С поднасяне на венци и цвета на паметника „Защитата на Каварна“ крайморският град отбеляза 143 години от освобождението си от османско владичество.
На този ден не е пролята кръв, но това освобождение трябва да се разглежда в контекста на Каварненската самозащита срещу нападанията на башибозуците от лятото на 1877 г., отбеляза в интервю за медийна група „Добруджа“ директорът на Исторически музей – Каварна Пенко Георгиев.
На 4 февруари 1878 г. 15-ти Казашки полк под командването на ген. Янов е посрещнат в центъра на града от представителя на османската власт Саид бей, който предава своята сабя. Извършва се мирно предаване на властта, тъй като той е бил почитан от местното население, защото въвежда ред след кървавите зверства на башибозуците. Затова временната руска власт в Добруджа го оставя за управител на града. Заради доброто си отношение към българите, при завръщането си в Истанбул Саид бей получава смъртна присъда, обясни Пенко Георгиев.
Казашките войници пък са настанени в малкото неопожарени къщи в Каварна по това време. Собственикът на единствената останала двуетажна къща в града Желязко Куюмджиев доброволна я преотстъпва за лазарет, в който са лекувани руските воини.
Сватбата-погребение – голямата атракция в годишната изложба с археологическите находки в страната от сезон 2020, която бе открита преди 2 седмици в Националния исторически музей в София, ще се завърне в Каварна в началото на лятото – през май или най-късно през юни. Най-новите открития на нос Калиакра отново първо ще бъдат изложение във фоайето на Община Каварна, където се радват на голям интерес от гражданите, след което ще останат за постоянно в местния музей, обясни директорът му Пенко Георгиев. В него вече е експониран уникалният златен пръстен-печат, за който се предполага, че е принадлежал на внука на Добротица, който бе открит на нос Калиакра през 2019 г. при разкопките под ръководството на директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова.
През 2020 г. бяха открити още богати средновековни гробове, сред които гроб на 13-14-годишно момиче, погребано със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни нишки и дрехи, изработени от скъпи платове. Това е рядко срещаният погребален обред „Сватба–погребение“, при който сгодената девойка е починала преди бракосъчетанието и е погребана като булка.
Снимка: Димитър Апостолов
На този ден не е пролята кръв, но това освобождение трябва да се разглежда в контекста на Каварненската самозащита срещу нападанията на башибозуците от лятото на 1877 г., отбеляза в интервю за медийна група „Добруджа“ директорът на Исторически музей – Каварна Пенко Георгиев.
На 4 февруари 1878 г. 15-ти Казашки полк под командването на ген. Янов е посрещнат в центъра на града от представителя на османската власт Саид бей, който предава своята сабя. Извършва се мирно предаване на властта, тъй като той е бил почитан от местното население, защото въвежда ред след кървавите зверства на башибозуците. Затова временната руска власт в Добруджа го оставя за управител на града. Заради доброто си отношение към българите, при завръщането си в Истанбул Саид бей получава смъртна присъда, обясни Пенко Георгиев.
Казашките войници пък са настанени в малкото неопожарени къщи в Каварна по това време. Собственикът на единствената останала двуетажна къща в града Желязко Куюмджиев доброволна я преотстъпва за лазарет, в който са лекувани руските воини.
Сватбата-погребение – голямата атракция в годишната изложба с археологическите находки в страната от сезон 2020, която бе открита преди 2 седмици в Националния исторически музей в София, ще се завърне в Каварна в началото на лятото – през май или най-късно през юни. Най-новите открития на нос Калиакра отново първо ще бъдат изложение във фоайето на Община Каварна, където се радват на голям интерес от гражданите, след което ще останат за постоянно в местния музей, обясни директорът му Пенко Георгиев. В него вече е експониран уникалният златен пръстен-печат, за който се предполага, че е принадлежал на внука на Добротица, който бе открит на нос Калиакра през 2019 г. при разкопките под ръководството на директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова.
През 2020 г. бяха открити още богати средновековни гробове, сред които гроб на 13-14-годишно момиче, погребано със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни нишки и дрехи, изработени от скъпи платове. Това е рядко срещаният погребален обред „Сватба–погребение“, при който сгодената девойка е починала преди бракосъчетанието и е погребана като булка.
Снимка: Димитър Апостолов