Стамболийски - актуалният реформатор 100 години от гибелта му

Стамболийски с право може да бъде наречен син на освободена България - роден е на 1 март 1879 г., първата година след Руско-Турската освободителна война.
Никой не е предполагал тогава, че на Стоимен от село Славовица, наречен още Стамболийски, защото ходил няколко пъти на гурбет до Цариград - „Стамбола града голяма” - ще се роди младенец, който един ден ще порасне и ще стане Александър Стамболийски - министър-председател на България, смел общественик и реформатор.
Никой не е предполагал също, че неговия житейски кръг ще се затвори насилствено и трагически след 44 г. във вилата му край родната Славовица.
През времето на своето кратко, почти 3-годишно управление, той провежда мащабни реформи и прави много повече от стореното през нашия 30-годишен мъчителен преход.
Някои казват, че Стамболийски счупва писалката със златен писец, когато подписва несправедливия Ньойски договор през 1919 г. Президентът на САЩ Уидроу Уилсън бил толкова възмутен от реваншизма на своите европейски съюзници, че напуснал конференцията в Париж, преди приключване на преговорите. Подписването неслучайно се състояло в Парижкото предградие Ньой сюр Сен, в замъка на рицаря Балдуин Фландърски, починал безславно, след като бил пленен от цар Калоян през 1207 г. След подписването французите надменно заявили пред българската делегация: „Най-после граф дьо Ньой беше отмъстен!”.
Стамболийски е първият държавник, който има смелостта да проведе референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи през 1913 - 1918 г. Продажни политици, министри и военни са осъдени и изпратени в затвора.
Реформите:
• извършва се образователна реформа - във всяко село се създава основно училище. Въвежда се задължително образование до 8 клас. Към Софийския университет се създава аграрен факултет, а в Пловдив се открива ветеринарен факултет;
• със закон за земеделския кредит се подпомага Българската земеделска банка и се създава Земеделска кооперативна банка;
• със закон за горите се въвежда нов ред в ползването на горския фонд. По френски образец се създават два вида горски кооперации - на горовладелците и на гороползвателите;
• със закон за водите се създават специални водни кооперации, наречени водни синдикати. Те са три вида: за напояване, за корекция на реки и отводняване на заблатени места и за добиване на ел. енергия чрез водно електрически централи;
• със закон за тютюна се забранява на посредниците да продават необработени тютюни на фабрики или на външния пазар. Това могат да правят само кооперациите на тютюнопроизводителите;
• със закон за риболова се прекратява дейността на спекулантите - продажбата на улов от морското крайбрежие и Дунава се разрешава само на риболовни кооперации;
• със закон за подпомагане на пострадалите от войната се отпускат безлихвени заеми от държавата, благодарение на които са организирани повече от 180 трудово-производствени занаятчийски кооперации, даващи прехрана на десетки хиляди стопани и безимотни граждани.
През периода 1919- 1923 г. са регистрирани около 3000 кооперации. Благодарение на тях България възстановява своята средна класа и преодолява пораженията от трите последователни войни.
Построени са 631 километри пътища и 640 нови моста, отводнени са десетки заблатени местности, провеждат се поземлена и образователна реформа, създават се производствени и кредитни кооперации, кооперативни и популярни банки, консорциуми, синдикати, стартират се държавно-гарантирани проекти, които привличат в страната над 80 европейски банки, построяват се 700 нови училища и 2299 прогимназии.
В София се създават Художествена академия, Музикална академия, Свободен университет, Археологически музей, Народна опера - първата държавна опера на Балканите.
Приет е закон за детската литература, закон за поощряване на родната литература и изкуство, закон за авторското право, закон за учредяване на достъпни народни библиотеки, закон за народните будители - приети са общо над 380 закона.
България укрепва бързо след националната катастрофа, предизвикана от други.
И всичко това се постига без страната да е нечий сателит, без да разчита на чужда помощ.
Стамболийски е особено актуален и днес.
Той напълно е споделял завета на Апостола, че трябва сами да извоюваме свободата си и да разчитаме за всичко най-вече на себе си.
Разбирането му за държавата не като авторитарна власт и инструмент за принуда, а като корпоративен изразител на обществените интереси, тепърва предстои да получи своята оценка по достойнство в световен мащаб.
Нека не забравяме, че и до днес две трети от света принадлежи на селското население и на селските райони.
Днес в световното развитие се наблюдават глобални процеси, които са на път да осмислят по нов начин реформаторския подход и земеделските възгледи на Александър Стамболийски.
Според мнозина съвременни анализатори не е далеч времето, когато правителствата съзнателно ще толерират в политиките си едно завръщане от града към селото.
Все по-активно се лансират понятията „неоаграризъм” и „модерните селяни”.
В университетските среди по света вече се водят дискусии на тема:
„Възможно ли е неоаграризмът да бъде следващият социално-икономически модел?”
Възможно е, ще им отговорим ние. Дори е неизбежно.
Четете Стамболийски и ще разберете.
Другите за Стамболийски:
Джейс Баучер - английски журналист
Написва биографичен очерк за Стамболийски и призовава българския народ да съхрани делото му в бъднините.
Нисан Оурън - американски социолог
Издава в Ню Йорк книгата си “Управляваната революция”, в която обстойно разглежда идеите и реформите на Стамболийски.
Проф. Джон Бел - автор на монографията “Селяни на власт. Алексансър Стамболийски и БЗНС 1899-1923”, издадена от университета в Принстън през 1977 г.
Проф. Фредерик Чери - американски българист
Пред в-к “АБВ”: “Подготвям монография, в която централно място ще заеме възникването, формирането на БЗНС и появата на оригиналните идеи на Ал. Стамболийски.”
Антон Страшимиров - български писател
В писмо до Стамболийски: “Вашето знаме е чисто, неопетнено и съчетава добродетелите, които водят към социална правда и братство на всички народи.”
Ърнест Хемингуей - велик американски писател и журналист
Още като млад репортер, в статията си “С какво се занимават кралете в Европа” за вестник “Торонто Стар Уийкли” от 15 септември, 1923 г., Ърнест Хемингуей пише:
”Стамболийски бе свален от стари прогермански армейски офицери, рушветчии, политически интриганти и от български интелектуалци, което в България означава хора, поели достатъчно знания, за да загубят способността си да бъдат повече честни. Стамболийски беше убит от хората, които доведоха до пълна разруха страната, която той се опитваше да спаси.”
Анатол де Монзи - френски политик и министър
Публикува в Париж през 1928 г. книгата си “Необикновени съдби”, в която нарича Стамболийски “народен трибун и мъченик”.
Генерал Сарай - френски главнокомандващ
През 1924 г. заявява: “С убийството на Стамболийски бе убит първият войник на мира и реда на Балканите.”
Иван Вазов - патриарх на българската литература
По повод на юбилея в негова чест и удостояването му с титлата “Народен поет” от земеделското правителство той пише на Иван Шишманов: “Аз видях, че земеделското правителство ми даде повече от ония, към които се числя. Аз съм стократно награден за труда си, за огорченията си.”
Денис Хутчик - американски учен
По повод на проекта кой да бъде обявен за личност на ХХ век в България: “Това е и може да бъде само Ал. Стамболийски.” Но българите тогава избраха Иван Костов – въпрос на исторически кръгозори.
Европеецът:
Стамболийски е горещ радетел за Федеративни Балкани и Европейски щати – името му е вплетено сред имената на европейските строители.
През 1921-22 г. скулпторът Андрей Николов ще извае бюст на Стамболийски, който е единственият бюст на български политик в музея на Обществото на народите в Женева.
В началото на декември 2007 г. на официална церемония в Брюксел за първи път беше връчена наградата “Европейска книга”. Спечели я белгийският премиер Ги Верхофстад за книгата си “Европейски съединени щати. Манифест за нова Европа”. В книгата се споменава и за европейския принос на италианския граф и външен министър Карло Сфорца, който е един от авторите на проекта за Европа и пръв след Втората световна война заговаря за формиране на митнически съюз като начална стъпка към една европейска общност. Още през 1931 г. Карло Сфорца издава книгата си “Строители на съвременна Европа”, в която наред с европейските си възгледи изрича топли думи за делото на Александър Стамболийски.
Днес Европейският съюз е поставен пред изпитания, свързани с военната агресия на Путин, с тероризма, с емигрантските вълни, със световната икономическа криза и с институционалното изграждане на общността.
Лисабонският договор се оказа трудна стъпка с компромисен ефект.
Бюрокрацията, корупцията, националните идентичности, етническата и религиозната нетърпимост, популизмът и реваншисткият национализъм са големи и важни проблеми.
За тяхното решаване са нужни политици със смели, отговорни и мащабни идеи.
Мнозина български историци определят днес политиката на Стамболийски като “диктаторски режим”, упрекват го в разюздан морал и присвояване на финансови средства, критикуват действията на Оранжевата гвардия и начина на провеждане на избори.
Като всеки жив човек и Стамболийски е имал своите слабости и грехове, но те бледнеят пред кървавите изстъпления след преврата на 9 юни 1923.
Преди да бъде мъченически обезглавен Стамболийски е подготвял проект за републиканска конституция.
Той е последният законно избран държавник в съвременна България.
Всички правителства след това безвъзвратно се отдалечават от принципите на демокрацията, та чак до наши дни, когато въпреки членството ни в ЕС И НАТО истината за "прехода" все още не е разкрита, а кризата на политическото представителство все повече се задълбочава.
Днес България и Европа се нуждаят от реформатори като Стамболийски!
                                                                                                                                                                                            Балчо Балчев

Коментирайте