Трети март е датата на подписването на предварителния мирен договор между Русия и Турция, с който приключва поредната война, която ние наричаме Освободителна. Проблемът е, че Освобождението все още не означава Свобода. Това заяви в своето слово писателят Теодора Димова, по време на общоградско тържеството в зала „Добрич” вчера. Освобождението е историческо събитие, а Свободата е вътрешно състояние. Тя се постига с труд, усилия, постоянство, далновидност, отговорност. Добродетели, без които нито държавата, нито нейните граждани могат да бъдат свободни. Ние дължим признателност на нашите освободители, но над всичко трябва да поставяме нашето себеуважение и нашето трезво родолюбие. Нашият патриотизъм е в амплитудата между ксенофобия и чуждопоклонство. Често компенсираме липсата на самочувствие с послушничество, заяви драматургът. Тя припомни, че Бай Ганьо е не само литературен герой, а се приема като метафора и синтез на нашия национален характер. Бай Ганьо е продукт на освободена България. Той не можеше да се появи в България под игото. Можем ли да кажем, че бай Ганьо е свободен човек. Жалко ще бъде, ако представата ни за свобода е такава. Бай Ганьо е продукт на свободата, но не е свободен. Вътрешната верига, с която той е свързан, до голяма степен носим и ние и тя ни прави несвободни. Свободата е висок идеал, има много степени. Затова борецът за свобода на Македония Яне Сандански е казал: "Човек е жив, докато се бори. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство". Младостта на нашата свобода не ни оправдава, а ни задължава – пред нас самите, завърши дъщерята на Димитър Димов.