Това е начина!
Прилагам за край на моята благодарствена  история и един битовизъм с надеждата да ви усмихна.
В деня в който трябваше да ме изпишат при мен дойде една от сестрите:“Коста, от едното хапче трябва да пиеш само по ¾ на ден.Ти разбираш ли що е това ¾ хапче?“ Изпратих я с развеселен поглед. След още час при мен дойде друга сестра:“Коста, ти знаеш ли, че ¾ хапче е половин хапче плюс четвъртинка или цяло без една четвъртинка? И знаеш ли как се получава една четвъртинка?
Горките момичета!В заобикалящата ни клоака те непрекъснато общуват с пациенти затъпели от идеи за светло бъдеще, от недоимък и бездействие. Болка, до червено.

На 24 април съседното до моето легло беше заето от Яшар.
„На 63 години и десет дни, плочкаджия“-представи ми се той, между постоянните охкания и молби да му дадат да яде.“Гладен съм, бе хора“, викаше Яшар.Пристигна доста шумно в 22.20 часа. Суматохата около него беше пълна, а той все крещеше ,че има кремвирши.“Не трябва да ядеш!“,  убеждаваха го сестрите, докато го омотаваха в техните си жици. Към 4.00 часа положението се влоши. Сестрите говореха възбудено, по различни телефони, призоваваха лекари за нещо. Чух думата –коронарография. Отнесоха Яшар по-долу.След 50-60 минути го върнаха.Вече утихнал. На сутринта ми казва „Бате,  този път прескочих трапа“.
-Така е, Яшаре.Да не мислиш,  че това стана защото Господ много те обича? Ако не бяха тези с белите престилки, знаещи и можещи, щеше да си на небето. Та те бръкнаха в сърцето ти ,човече, за да го разгледат отвътре…..
-Така е, така е ….
-Е щом е така, Вие защо се държите дивашки и само ги ругаете? Слушай сега. Заставаш пред тях с наведена глава и само мълвиш:Благодаря Ви!Благодаря Ви!
Другото е тъпоумие, както не пускате децата си на училище…
Аз Коста и Яшар се обръщаме към всички добричлии, произнасяли Хипократова клетва:Поклон! Нужни сте ни! Бъдете честити! Сбъднете всичкото от Вас желано!
Май- 2019      гр.Добрич
                                                                                                                                                                С уважение и преклонение Коста Коларов

Коментирайте