Сборник с научни публикации „Регионалните изследвания – извори, методи, перспективи” ще бъде представен в Добрич на 10 юли. Публикациите, намерили място в сборника са част от докладите, представени на научната конференция, правела се в Добрич на 7 и 8 юли 2023 г. Във форума взеха участие изключително авторитетни учени – специалисти по история на българските земи и народ в периода XV-XIX век. Акцент е поставен върху новите извори, методи и перспективи пред регионалните изследвания, касаещи историята на българските земи и народ в периода ХV – XIX век. Проектът има за цел да повиши професионалната квалификация на служителите в двата музея, специалисти в периода XV – XIX век, чрез развитието и надграждането на изследователската мрежа за регионални изследвания.
Сборникът включва статии на учени от България и Гърция, на представители на академичните среди от няколко университета и БАН и на специалисти от историческите музеи в страната. Авторите представят своите научни дирения в различни регионални теми, които доскоро се считаха за не толкова съществени за историческата наука: преплетената история на регионалните структури, главно на чифлиците; превратностите на времето и съдбата на крепостта/града Червен XV-XIX в: ролята на титлата „капъджъбаши” и вписването на българите в османския елит през XIX в. На базата на неизползвани досега източници сборникът ще повдигне завесата на немалко процеси и събития в историята на българските земи през османския период като имотното състояние на тревненци според имперските данъчни регистри и военната структура в каазата Ески Джумая /Търговище/ през 19-ти век. Представена е и ролята на документалното наследство на чуждите консулски мрежи на Балканите. В сборника попадат и теми от новата история – за колективизацията и краят на чифликчийството в Добруджа, както и съвременни музеологични проблеми, като този за музеите на Възраждането и техните публики.
Сред авторите личат имената на представители от академичните среди на няколко университета и БАН и на специалисти от историческите музеи в страната. В своите доклади учени и музейни специалисти представят новооткрити извори, касаещи регионалната история, съвременните методи на проучване и перспективите пред музеите като институции за изследване на миналото на регионите и съхраняване на местната памет.
Съставители на сборника са чл.кор. проф.дин Иван Русев от Икономически университет – Варна и Института по балканистика на БАН, доц. д-р Гергана Георгиева от Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий”, доц. д-р Николай Тодоров – директора на Регионален исторически музей – Силистра и гл.ас.д-р Петър Добрев от Софийския университет. Рецензенти са проф. дин Милко Палангурски от Великотърновския университет и гл.ас. д-р Делян Русев. Сборникът е издаден от Издателска къща „Тендрил”.
Изданието е резултат от три значими научни прояви – поредица от онлайн лекции, дискусионен семинар в Силистра и конференцията в Добрич, в рамките на проект „Повишаване на капацитета на музейните специалисти в РИМ-Силистра и РИМ-Добрич, чрез развитието на изследователска мрежа за регионални изследвания“, финансиран от Национален фонд „Култура”. Сборникът ще бъде представен на 10 юли от 17 ч. в зала „Възраждане” в Художествената галерия.
Сборникът включва статии на учени от България и Гърция, на представители на академичните среди от няколко университета и БАН и на специалисти от историческите музеи в страната. Авторите представят своите научни дирения в различни регионални теми, които доскоро се считаха за не толкова съществени за историческата наука: преплетената история на регионалните структури, главно на чифлиците; превратностите на времето и съдбата на крепостта/града Червен XV-XIX в: ролята на титлата „капъджъбаши” и вписването на българите в османския елит през XIX в. На базата на неизползвани досега източници сборникът ще повдигне завесата на немалко процеси и събития в историята на българските земи през османския период като имотното състояние на тревненци според имперските данъчни регистри и военната структура в каазата Ески Джумая /Търговище/ през 19-ти век. Представена е и ролята на документалното наследство на чуждите консулски мрежи на Балканите. В сборника попадат и теми от новата история – за колективизацията и краят на чифликчийството в Добруджа, както и съвременни музеологични проблеми, като този за музеите на Възраждането и техните публики.
Сред авторите личат имената на представители от академичните среди на няколко университета и БАН и на специалисти от историческите музеи в страната. В своите доклади учени и музейни специалисти представят новооткрити извори, касаещи регионалната история, съвременните методи на проучване и перспективите пред музеите като институции за изследване на миналото на регионите и съхраняване на местната памет.
Съставители на сборника са чл.кор. проф.дин Иван Русев от Икономически университет – Варна и Института по балканистика на БАН, доц. д-р Гергана Георгиева от Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий”, доц. д-р Николай Тодоров – директора на Регионален исторически музей – Силистра и гл.ас.д-р Петър Добрев от Софийския университет. Рецензенти са проф. дин Милко Палангурски от Великотърновския университет и гл.ас. д-р Делян Русев. Сборникът е издаден от Издателска къща „Тендрил”.
Изданието е резултат от три значими научни прояви – поредица от онлайн лекции, дискусионен семинар в Силистра и конференцията в Добрич, в рамките на проект „Повишаване на капацитета на музейните специалисти в РИМ-Силистра и РИМ-Добрич, чрез развитието на изследователска мрежа за регионални изследвания“, финансиран от Национален фонд „Култура”. Сборникът ще бъде представен на 10 юли от 17 ч. в зала „Възраждане” в Художествената галерия.