Евроскептицизмът – последното, от което Европа има нужда в момента

В съвременния глобален свят недоверието в бъдещето на Европейския съюз е последното, от което страните-членки имат нужда. Защото именно този скептицизъм може да разруши бъдещето на всяка една от тях. Неформалната засега уговорка между лидерите на Германия, Франция, Испания и Италия за Европейски съюз на две скорости е вторият осезаем знак след Брекзит, че евроскептицизмът застрашава бъдещето на страните от Съюза - особено на тези от неговата географска периферия, където попада и България.
На фона на терористичните атаки, на които страни от Европейския съюз (ЕС) стават мишени в последната година и половина, евроскептицизмът нараства.
През юни 2016 г. в Обединеното кралство бе проведен и референдум за излизане от Съюза, който се оказа успешен след няколкомесечна медийна и политически провокирана дезинформация. Евроскептичните британски политици лъжеха, че ще изпълнят неща, които не може да бъдат изпълнени и от които се отрекоха още на следващия ден след оповестяването на резултата от референдума (например това, че вноските за членството в ЕС може да бъдат прехвърлени към здравеопазването).
Тази тенденция се забелязва далеч не само на Острова. Политици с радикални възгледи - както крайнолеви, така и крайнодесни такива – активно настройват хората в страните-членки против Съюза. Това случва не без съдействието на разпространяващи дезинформация медии. Тенденциозно се внушава недоверие към институциите на ЕС, които в антиевропейското говорене се асоциират най-често с бюрократизъм, с тромавост и с лабилност да се справят с актуалните предизвикателства.
Но дали наистина това е така? Защо тези събития се случват на Европа точно в този момент? И дали водещите глобални сили (САЩ, Русия и Китай) всъщност нямат взаимна изгода от това?
В Европа днес няма нито една глобална сила
Преди Втората световна война Европа винаги е била люлка и център на човешката цивилизация. Но след нейния край континентът е напълно опустошен, а влиянието върху него е поделено между двете водещи тогава велики сили - Съединените американски щати (САЩ) и Съюза на съветските социалистически републики (СССР).
Иначе казано, от Втората световна война насам Европа вече не е водещ фактор в установяването на глобалните перспективи. До 1989 г. „центровете на света“ са ситуриани в Вашингтон и Москва. След разпадането на Източния блок се ускорява процесът по разширяване на Европейския съюз. Така Брюксел малко по малко се установява като все по-значим фактор в глобалната икономика и политика. За да може Европа да продължи процеса по утвърждаване като глобална сила, тя обезателно трябва да остане обединена и дори да ускори развоя на европейската интеграция.
Кои са глобалните сили, сред които ЕС трябва да се вмести?
Днес САЩ се спрягат като хегемон от много съвременни мислители. Но все повече са тези сред тях (например американският политолог и социолог от полски произход Збигнев Бжеженски), които смятат, че САЩ вече не са хегемон. Макар и господството на Вашингтон да намялява все повече с напредъка на други глобални сили (които са посочени по-долу), САЩ все още са водещата глобална сила – както в икономическо, така и във военно отношение. Населението на страната е 318,9 милиона души.
Китай представлява втората икономическа сила в света, като населението на страната е най-многобройното и се равнява на 1,357 милиарда души. Макар и икономическият растеж на страната понастоящем да не е чак толкова голям, колкото е бил преди няколко години, според анализ от журналиста Майк Патон, публикуван в списание Forbes, през 2018 г. се очаква стойността на нейния брутен вътрешен продукт (БВП) да задмине стойността на този на САЩ. Тоест очаква се в близките години азиатската страна да се превърне във водещата световна икономическа сила. А според класация на Global Firepower, Китай е третата военна сила в света след САЩ и Русия. Няма никакво съмнение, че Пекин се явява главният актьор и провокатор на бъдещия нов многополюсен глобален модел.
Руската федерация e втората най-могъща военна сила след Съединените щати, като населението

Коментирайте