Даниел Бодичев, който е известен с дърворезбите върху отрязани дървета в град Добрич отново има вдъхновение и за творчеството си този път е избрал бреза до Драматичен театър „Йордан Йовков”.
Моето хоби е паркова дърворезба и каменоделство, споделя пред медийна група „Добруджа” Даниел Бодичев. Преди 15-20 години направих изсъхналите дървета в градския парк, вместо да ги отрежат или да се ползват за огрев. Всяко дърво дори и изсъхнало, има жив ствол, допълва той.
Негови творби може да видите на Дамбата в Балчик - камъните, които са издялани. А на дърворезбата му може да се насладите разхождайки се из парка, по центъра и около болницата.
Той определя стила си като варваро-езически или пещерен модернизъм. Споделя, че по-лесно се прави чудовище, защото никой не е виждал как изглежда то наистина. Този път избягах малко от стила си. Театърът е важна културна институция в нашия град и затова издялах две маски на дървото. Надявам се, когато го довърша да намеря средства да го грундирам и лакирам, споделя Бодичев.
Искам да направя нещо, което да остане след мен, казва дърворезбарят. Повечето млади, които минават покрай мен, ми се възхищават и ми се радват. На повечето им е приятно, но не всички възприемат стила ми, допълва той.
Репортаж на Анна Николова и Преслав Димитров
Моето хоби е паркова дърворезба и каменоделство, споделя пред медийна група „Добруджа” Даниел Бодичев. Преди 15-20 години направих изсъхналите дървета в градския парк, вместо да ги отрежат или да се ползват за огрев. Всяко дърво дори и изсъхнало, има жив ствол, допълва той.
Негови творби може да видите на Дамбата в Балчик - камъните, които са издялани. А на дърворезбата му може да се насладите разхождайки се из парка, по центъра и около болницата.
Той определя стила си като варваро-езически или пещерен модернизъм. Споделя, че по-лесно се прави чудовище, защото никой не е виждал как изглежда то наистина. Този път избягах малко от стила си. Театърът е важна културна институция в нашия град и затова издялах две маски на дървото. Надявам се, когато го довърша да намеря средства да го грундирам и лакирам, споделя Бодичев.
Искам да направя нещо, което да остане след мен, казва дърворезбарят. Повечето млади, които минават покрай мен, ми се възхищават и ми се радват. На повечето им е приятно, но не всички възприемат стила ми, допълва той.
Репортаж на Анна Николова и Преслав Димитров