Траян Димитров:Тъжната история на България не трябва да се забравя ( ВИДЕО)

Този ден 1 февруари, обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим  е  неудобен за всяка една власт, казва историкът,  уредник в РИМ-Добрич в отдел“Нова и най-нова история“ Траян Димитров. Защото децата на тези които някога са произнасяли и изпълнявали присъдите от т.н.Народен съд  са все още някъде в управлението на държавата, притежават нещо. Ще дам пример с Добрич и безсмислието на това, което се случва през 1945 година, посочва историкът. Димитър Върбанов тогава е кмет на Добрич  и когато се сключва Крайовския договор през 1940 година, той пише петиция до българското правителство в която казва, че в Добруджа се чувстват румънци и искат да останат в пределите на Румъния. Как може такъв човек да представлява българския народ,  задава риторичния въпрос  Димитров.  Вида Димитрова или както я знаят баба Вида, после е кмет  и е в състава на Народния съд. В своите спомени тя казва, че тогава са съдели всеки независимо дали е виновен или невинен. Признава,че нищо не е разбирала от  съд и от право, но улицата е ръководела процеса. Те са били принудени да изпълнят това което им диктуват „отгоре“  и от Москва. Има две писма на Георги Димитров от края на декември 1944 год и началото  на януари 1945 год. Там той пише ,че всички трябва да бъдат осъдени, не трябва да има оправдателни присъди. Де се съди без християнска милост и милосърдие.Много хора са загинали  по време на  комунистическия терор ,но най-запомняща се за поколенията е смъртта на тримата регенти, на Богдан Филов и на депутатите. Свидетелство за тези дни са спомените на царица Йоана, припомня историкът. Тя описва как в нощта на 1 срещу 2 февруари в една студена нощ регентите са изкарани от затвора и без никой да им обясни къде ще бъдат отведени,  ги водят на софийските гробища, поставят ги пред един ров. Проф.Кожухаров един от министрите и казва „Не бива да плачем за нас, а за България“, запява „Шуми Марица“ и го убиват с удар от револвер в главата. Другите биват разстреляни един по един. Д-р Станишев е бил разстрелян последен,като преди това са го карали да проверява пулса на другите. Това е много тъжна част от нашата история, която не трябва да забравяме ,казва Траян Димитров. 

По край  Кръста паметник в град Добрич издигнат на мястото, където през 1945 година на 8 март са убити и погребани  осъдените от Народен съд , случайно минават две ученички от ФСГ"В.Левски".Те като много други не знаят защо е издигнат кръста. Убедени са ,че ако в учебниците им по история пише какво се е случило ще го прочетат. 

Репортаж на Севдалина Сарандева  и Стефан Калев

 

Коментирайте