В традиционния православен календар дните от 15 до 17 юли са посветени на Свети Кирик и Юлита, Мъченица Юлия и Света Марина. В традиционния народен календар това са най-горещите дни и са познати под името „Горещници”, каза пред медийна група „Добруджа” Лена Кирилова – главен уредник на Етнографска къща, Добрич.
Огънят като проекция на небесното светило Слънцето е древен култов символ и присъства в много от календарните и семейните празници, казва Кирилова. Огънят има двойнствена природа според традиционните представи. От една страна той има животворна, но от друга – разрушителна мощ. Той може да прогонва зли сили, да пречиства, да бъде символ на топлина и благодат, но от друга страна огнената стихия може да доведе до много разрушения, допълни тя.
Особено значение от тези три дни имат първият и третият горещник. 15 юли е денят, в който всички огнища трябва да бъдат загасени. А на 17 юли – Денят на Огнена Марина той отново трябва да бъде запален със специален обред, разказа етнографът.
Смята се, че на тези дни, както и на 20 юли – Илинден, е забранена всякаква полска и домашна работа. Съществува легенда, според която един човек отива на нивата си на 17 юли да жъне, Света Марина се ядосва, подпалва нивата и едва когато човекът й се моли за прошка – пожарът угасва, допълни Лена Кирилова.
Горещниците са свързани и с гадания. Трите дни са наречени на трите зимни месеци – януари, февруари и март. Според това какво ще е времето през тези дни се гадае каква ще бъде и зимата. Това ни посочва традиционното мислене на човека, който макар и в най-горещите дни мисли за бъдещето и за това, което ще му донесе природата, каза уредникът Кирилова.
Репортаж на Анна Николова и Стефан Калев
Огънят като проекция на небесното светило Слънцето е древен култов символ и присъства в много от календарните и семейните празници, казва Кирилова. Огънят има двойнствена природа според традиционните представи. От една страна той има животворна, но от друга – разрушителна мощ. Той може да прогонва зли сили, да пречиства, да бъде символ на топлина и благодат, но от друга страна огнената стихия може да доведе до много разрушения, допълни тя.
Особено значение от тези три дни имат първият и третият горещник. 15 юли е денят, в който всички огнища трябва да бъдат загасени. А на 17 юли – Денят на Огнена Марина той отново трябва да бъде запален със специален обред, разказа етнографът.
Смята се, че на тези дни, както и на 20 юли – Илинден, е забранена всякаква полска и домашна работа. Съществува легенда, според която един човек отива на нивата си на 17 юли да жъне, Света Марина се ядосва, подпалва нивата и едва когато човекът й се моли за прошка – пожарът угасва, допълни Лена Кирилова.
Горещниците са свързани и с гадания. Трите дни са наречени на трите зимни месеци – януари, февруари и март. Според това какво ще е времето през тези дни се гадае каква ще бъде и зимата. Това ни посочва традиционното мислене на човека, който макар и в най-горещите дни мисли за бъдещето и за това, което ще му донесе природата, каза уредникът Кирилова.
Репортаж на Анна Николова и Стефан Калев
Коментирайте
1 USD = 1.87844 BGN
1 GBP = 2.35062 BGN
1 CHF = 2.10939 BGN
