Земеделската наука в България представяме в новата рубрика „Агроспектър” (ВИДЕО)

Във всяка една секунда милиони хора по света се хранят. Милиони са и онези, които гладуват. През цялата история на човечеството набавянето на хранителни продукти е било сред най-важните неща за всеки отделен индивид, семейство, общност, народ. Подсигуряването на продоволствия и изграждането на хранителен суверенитет са сред водещите задачи за правителствата. Наличието на плодородни земи и подходящи климатични условия обаче не е даденост за всички държави. Териториите на планетата, на които може да се развива едновременно силно развито и разнообразно животновъдство и растениевъдство, не са чак толкова много.

България е сред щастливците, защото тук може да се отглежда всичко необходимо за изхранването на един народ. А поглеждайки картата на страната по-отблизо, добруджанци смело можем да кажем, че населяваме най-райското кътче. Черноземът ни осигурява зърно, зеленчуци, овощни дървета, билки. В областта има разнообразни животновъдни стопанства, а в Черно море и язовирите в региона – риба.
Немислимо е да си представим Добруджа без селско стопанство. Земеделието е в душата на всеки добруджанеца. Огромна част от жителите на областта са заети в аграрния сектор или подържат в една или друга степен личните стопанства в селата. Във всеки дом се консервира храна за зимата, а домакинствата залагат на домашно приготвените гозби.

За да я има храната обаче, не са достатъчни само природните дадености и трудолюбивите хора – трябва и наука. Тя е гарантът за просперитет и развитие. Именно нея ще представи медийна група „Добруджа” в новата си рубрика „Агроспектър”.
Предстои поредица от материали, в които ще ви запознаем с историята, постиженията, перспективните разработки и вижданията на българските  учени за бъдещето на селското стопанство и храната.

Българските аграрни научни изследвания имат дълга традиция, чийто правоприемник днес е Селскостопанска академия. Страната ни е петата държава в света след Франция (1835г.), Англия (1843 г.), Швеция (1847 г.) и Германия (1852 г.), която през 1882 година поставя началото на агрономическите изследвания в опитното поле на Земеделското училище в град Садово. В момента там се намира един от водещите земеделски институти– по генетични и растителни ресурси „Константин Малков”. В началото на 20 век са създадени първите земеделски опитни станции в Садово, Плевен и „Образцов чифлик” – Русе.
През 1910 г. на картата се появяват Централния изпитателен институт - София., а през 1925 г. опитните станции в Кнежа, Карнобат и Чирпан. През 1948 г. Агрономическият, Ветеринарният, Лесотехническият и Зоотехническият факултет са отделени от Софийския университет и са слети в отделна институция за висше образование и наука под името Селскостопанска академия. Тя претърпява различни трансформации с отделяне и включване на нови звена, но запазва академичния си характер.
Днес в състава на академията влизат 43 звена, от които 25 научноизследователски института, 4 научни центрове, Държавно предприятие „Научно-производствен център“, обединяващо 13 опитни станции и Националния земеделски музей. В тях работят 498 учени и 1 528 души технически персонал

Медийна група „Добруджа” ще посети всички научни звена и ще ви запознае с тяхната специфична дейност. В рубриката ще бъдат представени и земеделски производители от региона.
Поставяме началото с интервю с председателя на Селскостопанска академия проф. д-р инж. Мартин Банов. В първата му част се говори за историята на земеделската наука у нас и нейните постижения.

Автор и водещ на „Агроспектър” е журналистът Мирослав Балчев. Можете да слушате предаването в програмата на радио „Добруджа” всеки вторник от 10:15 часа. Интервютата публикуваме и на страниците на вестник Седмичен ГЛАС.

Коментирайте