В изложбата „Морето“ са включени произведения на художници юбиляри. Това са четирима автори, които през 2024 г. имат годишнини и са със забележителен принос в българското изкуство – Атанас Попов (1894-1980), Христо Каварналиев (1894-1951), Георги Баев (1924-2007), Никола М. Даскалов (1924-2001). Техни творби се съхраняват във фонда на галерията. Включените в експозицията картини са обединени от темата за морето, каза за медийна група „Добруджа“ Милена Алджабари – гл. уредник в Художествена галерия - Добрич.
Художниците принадлежат към различни поколения, родени от края на XIX век до 20-те години на XX век, и в определен период от творчеството си са свързани с морската стихия и разработват сюжета, като го пречупват през призмата на собствените си художествени търсения. Всеки от тях оставя следа в голямата картина на новосъздаващата се маринистична традиция в младото българско изкуство след Освобождението.
Двама от тях са родни през 1994 г. – Христо Каварналиев и Атанас Попов.
Каварналиев е роден 1894 г. във Варна. Завършил е Националната художествената академия. През 1934 г. Христо Каварналиев, получава голямо признание в луксозното издание по случай 50 години българско изкуство след Освобождението, където Андрей Протич пише за него като един от тримата български маринисти заедно с Александър Мутафов и Йордан Кювлиев: „Най-голямо разнообразие на морето, с неговите брегове и платноходите, и най-голямо движение на водата, разбунтувана до бесуване стихия, дава Христо Каварналиев.“ Последвалите изяви утвърждават художника, като един от най-бележитите представители на маринистиката в България. Той е голям родолюбец и радетел за освобождението на Южна Добруджа. Особено емоционален момент за него е гостуването му в Добрич с изложба от 100 платна (1929).
Атанас Попов, роден през 1894 г. в село Паскалево, Добричко, е художник, театрален деец, сценограф и режисьор, чиято дейност е свързана с културния живот на Добрич от 1928 г. до 1958 г. През 1928 г., след завършването на Художествената академия и факултета по философия в Букурещ, се завръща в Добрич и основава първата българска театрална трупа „ Студия“, която по-късно прераства в Добрички общински театър, на който е дългогодишен директор, постановчик и сценограф.
За роденият в Бургас през 1924 г. Георги Баев - Джурлата морето също е съдба и житейска посветеност. Още през 1961 г. той получава Първата награда на национална младежка изложба за картината „Рибарски мрежи“. Постепенно през годините морето, брегът, рибарските мрежи и лодките губят конкретните си очертания и се превръщат в символи. Морето – синьо, зелено, виолетово, черно и постоянното присъствие на брега с рибарските мрежи и лодките, където човекът е само сянка, усещане, намек, сякаш някой току що е излязъл от кадъра, за да не наруши баланса на композицията, която с времето става все по-изчистена и все по-разпознаваема за автора. Джурлата остава докрай верен на родния Бургас, дори когато след големия пожар през 1983 г. му предлагат ателие в София. Изгорели са подготвените за изложба повече от 200 картини. От пепелището се ражда изключително силната изложба под мотото „Обикновен фашизъм“.
Никола М. Даскалов е роден през 1924 г. във Варна. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" в годините от 1944 г. до 1948 г. Живописец, приложник, художник - изпълнител в Българска кинематография - отдел „Мултипликация". От 1950 до 1953 г. работи в издателство „Народна просвета“. Художник и главен художник в сп. Българска фотография (1957-1972) с прекъсвания. Проектант и изпълнител в Природонаучните музеи в Добрич, Варна, Тервел, Бургас, Исторически музей - Балчик, Художествена галерия - Балчик, Музей на медицината - Варна. Даскалов работи в жанровете на пейзажа и натюрморта. Урежда множество самостоятелни изложби в страната и чужбина.
Много различни са авторите, чиито произведения могат да се видят в изложбата „Морето“ в добричката галерия. Експозицията дават възможност да се види морето от четири различни гледни точки на много талантливи художници, каза още Милена Алджабари. Тя добави още, че с тематичната експозиция, която ще остане подредена до средата на месец декември, се бяга от клишето, че морски изложби се правят през лятото. И за четиримата художници морската стихия е символ на творческата свобода, обобщи тя.
Репортаж на Галина Бозукова и Петър Петров
.gif)
Художниците принадлежат към различни поколения, родени от края на XIX век до 20-те години на XX век, и в определен период от творчеството си са свързани с морската стихия и разработват сюжета, като го пречупват през призмата на собствените си художествени търсения. Всеки от тях оставя следа в голямата картина на новосъздаващата се маринистична традиция в младото българско изкуство след Освобождението.
Двама от тях са родни през 1994 г. – Христо Каварналиев и Атанас Попов.
Каварналиев е роден 1894 г. във Варна. Завършил е Националната художествената академия. През 1934 г. Христо Каварналиев, получава голямо признание в луксозното издание по случай 50 години българско изкуство след Освобождението, където Андрей Протич пише за него като един от тримата български маринисти заедно с Александър Мутафов и Йордан Кювлиев: „Най-голямо разнообразие на морето, с неговите брегове и платноходите, и най-голямо движение на водата, разбунтувана до бесуване стихия, дава Христо Каварналиев.“ Последвалите изяви утвърждават художника, като един от най-бележитите представители на маринистиката в България. Той е голям родолюбец и радетел за освобождението на Южна Добруджа. Особено емоционален момент за него е гостуването му в Добрич с изложба от 100 платна (1929).
Атанас Попов, роден през 1894 г. в село Паскалево, Добричко, е художник, театрален деец, сценограф и режисьор, чиято дейност е свързана с културния живот на Добрич от 1928 г. до 1958 г. През 1928 г., след завършването на Художествената академия и факултета по философия в Букурещ, се завръща в Добрич и основава първата българска театрална трупа „ Студия“, която по-късно прераства в Добрички общински театър, на който е дългогодишен директор, постановчик и сценограф.
За роденият в Бургас през 1924 г. Георги Баев - Джурлата морето също е съдба и житейска посветеност. Още през 1961 г. той получава Първата награда на национална младежка изложба за картината „Рибарски мрежи“. Постепенно през годините морето, брегът, рибарските мрежи и лодките губят конкретните си очертания и се превръщат в символи. Морето – синьо, зелено, виолетово, черно и постоянното присъствие на брега с рибарските мрежи и лодките, където човекът е само сянка, усещане, намек, сякаш някой току що е излязъл от кадъра, за да не наруши баланса на композицията, която с времето става все по-изчистена и все по-разпознаваема за автора. Джурлата остава докрай верен на родния Бургас, дори когато след големия пожар през 1983 г. му предлагат ателие в София. Изгорели са подготвените за изложба повече от 200 картини. От пепелището се ражда изключително силната изложба под мотото „Обикновен фашизъм“.
Никола М. Даскалов е роден през 1924 г. във Варна. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" в годините от 1944 г. до 1948 г. Живописец, приложник, художник - изпълнител в Българска кинематография - отдел „Мултипликация". От 1950 до 1953 г. работи в издателство „Народна просвета“. Художник и главен художник в сп. Българска фотография (1957-1972) с прекъсвания. Проектант и изпълнител в Природонаучните музеи в Добрич, Варна, Тервел, Бургас, Исторически музей - Балчик, Художествена галерия - Балчик, Музей на медицината - Варна. Даскалов работи в жанровете на пейзажа и натюрморта. Урежда множество самостоятелни изложби в страната и чужбина.
Много различни са авторите, чиито произведения могат да се видят в изложбата „Морето“ в добричката галерия. Експозицията дават възможност да се види морето от четири различни гледни точки на много талантливи художници, каза още Милена Алджабари. Тя добави още, че с тематичната експозиция, която ще остане подредена до средата на месец декември, се бяга от клишето, че морски изложби се правят през лятото. И за четиримата художници морската стихия е символ на творческата свобода, обобщи тя.
Репортаж на Галина Бозукова и Петър Петров
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
