С наближаването на Сирни Заговезни, в много части на страната се организират кукерски фестивали. В община Тервел кукерството е обичай, характерен за две от селата – Честименско и Безмер. За да познават децата от Тервел този обичай и символиката му, от Общината са аранжирали композиция с кукери върху големия фонтан в град Тервел. Кукерите са изработени от Добринка Цонева - образователен медиатор в ДГ“Здравец“ в гр.Тервел, с помощта на персонала на детското заведение.
„Веднъж годишно мъжете от различни краища на страната, които се обличат като странни създания, участват във фестивала и изпълняват специфичен вид фолклорни танци. Обичаят „Кукери“ из българските земи датира от времето на траките, когато бил празнуван през дните, посветени на тракийския бог на веселието Дионис с цел да се отпразнува началото на новата земеделска година и във връзка с оранта. Кукерите празнуват факта, че зимата отминава и настъпва плодовитата пролет.
Клубът за автентичен фолклор и етнография при ЦПЛР „Малкият принц“ , организиран от Росица Стратиева, през 2007 година записа разказа на покойния вече Стоян Камбуров от с. Честименско за провеждането на обичая в миналото. Ето го и него: „В нашето село Кукеровден е на деня след Сирни заговезни. Кукерите са ергени от селото. Предварително дълго време всеки сам или с помощта на близките подготвя своя костюм и маска. Всеки слага на кръста си колан със закачени хлопки, траки, звънци, носят и дървени геги. Самата маска се прави от вълнен плат и кожа, на която са направени страшни очи, уста със зъби от тиквени семки и изплезен език, нос от дръжка на кратуна, рога. Цялата маска е украсена с пера от петел, патица, фазан. Интересното е, че до веждите маската трябва да изразява злото, а над веждите доброто – на челото се слага слънце, червен и бял конец, наниз от пендари…
Така подготвени всички участници в обичая – персонажът е кукер, който оглавява групата, булка, циганин и кукери, съпровождани от музикант, тръгват рано сутринта. По пътя закачат с гегите си булки, деца, моми и ги гонят. Кукерската група ходи от къща на къща и гони с танците и шума от траките лошото. Стопаните им дават пари, жито, брашно – кой каквото има. Привечер дружината отива на мегдана и играе хоро. След това кукерите си разделят събраното и вечерта устройват угощение. Този обичай се играе за плодородие и прогонване на злите сили…“
През последните години обичаят в с. Честименско не се отбелязва. Това се прави в село Безмер, но маските на момчетата не са толкова богати и екзотични. Въпреки това, традицията продължава да се предава.
„Веднъж годишно мъжете от различни краища на страната, които се обличат като странни създания, участват във фестивала и изпълняват специфичен вид фолклорни танци. Обичаят „Кукери“ из българските земи датира от времето на траките, когато бил празнуван през дните, посветени на тракийския бог на веселието Дионис с цел да се отпразнува началото на новата земеделска година и във връзка с оранта. Кукерите празнуват факта, че зимата отминава и настъпва плодовитата пролет.
Клубът за автентичен фолклор и етнография при ЦПЛР „Малкият принц“ , организиран от Росица Стратиева, през 2007 година записа разказа на покойния вече Стоян Камбуров от с. Честименско за провеждането на обичая в миналото. Ето го и него: „В нашето село Кукеровден е на деня след Сирни заговезни. Кукерите са ергени от селото. Предварително дълго време всеки сам или с помощта на близките подготвя своя костюм и маска. Всеки слага на кръста си колан със закачени хлопки, траки, звънци, носят и дървени геги. Самата маска се прави от вълнен плат и кожа, на която са направени страшни очи, уста със зъби от тиквени семки и изплезен език, нос от дръжка на кратуна, рога. Цялата маска е украсена с пера от петел, патица, фазан. Интересното е, че до веждите маската трябва да изразява злото, а над веждите доброто – на челото се слага слънце, червен и бял конец, наниз от пендари…
Така подготвени всички участници в обичая – персонажът е кукер, който оглавява групата, булка, циганин и кукери, съпровождани от музикант, тръгват рано сутринта. По пътя закачат с гегите си булки, деца, моми и ги гонят. Кукерската група ходи от къща на къща и гони с танците и шума от траките лошото. Стопаните им дават пари, жито, брашно – кой каквото има. Привечер дружината отива на мегдана и играе хоро. След това кукерите си разделят събраното и вечерта устройват угощение. Този обичай се играе за плодородие и прогонване на злите сили…“
През последните години обичаят в с. Честименско не се отбелязва. Това се прави в село Безмер, но маските на момчетата не са толкова богати и екзотични. Въпреки това, традицията продължава да се предава.