Световния ден на психичното здраве отбелязваме днес. За първи път на 10 октомври 1992 година стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве, създадена през 1948 година.
Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) - 6.2%, злоупотреби с вещества - 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.
Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.
Психичното здраве е състояние на благополучие, при което индивидите притежават умения да се справят с ежедневните стресови фактори. Психичното здраве може да бъде причина за възникването на редица заболявания. Профилактиката е от особено значение, тъй като всички сме подложени на ежедневен стрес. Той се счита за един от основните рискови фактори за нарушенията в психичното здраве и възникването на редица заболявания. Комбиниран с други рискови фактори като тютюнопушенето, двигателен инактивитет и нездравословното хранене, води до многократно повишаване на риска от възникване и развитие на хроничните неинфекциозни болести.
Есенно-зимните сезони са обострящи за някои специфични психични заболявания и по-специално за сезонните афективни разстройства и ендогенните депресии. Счита се, че 30% от населението страда от есенна депресия. Една от основните причини е намаляването на слънчевата светлина. Без нея човешкото тяло произвежда по-малко серотонин - хормонът на щастието. Това има отношение и към депресията.
Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) - 6.2%, злоупотреби с вещества - 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.
Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.
Психичното здраве е състояние на благополучие, при което индивидите притежават умения да се справят с ежедневните стресови фактори. Психичното здраве може да бъде причина за възникването на редица заболявания. Профилактиката е от особено значение, тъй като всички сме подложени на ежедневен стрес. Той се счита за един от основните рискови фактори за нарушенията в психичното здраве и възникването на редица заболявания. Комбиниран с други рискови фактори като тютюнопушенето, двигателен инактивитет и нездравословното хранене, води до многократно повишаване на риска от възникване и развитие на хроничните неинфекциозни болести.
Есенно-зимните сезони са обострящи за някои специфични психични заболявания и по-специално за сезонните афективни разстройства и ендогенните депресии. Счита се, че 30% от населението страда от есенна депресия. Една от основните причини е намаляването на слънчевата светлина. Без нея човешкото тяло произвежда по-малко серотонин - хормонът на щастието. Това има отношение и към депресията.
Снимка:blogs.biomedcentral.com
Източник:ИА ДОБРУДЖА











.gif)





1 USD = 1.70191 BGN
1 GBP = 2.22001 BGN
1 CHF = 2.10146 BGN
