Днес се навършват 101 години от рождението на Маестро Захари Медникаров. По този повод бяха поднесени цветя пред паметната плоча на Маестрото в двора на Хоровата школа на ул. „Славянска“. Всеки желаещ може до 12.30 ч. да разгледа и работния кабинет на изтъкнатия хоров диригент и Почетен гражданин на Добрич.
Това беше един много голям празник за града. Маестро Медникаров посрещаше гости цял ден. Така диригентът на хор „Добруджански звуци“ Елвира Пастърмаджиева описа рождените дни на Медникаров. Тя призна, че той не е бил човек на забавленията. И като празнуваше беше строг. Към края на живота си се отпусна малко. Започна наистина да се забавлява и аз се радвах на това, сподели още Пастърмаджиева. По думите й животът му е преминал в тези две сгради. Идваше пръв и си тръгваше последен, посочи тя.
В кабинета му, който е запазен в автентичния му вид, може да се види отливка от ръцете му, която е направена посмъртно в деня на погребението през 2007 г.
Изключително голяма отговорност е да ръководя този хор. Аз мога само от разкази да черпя от всичко, което е дал и завещал. Наистина давам всичко от себе си, както аз, така и целият екип, да можем да продължим да развиваме това дело, заяви Габриела Павлова-Писанова, която сега е начело на детски хор „Маестро Захари Медникаров“.
Елвира Пастърмаджиева отбеляза, че има жени в хор „Добруджански звуци“, които са започнали още на 6 години в детския хор. Вече са на 60-70 и продължават да пеят. Тази любов към хоровото изкуство е създадена и култивирана от Маестро Медникаров. Той направи така, че и в града като цяло това изкуство да бъде ценено. Опасявам се ние – последователите му да не изпуснем тази любов в града към нашето изкуство. Засега я поддържаме, въпреки че е много трудно предвид отлива от класиката като цяло, каза още Пастърмаджиева. Тя уточни, че през детския хор от създаването му са минали около 10 000 деца, част от които после са се влели в хор „Добруджански звуци“.
Репортаж на Михаил Добромиров и Петър Петров
Това беше един много голям празник за града. Маестро Медникаров посрещаше гости цял ден. Така диригентът на хор „Добруджански звуци“ Елвира Пастърмаджиева описа рождените дни на Медникаров. Тя призна, че той не е бил човек на забавленията. И като празнуваше беше строг. Към края на живота си се отпусна малко. Започна наистина да се забавлява и аз се радвах на това, сподели още Пастърмаджиева. По думите й животът му е преминал в тези две сгради. Идваше пръв и си тръгваше последен, посочи тя.
В кабинета му, който е запазен в автентичния му вид, може да се види отливка от ръцете му, която е направена посмъртно в деня на погребението през 2007 г.
Изключително голяма отговорност е да ръководя този хор. Аз мога само от разкази да черпя от всичко, което е дал и завещал. Наистина давам всичко от себе си, както аз, така и целият екип, да можем да продължим да развиваме това дело, заяви Габриела Павлова-Писанова, която сега е начело на детски хор „Маестро Захари Медникаров“.
Елвира Пастърмаджиева отбеляза, че има жени в хор „Добруджански звуци“, които са започнали още на 6 години в детския хор. Вече са на 60-70 и продължават да пеят. Тази любов към хоровото изкуство е създадена и култивирана от Маестро Медникаров. Той направи така, че и в града като цяло това изкуство да бъде ценено. Опасявам се ние – последователите му да не изпуснем тази любов в града към нашето изкуство. Засега я поддържаме, въпреки че е много трудно предвид отлива от класиката като цяло, каза още Пастърмаджиева. Тя уточни, че през детския хор от създаването му са минали около 10 000 деца, част от които после са се влели в хор „Добруджански звуци“.
Репортаж на Михаил Добромиров и Петър Петров