Пожарите в защитени зони, като Дуранкулашкото езеро, не са случайни инциденти и се случват непрекъснато. Причините могат да са различни, но крайният резултат са щети за растителността и животинските видове в района. Подобен е и случаят с пожара, при който изгоряха 15 декара тръстики в защитена зона Дуранкулашко езеро на 5 февруари. Това каза за медийна група „Добруджа“ Андрей Ралев от Сдружение за дива природа (СДП) „Балкани“.
Той е категоричен, че посегателствата върху тези места са непрекъснати - опожаряването им се случва всяка година през различни сезони, освен това често влажните зони биват пресушавани, засипвани и застроявани.
От СДП „Балкани“ напомнят, че само преди няколко години, големи пожари унищожиха сериозна част от различни защитени зони у нас - Драгоманското блато (където изгоря 80% от растителността), Дуранкулашкото езеро, бившето Стралджанско блато и "Калимок - Бръшлен".
Почистването чрез изгаряне на тръстиковите масиви в тези защитени зони е строго забранено от българското законодателство. Въпреки това, влажните зони пламват всяка година.
Андрей Ралев каза, че често причините за тези пожари са намаляване на популацията на комарите, разчистване на терена с цел бъдещо застрояване или пък палене на растителността от ловци, за да се улеснят в преследването на дивеча. Това са само част от възможните причини, но всички пожари те водят до загиването на много земноводни, влечуги, безгръбначни животни, а понякога и дребни бозайници, които се озовават в капана на огнената стихия.
Освен това, в зависимост от сезона, растителността може да не се възстанови достатъчно и така много птици да останат без места за гнездене. Проблем е и пепелта, която може да доведе до еутрофикация, т.е. замърсяване на водата, и може да изчезнат рибите.
Нарушава се балансът в екосистемата и това може да доведе до повече вредители като комарите, например, каза Ралев. Той заяви, че до момента не знае да има санкционирани за палежи в защитени зони, но се надява в бъдеще това да се промени.
Много от влажните зони, срещу които има ежегодни посегателства, са под няколко защити - като Натура 2000 зони, като защитени местности, като Рамсарски места, които страната ни е идентифицирала като важни за опазване с оглед подписаната конвенция.
И все пак много важни за биоразнообразието места у нас все още нямат необходимата защита. На този фон припомняме, че една от общо 14-те активни наказателни процедури на Европейската комисия срещу България в сектора "Околна среда" е именно за необявяване на зоните от природозащитната мрежа "Натура 2000" със заповеди, които задават конкретни режими и цели за опазване. Това важи за 194 от общо 229 територии, съобщават от СДП „Балкани“.
ВИДЕО: Коалиция "За да остане природа в България"
.gif)
Той е категоричен, че посегателствата върху тези места са непрекъснати - опожаряването им се случва всяка година през различни сезони, освен това често влажните зони биват пресушавани, засипвани и застроявани.
От СДП „Балкани“ напомнят, че само преди няколко години, големи пожари унищожиха сериозна част от различни защитени зони у нас - Драгоманското блато (където изгоря 80% от растителността), Дуранкулашкото езеро, бившето Стралджанско блато и "Калимок - Бръшлен".
Почистването чрез изгаряне на тръстиковите масиви в тези защитени зони е строго забранено от българското законодателство. Въпреки това, влажните зони пламват всяка година.
Андрей Ралев каза, че често причините за тези пожари са намаляване на популацията на комарите, разчистване на терена с цел бъдещо застрояване или пък палене на растителността от ловци, за да се улеснят в преследването на дивеча. Това са само част от възможните причини, но всички пожари те водят до загиването на много земноводни, влечуги, безгръбначни животни, а понякога и дребни бозайници, които се озовават в капана на огнената стихия.
Освен това, в зависимост от сезона, растителността може да не се възстанови достатъчно и така много птици да останат без места за гнездене. Проблем е и пепелта, която може да доведе до еутрофикация, т.е. замърсяване на водата, и може да изчезнат рибите.
Нарушава се балансът в екосистемата и това може да доведе до повече вредители като комарите, например, каза Ралев. Той заяви, че до момента не знае да има санкционирани за палежи в защитени зони, но се надява в бъдеще това да се промени.
Много от влажните зони, срещу които има ежегодни посегателства, са под няколко защити - като Натура 2000 зони, като защитени местности, като Рамсарски места, които страната ни е идентифицирала като важни за опазване с оглед подписаната конвенция.
И все пак много важни за биоразнообразието места у нас все още нямат необходимата защита. На този фон припомняме, че една от общо 14-те активни наказателни процедури на Европейската комисия срещу България в сектора "Околна среда" е именно за необявяване на зоните от природозащитната мрежа "Натура 2000" със заповеди, които задават конкретни режими и цели за опазване. Това важи за 194 от общо 229 територии, съобщават от СДП „Балкани“.
ВИДЕО: Коалиция "За да остане природа в България"
Видео:
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
