България е последна в ЕС по усещане за независимост на съдебната система

България и Словакия са на последното място в Европейския съюз по усещане за независимост на съдебната система. Това сочат данните от Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2015 г., който публикува Европейската комисия в понеделник. В документа се съдържа обзор на качеството, независимостта и ефикасността на правосъдните системи на държавите членки.

България е сред страните с най-малко висящи дела на първа инстанция, както и сред тези, в които първоинстанционните съдилища решават най-бързо граждански, търговски и административни дела. При делата за несъстоятелност у нас решаването на подобни дела отнема повече от три години, което е сред най-дългите срокове в Евросъюза. От данните прави впечатление още, че българските магистрати са сред тези, които преминават през най-малко специализирани обучения за европейското законодателство.

Страната ни е последна в Европейския съюз и по средства на глава от населението, които отделя за съдилищата – у нас те са под 20 евро на човек годишно, докато в Люксембург, който води класацията, сумата надхвърля 140 евро.

В глобален план се наблюдава подобрение на ефективността на правосъдните системи в държавите членки. Положението обаче се различава значително за различните държави членки и показатели. За реализирането на ползите от реформата в правосъдните системи е необходимо време.

В по-голямата част от държавите членки над 20 % от съдиите са преминали текущо обучение по право на ЕС или по право на други държави членки. Това равнище е значително над годишната цел от 5 % за практикуващите юристи, които трябва да бъдат обучени, с цел постигане до 2020 г. на целта от 50 %.

По-голямата част от държавите членки предоставят безплатен онлайн достъп за широката общественост до съдебни решения по граждански и търговски дела.

Колкото по-висока е съдебната инстанция, толкова по-малък е дялът на жените съдии. Макар да се наблюдава положителна тенденция при дяла на жените професионални съдии на първа и втора инстанция, то при върховните съдилища в повечето държави членки трябва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на равнопоставеност между половете на ниво 40—6 0 %.

Източник:Народно събрание